< Въпрос за Библията от Посланието към евреите

В: Кой е написал Посланието към евреите?

Отговор: Днес не знаем кой е написал Посланието към евреите. От самата книга знаем шест неща за автора:

1) Авторът се отнася към „себе си“ в Посланието към евреите 11:32; гръцкият текст е в мъжки род, така че авторът е бил мъж.

2) В Посланието към евреите 13:23 се споменава Тимотей, което означава, че авторът е познавал Тимотей (и не е бил Тимотей).

3) В Посланието към евреите 13:22-24 се вижда, че читателите в ранната църква са знаели кой е авторът.

4) Авторът е имал обширни познания по Писанието (които, между другото, е имал и Павел).

5) Авторът е бил много логичен и организиран писател (какъвто е бил и Павел).

6) Авторът (или авторите) е писал много поетично и красноречиво, може би дори повече, отколкото наблюдаваме в писмата на Павел.

В: Каква е основната идея на Посланието към евреите?

Отговор: Основната идея е, че „Христос е по-добър“. Посланието към евреите е написано, за да покаже както приемствеността между Стария Завет и християнството, така и новата, радикална трансформация под Христос. Христос е по-добър от хората, по-добър от ангелите, по-добър от закона и по-добър от жертвите.

Въпрос: В Евреи 1:1, тъй като единствените книги, приети в Библията, са били тези, написани от очевидци, тогава защо книгата Евреи е там? Никой не знае кой е написал Евреи.

О: Това не е вярно. Днес ние не знаем, но ранните християни са знаели, както се вижда от личната бележка в Посланието към евреите 13:22-25. Като странична бележка, Климент Римски се позовава многократно на Посланието към евреите в своето писмо до коринтяните, написано през 96–98 г. сл. Хр. По този начин ние сме длъжници на ранната църква, не за написването на Писанието, а за признаването му.

Тертулиан (208–220 г. сл. Хр.) е смятал, че Посланието към евреите е написано от Варнава, както се посочва в „За скромността“, гл. 20, стр. 97, но няма други доказателства за това.

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) е смятал, че Павел е написал Посланието към евреите, но той също споменава, че други не са били съгласни с това.

Ранните християни, които учеха, че Павел е написал Посланието към евреите, са:

Ириней (182–188 г. сл. Хр.)

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.)

Ориген (225–254 г. сл. Хр.)

Дионисий Александрийски (246–265 г. сл. Хр.)

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.)

Атанасий (ок. 318 г. сл. Хр.)

Александър Александрийски (313–326 г. сл. Хр.) твърди, че Евреи 13:8 е написано от Павел. „Сваляне от длъжност на Арий“, гл. 3, стр. 70

След Никея

Евсевий Кесарийски (323–326 г. сл. Хр.) казва, че е имало спор дали Павел е написал Посланието към евреите или не.

Атанасий (356–360 г. сл. Хр.) цитира Евреи 1:4 като написано от Павел. „Четири беседи срещу арианите“, Беседа 2, гл. 14, стр. 348.

Атанасий (335 г. сл. Хр.) казва, че Посланието към евреите е написано от Павел. „Празнично писмо“ 7, гл. 7, стр. 526

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век)

Григорий Нисийски (382–383 г. сл. Хр.) твърди, че Павел е написал Посланието към евреите и се позовава на Посланието към евреите 5:5. „Против Евномий“, книга 6, глава 2, стр. 183

Амброзий Милански (370–390 г. сл. Хр.) се позовава на това, че Павел е написал Посланието към евреите. „За тайнствата“, гл. 8.45, стр. 323

Йоан Златоуст (преди 407 г. сл. Хр.) споменава, че Павел е писал до галатяните и до евреите. „Коментар върху Посланието до филипяните“, проповед 4, стих 30, стр. 200

Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.) (по подразбиране) се позовава на Посланието към евреите 13:8 като написано от апостола в „Седем книги“, книга 5.6, стр. 584, и на Посланието към евреите 12:22, 23 като написано от апостола в „Първата беседа на абат Мойсей“, глава 14, стр. 302

Сред еретиците

Пелагианският еретик Теодор от Мопсуестия (392–423/429 г. сл. Хр.)

Въпрос: В Евреи 1:1–3 какво е шокиращо или дори скандално (освен в добрия смисъл) в това, което тези стихове описват?

Отговор: Бог е присъстващ дори много по-далеч от нас, отколкото най-отдалечената галактика. Той изпълва небето със звезди, които са поне толкова много, колкото са зърната пясък на морския бряг. Но забелязва ли Бог дори прашинката, която кръжи около едно зърно пясък, което ние обичаме да наричаме „свят“? Човек би могъл да си помисли, че Бог има по-важни неща за вършене.

И изведнъж, бум, Бог се появява и застава пред очите ти. Можеш да Го чуеш ясно. Можеш да Го видиш, без да ослепееш или да умреш. Можеш да Го попиташ за всичко. Искаш ли да знаеш как изглежда Царството небесно? Е, може би ще ти е трудно да го разбереш напълно, но нека ти обясня по начин, който ще разбереш. Между другото, гладен съм, хайде да си вземем малко риба. Но нямаме риба, която да ти дадем; цяла нощ не сме уловили нищо. Няма проблем, този път аз черпя.

Как едно Същество, толкова могъщо, толкова чисто, толкова свято, толкова „чуждо“ за нас, може да се унижи до такава степен, че да дойде да ни посети като един от нас? Ако някога сте чели за цар или принц, който се е маскирал като просяк и е отишъл в града, за да посети хората, това не е нищо в сравнение с разстоянието в слава и чест, което Исус е изминал, идвайки на тази земя.

В: Означава ли Евреи 1:2, че вече няма пророци?

Отговор: Да и не, ако се разбере правилно.

Да, след Христос вече нямаше пророци в старозаветния смисъл, които ни дадоха книгите на Библията и са част от основата, върху която е построена църквата в Ефесяни 2:20.

Не, в Новия Завет все още е имало дарът на пророчеството, както се споменава в 1 Коринтяни 12:29; 14:4. Някои мъже и жени, които са имали този дар, са споменати в Деяния 21:9-10.

В: В Евреи 1:2, съществувал ли е Исус на небето, преди да дойде на земята?

Отговор: Да, според Евреи 1:2, Йоан 1:1-3 и самите думи на Исус в Йоан 17:5. Не съм сигурен какво по-ясно доказателство би сметнал някой, че му е необходимо.

Колосяни 1:15 „Синът [на Неговата любов] е образът на невидимия Бог, първороден пред цялото творение. Защото в Него бяха създадени всички неща, небесните и земните, видимите и невидимите, било то престоли, господства, началства или власти. Всичко е сътворено чрез Него и за Него. Той е преди всичко, и в Него всичко се държи заедно. И Той е главата на тялото, църквата; Той е началото и първородният от мъртвите, за да има първенство във всичко.“

Но това, че Той стана Син Божий чрез въплъщението, не отрича факта, че Той е бил „с Бога“ в началото. (Йоан 1:1-2, 10, 14-15)

Въпрос: В Евреи 1:3, тъй като Исус седна отдясно на Бога Отец, това доказва ли, че Отецът има физическо тяло?

Отговор: Не, не повече, отколкото дясната страна на кола доказва, че колата има ръце. Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Изразът „отдясно“ всъщност означава почетно място.

2. „Отдясно“ може да се отнася и до физическо местоположение. Макар че Бог изпълва небесата и земята (Еремия 23:23-24), Бог Отец има и локализирано присъствие на Своя престол (Откровение 4; 5:7).

3. Дори фактът, че Бог има локализирано присъствие, не доказва, че Той е ограничен от физическо тяло или че притежава такова. Това обаче не отрича, че Бог Отец може да се яви във всякаква форма, която пожелае, включително като пламък или физическо тяло.

Вижте „Когато култистите питат“, стр. 283–284, за различен отговор.

Въпрос: В Евреи 1:4, тъй като Исус „стана“ по-висш от ангелите, не беше ли Той по-висш от ангелите и преди това?

Отговор: В небесата Той беше по-висш от ангелите, както подсказва Йоан 17:5. Въпреки това, Исус се лиши от Своята слава, когато дойде на земята, както се казва във Филипяни 2:7. Исус временно стана по-нисш от ангелите, както изрично се казва в Евреи 2:7,9. Сега Евреи 1:4 показва, че Отец е удовлетворил молбата на Исус от Йоан 17:5.

В: Подсказва ли Евреи 1:5-6, че Христос е ангел?

О: Не, всъщност то показва точно обратното, особено в Евреи 1:6-8 и Евреи 2:16. Макар Всемогъщият Бог да е имал силата да даде на Христос каквато природа пожелае, включително природата на ангел, Евреи 2:11, 14, 16-17 показва, че Исус се въплъти като човек, а не като ангел.

Въпрос: В Евреи 1:6 изразът „нека всички Божии ангели Му се поклонят“ цитира ли Второзаконие 32:43, тъй като в масоретския текст това не фигурира?

Отговор: Да. Текстът в Евреи 1:6 е ясен. Същата или подобна фраза се среща както в Свитъка от Мъртво море 4Q44 на Второзаконие 32:43, така и в Септуагинтата на Второзаконие 32:43. Това вероятно е грешка в преписа, която се е промъкнала в Масоретския текст.

В: В Евреи 1:6 Исус просто трябва ли да бъде почитан, или гръцката дума означава, че ангелите просто „се поклониха“ пред Него, както проповядват някои Свидетели на Йехова?

Отговор: Аргументът с „proskuneo“ в полза на поклонението пред Исус: Английските думи за „поклонение“ се използват 76 пъти в Новия Завет. (Предполагам, че това е така, защото вярващите са се покланяли много.) Гръцката дума „proskuneo“ се използва във всички случаи с изключение на 16.

П1. Наред с другите, четирите небесни същества „проскунео“ Бога в Откровение 19:4.

П2. Никога не се „проскунео“ на друг. Сатана помоли Исус да му се „проскунео“ в Матей 4:9. Исус отговори, че трябва да се „проскунео“ само на Бога в Матей 4:10. Ангелът в Откровение 19:10 каза да се почита само Бог. Всички хора, които се „проскунео“ на звяра в Откровение 14:9, ще страдат за това.

П3. Когато Исус цитира Стария Завет в Матей 4:10 и Лука 4:8, Той използва думата „проскунео“.

П4. Ангелите се поклониха на Исус в Евреи 1:6

П5. Много хора се покланят на Исус, включително учениците преди възкресението на Христос (Матей 14:33), мъдреците (Матей 2:2), един прокажен (Матей 8:2), един началник (Матей 9:18), учениците след възкресението на Христос (Матей 28:9, 17; Лука 24:52), обладаният от демони от Гераса (Марко 5:6), римските войници в знак на подигравка (Марко 15:19)

П – Обобщение: Това, което правят небесните ангели, което са правили учениците и другите, и дори това, което са правили римските войници в подигравка, е уместно последователите на Исус да правят с искреност.

Въпреки това думата „proskuneo“ се използва и за онези от синагогата на Сатана, които падат в краката на хората от църквата във Филаделфия в Откровение 3:9. Може да се твърди, че „proskuneo“ може да означава просто да паднеш на колене пред някого в Матей 15:25; 18:26 и 20:20.

Въпреки че „proskuneo“ понякога може просто да означава „коленичене“, то е основната дума за поклонение. На всичко отгоре, дори в собствения превод на Свидетелите на Йехова „Превод на Новия свят“ думата „proskuneo“ в Евреи 1:6 е преведена като „поклонение“. Според книгата на Свидетелите на Йехова „Отговори стих по стих“, стр. 100–101, това е важало за версиите на „Преводът на Новия свят“ от 1953, 1960, 1961 и 1970 г. Списанието „Стражевата кула“ промени това на „поклонявам се“, започвайки с ревизия от 1971 г.

Ако смятате, че начинът, по който християните се „проскунео“ пред Исус, е неподходящ, как вие се „проскунео“ пред Исус?

Както ми каза една жена, Свидетелка на Йехова, в края на дълъг разговор, тя би се поклонила пред Исус, ако Той беше тук днес, но тъй като Той не е тук, затова тя не Му се „проскунео“. Мога да разбера нейната гледна точка, ако Исус никога не беше присъствал пред нея. Въпреки това, в Матей 18:20 Исус каза, че където двама или трима са събрани в Негово име, там Той е сред тях. Затова, когато сме заедно, трябва да се поклоним на Исус. Освен това, Римляни 8:9-10 показва, че всички, които принадлежат на Христос, носят в себе си духа на Христос.

Освен това „Преводът на Новия свят“ на Свидетелите на Йехова показва пристрастност тук. Той превежда „proskuneo“ като „поклонение“, когато се използва по отношение на Бога (Откровение 5:14; 7:11; 11:16; 19:4; Йоан 4:20 и др.), но всеки път, когато същата дума се използва за Исус, тя се превежда като „поклон“ (Матей 14:33; 28:9,17; Лука 24:52; Евреи 1:6).

Въпреки това, колкото и силен да е аргументът с „proskuneo“, ние едва сега започваме с аргументите, показващи, че Исус е Бог и достоен за поклонение. Допълнителни аргументи са аргументът за „Тома“ в обсъждането на Йоан 20:24-29, аргументът за „почитането“ в обсъждането на Йоан 5:23, аргументът за „поклонението“ в обсъждането на Откровение 5:9-14 и други. Вижте „When Cultists Ask“, стр. 284, за допълнителни аргументи относно „proskuneo“ и други аргументи.

В: Означава ли Евреи 1:9 „Исус, който е Бог, Отецът, който е вашият Бог“, или „Исус, Отецът, който е вашият Бог“?

Отговор: Става дума за първия вариант, който се отнася към Исус. Този стих може да се тълкува и по двата начина както на гръцки, така и на английски. Въпреки това, в „New International Bible Commentary“, стр. 1507, се посочва, че макар граматиката както на стих 8, така и на стих 9 да е двусмислена, е сигурно, че намерението е „вокатив“ (Исус, Който е Бог, Отецът, Който е вашият Бог). Знаем това, като сравняваме с еврейския текст, от който е цитирано това: Псалом 45:6-7. Преводът на Псалом 45:7, направен от евреина Акила, гласи: „О, Боже, Твоят Бог Те е помазал“.

Въпрос: В Евреи 1:13 какво би означавал Псалом 110 за един евреин?

О: Части от Псалом 110 са цитирани в Матей 22:44; Марк 12:36-37; Лука 20:42-44; Деяния 2:34-35; Евреи 1:13; 5:10, а в Евреи 7:1-28 се разглеждат подробно. Псалом 110 е цитиран от тринадесет църковни автори от периода преди Никейския събор. Вижте www.biblequery.org\history\churchhistory\WhatEarlyChristiansTaughtOnDoctrine.html, за да разберете какво са казали те. Еврейските автори на „Мидраш Техилим“ и „Коментар върху Псалмите“ (200–500 г. сл. Хр.) са признали Псалом 110 за месиански.

В: Как трябва да разглеждаме ангелите в Евреи 1:14?

Отговор: Ето пет ключови неща относно настоящите и бъдещите ни отношения с ангелите.

Ние ще съдим ангелите (1 Коринтяни 6:3)

Не трябва да клеветим небесните същества, било то ангели или демони. (Юда 8–10)

Ангелите ни служат (Евреи 1:14)

Възможно е да приемем ангели, без да го знаем (Евреи 13:2)

Не трябва да се покланяме на ангелите (Колосяни 2:18); трябва да бъдем посветени единствено на Исус (2 Коринтяни 11:2)

Въпрос: В Евреи 2, какво е основното послание, освен великото дело на Исус и Неговото възвишено положение?

Отговор: Не е само величието на Исус, а по-скоро огромното разстояние, което Той измина за нас. В Евреи 1 Исус е превъзходен като Син Божий, а в Евреи 2 – като Син Човешки. За да използваме географска аналогия: не става дума просто за това, че Исус е по-висок от Хималаите. По-скоро Той първоначално е бил по-висок от Хималаите, но за нас е слязъл чак до Марианската падина на дъното на Тихия океан, за да ни издигне заедно с Него до Хималаите.

Разбира се, зад това стои целта на цялата книга, която е изложена в Евреи 2:1 и следващите стихове: не се отклонявайте.

В: В Евреи 2:1 как някои, които следват Христос, се отклоняват?

Отговор: Макар че някои катастрофално се отклоняват поради някакво внезапно събитие, това не е значението на думата „отклоняване“. Тази гръцка дума, pararyomen, се среща само тук в Новия Завет и в Притчи 3:21 в гръцкия превод на Стария Завет, известен като Септуагинта. Тя се отнася до постепенно отдалечаване, което в началото може да е леко, но в края може да бъде значително. Представете си пръстен, който тихо се плъзга към края на пръста ви, след това пада и накрая може да се окаже на много мили разстояние. Ние носим отговорност да се погрижим да не започнем дори да се отклоняваме.

В: В Евреи 2:2 трябва ли да се подчиняваме на думите, изречени от ангелите, или не?

Отговор: Да и не, ако се разбере правилно. Да, хората в Библията са слушали Божиите послушни ангели, защото те са предавани послания от Бога. Не, не трябва да обръщаме внимание на това, което проповядват злите, паднали ангели (Галатяни 1:8; 1 Йоан 4:1-3). Самият Сатана може да се маскира като ангел на светлината (2 Коринтяни 11:14-15). Въпреки това, Мойсеевият закон е бил даден чрез ангели според Второзаконие 33:2 (Септуагинта), Деяния 7:53; Галатяни 3:19. Йосиф Флавий в „Древности на юдеите“, книга 15, глава 136, също споменава това.

В: В Евреи 2:2-3, смятате ли, че пренебрегването на Евангелието е по-малко лошо, същото или по-лошо от пренебрегването на закона от времето на Мойсей до Христос?

Отговор: В Евреи 2:2-3 се казва, че тъй като Евангелието е по-велико от закона, отказът да го приемем е по-лош от отказа да приемем Мойсеевия закон. Гръцката дума „ние“ означава малко повече от просто „ние“. Тя е почти като „не те, а ние“.

Въпрос: В Евреи 2:3 каква е разликата между отхвърлянето на спасението чрез Христос и пренебрегването му?

О: В Евреи 2:4 думата „разнообразни“ в израза „чудеса“ може да има образно значение на „разноцветни“, т.е. трудни за пренебрегване. Отхвърлянето означава, че човекът е решил да се придвижи към противоположното на това и поне в този момент е затворил вратата към него. Пренебрегването означава да не се придвижваш нито към него, нито от него, и вероятно да оставиш вратата към него отворена в този момент. В крайна сметка обаче няма разлика; ако изберете да не приемете това спасение, няма друг път към Рая (Йоан 14:6; Деяния 4:12). Въпреки това, дори ако човек напълно е отхвърлил Евангелието, Бог може по-късно да омекоти сърцето му и той да се обърне, да се покае и да го приеме по-късно, както направи Саул от Тарс.

В: В Евреи 2:6, тъй като Исус е „първороден“ от Бога, дали Исус е сътворено същество? Не бива да се покланяме на сътворени същества, както казва Римляни 1:25.

Отговор: Връзката баща/син е от значение за нашето разбиране на термина „първороден“. В отговора трябва да се разберат две истини.

1. Помислете за тази аналогия. Хората „раждат“ ли деца или ги купуват вече създадени от магазина? Божествената природа на Единородния Син не е по-създадена от Отца, отколкото хората „създават“ деца.

2. Човешката природа на Сина е сътворена от Бога и ние Го наричаме „първороден“ както като първи по ранг, така и като първи възкръснал (1 Коринтяни 15:20). Грешно е да се използва терминът „първороден“, за да се отрече първата истина: Исус е първороден по чест, но Той е и „Единородният“ (Йоан 3:16).

Фактът, че втората точка е вярна, не доказва, че първата е невярна. Исус е съществувал преди всички сътворени същества, както показва 1 Йоан 1.

В: В Евреи 2:6-9 този пасаж от Псалом 8 отнася ли се за хората, за вярващите или за Исус?

О: Той се отнася предимно до „Човешкия Син“, тоест до Исус. Въпреки това вярващите ще царуват с Христос, така че вторично той се отнася и до вярващите.

В: В Евреи 2:9 по какъв начин Исус беше по-нисш от ангелите?

О: Това може би е изглеждало странно и на ангелите. Трябва да разгледаме това в три аспекта: в началото, тогава и сега.

Първоначално След като сътвори всичко в Евреи 1:2, Исус имаше слава при Отца на небето според Йоан 17:5.

При въплъщението Филипяни 2:5-8 ни разказва какви велики дела е извършил Исус, преди да дойде на земята. Исус се лиши от Себе Си и стана по-малко могъщ от ангелите тук, на земята. Евреи4:15 , и 5:7-8 дават малко повече подробности за това, през което е преминал Исус, докато е бил на земята.

Сега Исус е много по-велик от ангелите, както показват Евреи 1:4-8 и 2:7. Йоан 17:5, Филипяни 2:9-11 и Откровение 5:11-14 разказват какво се случи, след като Исус се възнесе на небето.
Кой би се отказал от всичко, от което се е отказал Исус, разчитайки само на доверие и вяра, че ще го получи обратно? Само някой, който е смятал, че хората, за които се жертва, си заслужават това. Мисля, че може да се каже, че Исус е трябвало да бъде Бог, защото никой не би направил това за нас, освен ако не е имал сърце, голямо колкото Божието!

В: В Евреи 2:9 се казва, че Исус е вкусил смъртта за всички, защо тогава не всички са спасени? Дали за някои хора плащането се извършва два пъти – веднъж от тях самите и веднъж от Исус?

Отговор: Калвинисти като Джон Оуен са задавали този въпрос. Оуен стигна до заключението, че тъй като

1. жертвата на Христос е пълно изкупление за всички грехове, включително неверието [за онези, към които се отнася изкуплението].

2. Не всички ще бъдат спасени; някои няма да отидат в Рая.

3. Следователно жертвата на Христос не е била за всички [Бог не е осигурил начин на неизбраните да получат прощение на греховете си и да отидат в Рая].

[Моят коментар по този възглед е: родени като безнадеждни грешници без изход, в крайна сметка не е било по тяхна вина, че са отишли в Ада; това възлага отговорността изцяло върху Твореца им.]

Интересно е, че някои, които задават този въпрос, нямат проблем с „двойната вина“, като казват, че човечеството носи вината за греха на Адам, както и самият Адам. Във всеки случай, въпросът на Оуен все пак е уместен. Всички трябва да се съгласят, че

1. Бог изисква да бъде направено само едно изкупление

2. Но това изплащане трябва да бъде извършено

Исус осигури плащане за всички, но не наложи плащане на всички, така че не на всички беше приложено това плащане. С други думи, ако един бедняк има дълг от един милион долара и един милионер великодушно му даде куфар, пълен с един милион долара, а беднякът изгори куфара, беднякът все още носи пълна отговорност за дълга, въпреки че милионерът го е платил. Изкуплението беше осигурено, но не беше приложено. Ето как бих отговорил на трилеммата на Оуен.

1. Жертвата на Христос е пълно изплащане на всички грехове, включително неверието [за онези, към които е приложено изплащането].

2. Не всички ще бъдат спасени; някои няма да отидат в Рая.

3. Следователно жертвата на Христос не е била приложена към всички [т.е. Бог не е наложил жертвата на Христос да бъде плащане за онези, които я отхвърлят].

4. В крайна сметка вината е тяхна, а не на Бога, за тяхната катастрофа, че изкуплението на Христос не се отнася за тях.

В допълнение към тази неофициална аналогия, ето и действителното, авторитетно учение от Писанието.

Евреи 4:2 „Защото и на нас ни е било проповядвано Евангелието, както и на тях; но посланието, което те чуха, не им донесе полза, защото онези, които го чуха, не го съчетаха с вяра.“ (NIV) Тук не се казва, че това е така, защото Исус не е умрял за тях, а защото те не са го съчетали с вяра.

1 Йоан 2:2 „Самият Той [Исус Христос] е изкупителната жертва за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.“ (BSB)

1 Тимотей 2:4-6 „Който [Бог] иска всички да бъдат спасени и да достигнат познание на истината. Защото има един Бог и един посредник между Бога и човеците – човекът Христос Исус, Който даде Себе Си като откуп за всички – свидетелството, дадено в точното време.“ (BSB)

Въпрос: В Евреи 2:10; 12:2 какво е необичайното в израза „вожд/началник на нашата вяра“?

Отговор: Думата за „вожд/началник“, archegos на гръцки, е изключително трудна за превод на английски. Тя донякъде означава „вожд“, „началник“ или „пионер“, но тези думи не са достатъчно силни, за да предадат истинското значение на думата. Значението ѝ едновременно включва „създател“, „основател“, „пионер“, „водач“. Думата включва както понятието „основен инициатор“, така и „героичен водач“. Човек би могъл също да си представи Исус като „пионер“ или „пътеводител“, но това не е правилно; Исус не просто е намерил пътя, а Той е Пътят и единственият Път (Йоан 14:6; Деяния 4:12).

В: В Евреи 2:10, 18 как е възможно Исус наистина да е страдал, след като Той е Бог?

Отговор: Исус е 100% Бог и 100% човек. Но Исус не беше просто получовек, а 100% човек и беше способен да страда точно като човек, защото Исус беше толкова човечен, колкото и ние. Въпреки това Исус е също толкова Бог, колкото и Бог Отец. Точните подробности за това как тези два аспекта на Исус се отнасят един към друг са оставени като тайна. Но можем да знаем някои неща в рамките на това, което учи Библията.

Исус на земята беше едно Лице с една воля. Той не беше две лица и не имаше две воли в едно тяло. Съществуваше сериозна ерес, наречена несторианство, която проповядваше, че Христос е две лица. Спорно е доколко далеч от истината е бил Несторий, но несторианците след него отидоха още по-далеч и се присъединиха към пелагианството. Много несторианци проповядваха Евангелието в Китай. В крайна сметка те бяха изгонени от Китайската империя и много от тях се отправиха на север, където обърнаха в християнството едно монголско племе. По-късно това монголско племе беше изтребено от други монголци. В Централна Азия имаше много несторианци, но голяма част от тях бяха изтребени от мюсюлманите Тамерлан и други кръвожадни завоеватели.

Божествената природа на Исус не направи човешката Му природа незначителна. Неговите страдания бяха реални, а не само привидни. Една сериозна грешка, наречена монофизитство, учи, че човешката и божествената природа на Христос са заедно нещо като чаена лъжичка чай, пусната в океана. Днес монофизитите се наричат копти.

Въпрос: В Евреи 2:10, 18, тъй като Исус вече беше съвършен, как е възможно Той да бъде усъвършенстван чрез страдание?

Отговор: Исус не беше несъвършен преди това. Гръцката дума за „усъвършенстван“ – teleiusai, произлизаща от teleo – означава да завършиш, да изпълниш или да доведеш до край. Исус имаше мисия, която трябваше да изпълни, и Той я изпълни.

В: В Евреи 2:11-14,17, ако сме братя и едно с Исус, ще имаме ли същата природа, каквато има Исус?

О: Ние имаме същата човешка природа, каквато има Исус, и ще имаме същата безгрешна човешка природа в Небесното царство. Въпреки това, ние не притежаваме и никога няма да притежаваме божествеността на Исус. 2 Петрово 1:4 казва, че ще участваме в божествената природа, но това се отнася до това, което Христос ни е дал, а не до това, което притежаваме по своята същност.

В: В Евреи 2:13 как Исус е положил доверието Си в Отца и как трябва да постъпим ние?

О: На земята Исус временно се смири и се отказа от част от Своята слава, както показва Йоан 17:5. Исус се довери на пътя на Отца, дори когато знаеше, че той ще Го доведе до смърт. В Йоан 17:5 Исус вярваше, че Отец ще възстанови славата, която Той е имал преди.

Въпрос: В Евреи 2:13–14 ние сме ли деца на Христос, или братя на Христос, както казва Евреи 2:11–14, 17, или невеста на Христос, както казват Ефесяни5:25 –33 и Откровение 21:2?

Отговор: Всичко изброено по-горе. Термините „деца“, „братя“ и „невеста“ са метафори, с които се опитваме частично да опишем нашата близка връзка с Христос. Всички вярващи, както мъже, така и жени, са братя и невеста на Христос.

В: В Евреи 2:14 дяволът ли притежава властта над смъртта, или Бог притежава цялата власт, както се казва в Ефесяни 1:11-22?

О: Преди да отговорим на този въпрос, първо трябва да разберем две неща.

Божията суверенност

Всичко, което Бог е постановил, се случва, и нищо не се случва, освен това, което Бог позволи.

1. Всичко, което Бог е постановил, се случва. Исая 14:24,27; 43:13; 55:11; Йоан 10:29; Евреи 6:17; Матей 28:18. Някои примери са Даниил 9:26;11:27 ,35,36; 12:1

2. Бог знае и вижда всичко. 1 Йоан 3:20; Псалом 139; Притчи 5:21; 15:3; Евреи 4:13; Исая 46:10

3. Бог прави както му е угодно. Матей 20:15; Псалом 115:3; 135:6; Римляни 9:20; Даниил 4:35

4. Нищо не е твърде трудно за Бога. Битие 18:14; Йов 42:2; Еремия 32:17; Матей 19:26

5. Бог властва над всичко. Псалом 103:19 [властва, а не контролира механично]

6. Нищо не се случва извън това, което Бог позволява, както показва Йов 1:12; 2:6; Яков 4:15.

7. Всяко решение на „жребия“ е от Господа. Притчи 16:33

8. Всичко съдейства за Божията добра воля. – Римляни 8:28; Ефесяни 1:11; Притчи 16:4

9. Никой не може успешно да попречи на Божиите решения, както показва Исая 43:13; Римляни 11:29.

10. Мнозина успяват да се противопоставят на Божията заповядана/желана воля. Деяния7:39 , 51;4:11 ;13:46 ; 14:2; 2 Коринтяни 6:1

11. Хората се съпротивляват, но никой в крайна сметка не успява – просто попитайте Йона.

Бог може да делегира суверенитета Си

Бог има свободата да избере да делегира малка част от Своята суверенност, за определен период от време и в определени граници, на други. Бог не е бил принуден да създаде роботи.

1. Някои хора смятат, че нищо не се случва, освен това, което Бог изрично е постановил. – Всъщност нито един стих не казва това.

2. Някои неща „не са минали през ума на Бога“ – Еремия 19:5; 32:35

3. Вярващите могат да вършат някои добри дела по своя собствена инициатива. 2 Коринтяни 8:17

4. Някои неща много разгневяват Бога. Еремия 5:29; 8:19; 12:8; Езекиил 8:6

5. Някои неща разбиват сърцето на Бога. Лука 19:41-44; Матей 23:37-9; Еремия 4:19-22; 9:1

Дяволът има властта да изисква смърт. Но в крайна сметка това се промени, тъй като сега Христос притежава ключовете на смъртта и Хадес, както се казва в Откровение 1:18.

Въпрос: В Евреи 2:16-17, би ли могъл Исус да се поддаде на изкушението и да съгреши?

Отговор: Подобно на Адам и Ева, Исус не се роди с греховна природа. И все пак Исус, подобно на Адам и Ева, имаше пълната способност да съгреши, ако беше пожелал да го направи.

Нападението на изкушението беше реално, но Исус не би се поддал. Атаката на Сатана срещу Исус приличаше донякъде на новинарската история отпреди няколко години за един психично болен японски майстор по бойни изкуства, който се промъкнал в зоопарк, за да атакува 800-паундова полярна мечка. Той беше спасен от гледачите на зоопарка, които упоиха мечката. От болничното си легло той искаше светът да знае, че „всичките му удари не са имали ефект“. Той се е борил отчаяно с полярната мечка, но полярната мечка не се е борила отчаяно с него. По същия начин ударите на Сатана не са имали успех върху Исус.

Вижте също обсъждането на Матей 4:1-11 за повече информация.

Въпрос: В Евреи 2:16-18 и Евреи 4:15, независимо дали Исус е могъл да съгреши, как е могъл да бъде изкушен? В Яков 1:13 се казва, че Бог не може да бъде изкушен от злото.

Отговор: Шест точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Едно от божествените качества на Бога е, че Той не може да бъде изкушен от злото (Яков1:13 ).

2. Исус е Бог (Йоан20:28 ; Евреи 1:9,11).

3. Но Исус имаше и човешка природа. (Евреи 2:14-17)

4. Исус се лиши от много от Своите божествени качества, за да дойде на земята (Филипяни 2:5-7; Йоан 17:5).

5. Библията не ни казва точно как Исус се лиши от тях, а само че го е направил.

6. По същия начин, по който човек може да тества 100% чиста вода за примеси, въпреки че тестът няма да открие нищо, Сатана можеше да изпита Христос за грях.

Въпрос: В Евреи 2:17, тъй като Исус беше като нас във всяко отношение, как тогава Исус можеше да бъде Бог?

Отговор: Исус временно се лиши от много от Своите божествени характеристики, както е описано във Филипяни 2:6-7 и Йоан 17:5. Авторът на Посланието към евреите очевидно не е искал да каже, че Исус не може да бъде нищо повече от човек, иначе не би показал, че Исус е Бог в Евреи 1:8-9 и Евреи 3:1-6. Вижте също обсъждането на Филипяни 2:6-9 за повече информация.

В: Защо в Евреи 2:17-18 Исус е трябвало да бъде напълно човек? Някои биха могли да си помислят, че тъй като Исус е бил и Бог, Той е бил над човешките слабости.

Отговор: Има две взаимно допълващи се причини: първо, за да живее, да разбере и да изпита какво означава да бъдеш човек (Евреи2:18 ), и второ, за да бъде човек, който да се принесе в жертва за всички (Евреи2:17 ).

В Евреи 2:17 се казва, че Исус е трябвало да бъде човек, подобен на братята Си във всяко отношение, за да бъде наш първосвещеник. В Евреи 2:16 се казва, че Той не е помогнал на ангелите, а на хората.

Евреи 2:18: Може би познавате хора, които имат проблеми в отношенията си с Бога, защото „Той не разбира какво е да си човек“. Но в своята човечност Исус изпита пълната гама от чувства, които изпитваме и ние с вас. В Евангелията има много примери, които ни показват, че Исус е изпитвал човешки емоции. Той проявяваше състрадание към хората, изпитваше гняв към онези, които бяха с твърди сърца (Марко 3:5), и възмущение (Марко 10:14), и се учудваше и въздишаше поради неверието (Марко 6:6; 8:12), но също така обичаше младия мъж (Марко 10:21). С наближаването на часа на арестуването Му Исус изпитваше тревога и мрачно настроение (Матей 26:37). Когато дойде при гроба на Лазар, Той заплака за своя възлюбен приятел (Йоан 11:35).

Колкото и време да прекарваше Исус в служение на множествата, Той също така усещаше нуждата от уединение (Марко 6:31; 7:17; 7:24 и 9:30). По същия начин, след самотното Си постене в пустинята, Той беше гладен (Матей 4:2) и разбираше колко гладни бяха тълпите, които нахрани. Исус беше изправен пред изкушения: дяволът Му предложи всички царства на света и Го предизвика да докаже Своята божественост, като се хвърли от крилото на Храма. Дори дяволът вярваше, че Исус може да бъде изкушен поради Своята човечност (а дяволът беше познавал Христос в Неговото предвъплъщение преди грехопадението). И докато Исус висеше на кръста (почти пребит и бичуван до смърт), Той отново беше изкушен да „слезе“, за да се спаси.

Ако Бог не живееше сред нас като напълно човешко същество, бихме могли да кажем, че Бог не разбира какво е да си човек. Но Исус преживя цялата пълнота на човешкото състояние и затова може да се съпричасти с нашите нужди и чувства – Той знае на най-лично ниво какво е да си човек.

(предоставено от Марк Думдей)

Лактанций (ок. 303–ок. 325 г. сл. Хр.) е казал нещо подобно. „Но ако Той не беше приел човешко тяло, нямаше да може да практикува това, което проповядваше – а именно: да не се гневи, да не желае богатства, да не се възбужда от похот, да не се страхува от болката, да презира смъртта. Тези неща са очевидно добродетели, но не могат да бъдат извършени без плът. Затова Той прие плът, за да може, тъй като учеше, че плътските желания трябва да бъдат преодолени, първо сам да го практикува, така че никой да не може да се позовава на немощта на плътта като извинение.“ „Епитома“ към „Божествените институти“, гл. 50, стр. 242.

Накратко, Исус трябваше да бъде 100% човек, за да бъде изкупителна жертва за нашите грехове, но Той беше и 100% Бог, за да бъде безгрешен и да ни спаси. Нашият посредник трябваше да бъде напълно Бог и напълно човек.

Въпрос: В Евреи 2:17 как е възможно Исус да е напълно човек, след като не е роден от човешки баща?

Отговор: Йоан Дамаскин е отговорил на този въпрос (704–736 г. сл. Хр.). Той казва, че Адам, Ева и Сет са се появили на бял свят по три различни начина, но въпреки това всички са били напълно човеци. Така че и фактът, че Исус е роден от Дева Мария, също не Го лишава от правото да бъде напълно човек. За повече информация вижте „Изложение на православната вяра“, книга 1, глава 8, стр. 8 от Йоан Дамаскин.

В: В Евреи 2:17 това, че Исус е едновременно Бог и човек, временно състояние ли е или ще продължи вечно?

Отговор: Фактът, че Исус е едновременно човек и Бог, ще продължи вечно, защото в Евреи 13:8 се казва: „Исус Христос е същият вчера, днес и вовеки.“ Когато Исус се завърне, Той все още ще бъде наричан „Човешкият Син“ според Матей 26:64.

Въпрос: В Евреи 2:18, наистина ли Исус беше Бог, тъй като в Яков 1:13 се казва, че Бог не може да бъде изкушен?

Отговор: Ако Исус беше само Бог, тогава Той би бил „неподлежащ на изкушение“, което теолозите наричат „безгрешен“. Всички християни са съгласни, че дяволът се е опитал да изкуши Христос и че Христос никога не е съгрешил, но някои теолози като Чарлз Ходж казват, че е било възможно Христос да съгреши, в противен случай изкушенията не биха били истински. Други теолози, като Уилям Шед, казват, че изкушенията са били истински, но все пак е било невъзможно Христос да съгреши. Джон Уолвурд казва, че Шед е прав, защото точно както гребна лодка може наистина да атакува военен кораб, военният кораб не е изложен на опасност да потъне заради гребната лодка. Вижте https://bible.org/seriespage/7-impeccability-christ за повече информация.

Въпрос: В Евреи 3:2, 5, 6 и Исус, и Мойсей са описани като верни хора; верността е една от деветте съставни части на плода на Духа, споменати в Галатяни 5:22б. Но какво точно представлява верността?

Отговор: Едно е да свършиш това, което ти е било заповядано, поверено или което си знаел, че трябва да направиш. Но може ли да се разчита на теб, че ще изпълниш задачата, която ти е възложена? Може ли да се разчита на теб, дори ако по пътя ти се появят трудности, страдания или преследвания? Това е вярност.

В: Казва ли Евреи 3:3-4, че Исус е Бог?

О: -Определено, тъй като Бог е построил дома, а Исус е строителят.

В: Показват ли Евреи 3:6, Евреи 3:14 и Езекиил 3:17-21, че истинските вярващи могат да загубят спасението си?

Отговор: Зрелите, благочестиви християни не са единодушни по този въпрос.

Християните, които твърдят, че хората не могат да загубят спасението си, биха казали, че онези, които са вярвали за известно време и са се отклонили, никога не са „имали дял в Христос“, както се вижда от факта, че „не са устояли в смелостта си“.

Християните, които твърдят, че хората могат да загубят спасението си, биха трябвало да кажат, че те някога са имали дял в Христос, но вече не го имат, поради факта, че „не са запазили смелостта си“.

Въпреки това всички християни би трябвало да са съгласни, че Божието знание за съдбата на даден човек, още преди той да се е родил, не се променя. Следователно един от избраните никога не може да стане един от отхвърлените (неизбраните), тъй като Божието знание е съвършено. Всички би трябвало също да са съгласни, че има някои, които могат да изглеждат спасени, но се отвръщат от Бога и никога не се връщат.

Вижте също обсъждането на Евреи 6:4-12 за повече информация.

В: В Евреи 3:7-11 по какъв начин това второ предупреждение в Посланието към евреите се различава от първото предупреждение в Евреи 2:1-3? Имат ли нужда хората днес от два вида предупреждения?

Отговор: Това не са фалшиви предупреждения, а пасажи, които трябва да вземем на сериозно. Евреи 2:1-3 предупреждава срещу неволно отклоняване и пренебрегване на Бога. Това е срещу закоравяването на сърцето и умишленото отклоняване от Бога. Често първото може да доведе до второто.

В: В Евреи 3:7–4:7 как изпитанието в пустинята се отнася към читателите на Посланието към евреите?

О: След като дванадесетте разузнавачи се върнаха от Ханаан, израилтяните в пустинята се изправиха пред избор дали да се уповават на Бога или не. Това поколение се провали и Бог каза, че никой от него, с изключение на Калеб и Исус Навин, няма да бъде допуснат в Обетованата земя.

По същия начин читателите на Посланието към евреите трябва да вземат подобно решение. Въпреки всякакви трудности или преследвания, ние сме изправени пред избор дали да вървим напред с Бога или не.

В: В Евреи 3:10 как е възможно всички от това поколение да не познават Божиите пътища и да умрат в грях?

Отговор: Да приемаме Библията буквално не означава, че не можем да видим, че понякога Бог говори в общи линии. Бог говореше за това поколение израилтяни като цяло. Но Писанието ясно посочва, че всички от това поколение ще умрат в пустинята, с изключение на Исус Навин, Калеб и хората от по-младото поколение.

В: В Евреи 3:12, могат ли хората да се отклонят от Живия Бог?

О: Разбира се. В 1 Йоан 2:19 се споменават онези, които излязоха от нас, защото всъщност никога не са били част от нас. Истинските вярващи, като Давид и Соломон, могат да отпаднат в грях за определен период от време и след това да се върнат.

Що се отнася до въпроса дали истинските християни могат да отпаднат завинаги, да загубят спасението си и да отидат в ада, вижте обсъждането на Ефесяни 1:14 и Евреи 6:4-10 за повече информация.

В: В Евреи 3:13 какви са различните начини, по които грехът закоравява?

О: Грехът и хората могат да се закоравяват в един порочен кръг. Грехът закоравява в Евреи 3:13, но в Евреи 3:8,15 хората сами се закоравяват. Грехът може да закоравява по най-малко пет начина.

1) Когато човек често повтаря един и същ грях, този грях става „познат“ и удобен, докато всъщност би трябвало да бъде отблъскващ и чужд на християнина.

2) Той може да охлади сърцето ви към Бога. Можете да загубите благоговението си пред Бога и да приемате Божиите благословения за даденост. Упоритото грехопадение може в крайна сметка да разклати вярата ви.

3) Грехът може да обезсърчи хората и да ги изкуши да се откажат.

4) Може да нарани и да закорави сърцата на другите, когато видят, че сте вярващ, но все пак толерирате греха в себе си, така че те си мислят, че може би не е толкова лошо и за тях да бъдат толерантни към греха. Грехът не изглежда толкова сериозен, ако ви видят да го вършите.

5) Това може да отвърне хората от Христос, като ги накара да си помислят, че ако това е, което правят християните, те не искат да бъдат част от това.

В: В Евреи 3:19 кое е единственото нещо, което попречи на израилтяните от поколението на Мойсей да се насладят на Обетованата земя? Как това днес лишава не само невярващите, но и някои вярващи от Божиите благословения?

Отговор: Любопитно е, че в Евреи 3:19 не се говори за неподчинение, а за неверие. Макар неподчинението им да беше сериозно, основната причина беше, че те избраха да не се доверят и да не повярват в Бога и в Неговата добра грижа за тях. От Божията гледна точка те бяха невярващи и неподчинителни и затова не бяха полезни.

В: В Евреи 4:1-2 какво точно гласи предупреждението?

О: Макар че в някои преводи се казва: „нека внимаваме да не“, по-буквалният превод е: „нека се боим, че“.

В: В Евреи 4:2 трябва ли това да се преведе като „те не го съчетаха с вяра“ или „не бяха съчетани с вяра“?

О: Тук има различия в гръцките текстове и има три основни начина за превод. В крайна сметка това се свежда до два варианта и зависи от това дали гръцката дума „съчетава/обединява“ е в единствено или множествено число. Ако е в единствено число, тогава недостатъкът е бил, че слушането не е било съчетано с вяра. Ако е в множествено число, тогава проблемът е бил, че не е било съчетано с тях. Различните гръцки ръкописи го представят по различен начин.

Единствено число а) „те не го съчетаха с вяра“ – Харклейски сирийски. С други думи, слушателите не успяха да съчетаят посланието с вяра.

Единствено число б) „[то] не е било съчетано с вяра“. Синайски, Йоан Златоуст, Волфенбютел (VI век), грузински. С други думи, посланието и вярата не са успели да се съчетаят поради неуточнена причина.

Винителен падеж, множествено число) „защото те не се присъединиха към онези, които го чуха с вяра.“ стр. 13? (въпросителната означава, че се появява по този начин, но не е сигурно), стр. 46, (Александрински), Ватикански, Ефраеми Рескриптус, Безае Кантербрийски, Етиопски, Византийски, Арменски, Палестински сирийски (VI век). С други думи, те не се обединиха с Божия народ, който чу посланието с вяра.

Въпрос: В Евреи 4:3а, 8–11 как се намират днешните вярващи в Божията съботна почивка?

Отговор: На онези, които приемат Исус като свой Господ и Спасител, Исус ни дава почивка от опитите да си проправим път към Небесното царство. Ние влизаме в тази почивка още сега на земята, но ще имаме и окончателна почивка в небето.

Въпрос: В Евреи 4:3б, 5-6, защо някои никога не са влезли в Божията почивка, дори и да са спазвали съботата?

О: Те спазваха съботата, но не вярваха, че трябва да следват Бога и да се уповават, че Той ще се погрижи за тях. Ако правим правилните неща, но не от вяра, също не угаждаме на Бога, както посочва Евреи 11:6.

В: В Евреи 4:9 какво е необичайното в думата „сабатизмос“ („съботна почивка“)?

О: Това е единична гръцка дума, която не се среща в никаква гръцка литература до Книгата на Евреите. Много вероятно е авторът сам да е измислил тази дума.

В: В Евреи 4:12, какво е разликата между „душа“ и „дух“?

О: Християните не са единодушни по отношение на акцента, който поставят върху същността на човешката природа. Ето три различни теории за акцента:

Тричастна: Хората имат тяло, душа и дух. Тялото се състои от плът, химични вещества и електрически сигнали. Душата притежава разум, емоции и воля. Духът притежава съвест и други аспекти.

Двучастна: Хората имат материална и нематериална част. Душата и духът са различни, но са преплетени, подобно на това как костният мозък е преплетен в костната решетка в края на костите на ръцете и краката ни. В книгата „Now That’s a Good Question“ (стр. 237–240) се обсъждат и двете гледни точки и се застъпва двучастната теория.

Интегрирано: Въпреки че съществуват три неща – тяло, душа и дух, взаимодействията между тях са толкова силни, че взаимодействащото цяло е по-важно от трите отделни части.

Въпрос: В Евреи 4:15, кои други стихове показват, че Исус е бил безгрешен?

Отговор: Стиховете, които показват, че Исус е бил безгрешен, са:

Йоан 8:46 „Кой от вас може да докаже, че съм виновен в грях? Ако говоря истината, защо не Ми вярвате?“

2 Коринтяни 5:21 „Бог направи Този, Който не познаваше грях, да бъде грях за нас,…”

Евреи 4:15 „…но имаме Този, Който беше изкушен във всичко, както и ние, но не съгреши.“

1 Петрово 1:19 „…агне без недостатък и без петно.“

1 Петрово 2:22 казва, че Исус не е съгрешил.

1 Йоан 3:5 казва, че Исус не е имал грях.

(Цитати от Библията „Berean Standard“)

В: Какво е необичайното в този пасаж от Евреи 5:1-10?

Отговор: Точно както съвременното писане използва различни литературни техники, хиазмът е древна литературна техника, често използвана в античните писания, включително в латинските писания на римския Цицерон и на много места в Стария Завет. При хиазма пасажът се повтаря симетрично. Ето как изглежда моделът в Евреи 5:1-10. Забележете, че Евреи 5:2 и Евреи 5:9 не са еднакви, а по-скоро контрастират.

Евр. 5:1 Всеки първосвещеник е избран измежду хората, за да представлява хората пред Бога и да принася дарове и жертви за греховете.

- Евр. 5:2 се грижи за невежите и заблудените, защото и той самият е подложен на слабост

- - Евр. 5:3 Принася жертви както за собствените си грехове, така и за греховете на народа

- - - Евр. 5:4 Не си присвоява честта сам, а трябва да бъде призован от Бога, както беше Аарон.

- - - Евр. 5:5-6 Така и Христос не си присвои славата, но Бог каза, че Той е Отецът на Исус. Свещеник по реда на Мелхиседек

- - Евр. 5:7-8 На земята принасяше молитви и молби… Макар че като Син научи послушание чрез страданията, които претърпя

- Евр. 5:9 След като се усъвършенства, стана източник на спасение

Евр. 5:10 Исус беше избран от Бога да бъде първосвещеник по реда на Мелхиседек

В: В Евреи 5:2 какво означава „да се отнася с милосърдие“?

Отговор: Тази гръцка дума, metriopathein, не означава безразличие (че нещо е приемливо или нормално) или гняв, а поемане на трет път между двете.

В: В Евр. 5:5 и Деян. 13:33 как Първото пришествие на Исус се отнася към Пс. 2:7 „днес Аз те родих“?

Отговор: Макар Исус да е бил роден от Отца преди началото на времето, тук не се има предвид това. Исус беше роден от Бог Отец по несексуален, но физически начин, когато дойде на земята.

Нито един стих в Библията не казва, че Исус е бил Син на Бога по какъвто и да е друг начин в по-късен момент. Римляни 1:4 само добавя, че Исус е бил „обявен“ за Син на Бога със сила чрез Своето възкресение от мъртвите.

В: В Евреи 5:6 как трябва да бъде преводът на „редът на Мелхиседек“?

Отговор: „Ряд“ е близо до смисъла, но в „The Expositor’s Bible Commentary“, том 12, стр. 49, се казва, че преводът „ряд на Мелхиседек“ не е напълно правилен, защото не е имало „ряд“ или династия на Мелхиседек. Изразът „по подобие на Мелхиседек“ донякъде улавя смисъла, но за съжаление не предава точно формалността, която би трябвало, както го прави думата „ряд“. Следователно точното значение се намира някъде между тези две английски думи.

В: Учи ли Евреи 5:7, че Исус е имал плът само преди Своето възкресение, както проповядват Свидетелите на Йехова и Църквата на обединението на пастор Мун?

Отговор: Не, в противен случай Тома би възприел Исус като измамник, когато Исус му показа плътта Си, за да повярва Тома. Вижте обсъждането на 1 Петрово 3:18 за отговора.

В: В Евреи 5:7 и Матей 26:39 Христос се ли е страхувал от смъртта Си, или е бил твърдо решен да отиде на кръста, както се казва в Лука9:51 ?

О: Исус беше решен да изпълни Своята цел на кръста, но помоли, ако е възможно, тази чаша да бъде отнета от Него. Исус се изпоти с капки кръв, толкова голяма беше мъката Му за това, което знаеше, че ще се случи. Никога обаче не се казва, че Исус е бил плах или страхлив.

В: В Евреи 5:7, ако Бог Отец е чул молитвите на Исус, защо тогава „чашата“ на смъртта на кръста (Марк14:36 ) не е била отнета от Исус в Гетсиманската градина?

Отговор: Първо ще посоча три неща, които не са отговорът, а след това – самия отговор.

(не е отговорът) Избавен от страха от смъртта: Гръцката дума за „покорство“, eulabeia, може да означава и благоговеен страх. Въпреки това трябва да се промени значението на думите, за да се превърне „този, който можеше да го спаси от смъртта поради неговото благоговейно покорство/благоговеен страх“ в „този, който можеше да го спаси от страха от смъртта“.

(близо, но не е отговорът) Бог каза „не“: Гръцката дума за „чу“, eisakoustheis, не означава просто, че Бог е чул звука, а по-скоро, че Бог е отговорил на молитвата. Разбира се, Бог отговаря на някои от нашите молитви с категорично „не“, но тук има по-добър отговор.

(не е отговорът) че Исус не трябва да умре в Гецмания. Няма споменаване, че Исус се е молил за това къде не трябва да умре нито в Посланието към евреите, нито в Евангелията, нито в други писания.

Отговорът: Матей 26:39; 26:42; Марко 14:36 и Лука 22:42 посочват, че молитвата на Исус се състои не от една, а от две части. Първата част беше Отец да отнеме тази чаша от Исус. Втората част беше: „Но не както аз искам, а както Ти искаш.“ Бог отговори на молитвата на Исус с „да“, защото втората част имаше предимство пред първата.

Тук има важен урок, който трябва да научим. Когато искаме нещо и знаем, че то може да не е в Божията воля, е добре все пак да се молим на Бога за това, което е в сърцето ни. Но трябва да се молим Божията воля да се изпълни, а не нашата.

Разбира се, Бог избави Исус от смъртта чрез Неговото възкресение, но Исус също знаеше, че Бог е напълно способен да Го избави от смъртта. Ако Исус беше помолил, Отец би могъл да изпрати дванадесет легиона ангели, както се споменава в Матей 26:53. Но как бихме имали изкупление за греховете си, ако Исус не беше умрял на кръста? Радвам се, че Исус се помоли и за последната част от тази молитва.

Въпрос: В Евреи 5:8 и Филипяни 2:7-8, тъй като Исус беше послушен на Бога, как е възможно Исус да е Бог?

Отговор: На земята Исус имаше ролята да бъде подчинен и послушен на Отца. В Троицата трите лица са равни по същност, но се различават по роля и ранг.

Църковният писател Амброзий Милански през 378 г. сл. Хр. посочи това в книгата „За християнската вяра“, том 2, глава 10, стихове 84, 88, стр. 234–235. На земята Исус като дете беше подчинен на Мария и Йосиф. Означава ли това, че Исус е бил по-малък от Мария и Йосиф? – Разбира се, че не.

Въпрос: В Евреи 5:8, може ли всезнаещият Бог да се учи? Ако не, как е могъл Исус да се научи на послушание?

Отговор: Исус преживя на земята неща, които не би могъл да преживее на небето. Освен това, когато дойде на земята, Исус временно се отказа от всезнанието Си. Исус избра да се лиши от много от Своите божествени качества (Филипяни 2:5-7, Йоан 17:5). Той не знаеше всичко на земята, като например деня на Своето завръщане (Матей 24:36). Бог вече знаеше на теория всичко за послушанието и страданието. Но Бог дойде на земята като Исус Христос и, изпълнявайки Своята мисия, научи какво е да бъдеш послушен в лицето на страданието.

Интересно е да се отбележи, че преводите на Евреи 5:8 обикновено гласят: „макар че беше Син“, за да бъдат граматически правилни на английски език. Макар че същото би могло да се каже и на гръцкия език на Новия Завет (коине), това не е точното значение на Евреи 5:8. Там се казва: „макар че беше Син“, което подчертава още повече, че Исус не беше просто един от многото синове, а че Исус беше „Синът“.

В: В Евреи 5:12-13, допустимо ли е да се храним с духовно мляко?

Отговор: Духовното мляко означава основната истина на Евангелието. Духовното мляко е нещо добро, към което християните трябва да копнеят според 1 Петрово 2:2. Обаче, точно както малкото дете трябва да порасне, за да може да яде месо, така трябва и ние.

Въпрос: В Евреи 6:1 защо да оставим елементарните неща и да преминем към по-зрели неща, след като те бавно усвояваха елементарните неща в Евреи 5:11-14?

Отговор: Има време, когато е необходимо да се повтарят елементарните неща, тъй като читателят все още не е бил в състояние да ги разбере. Тук обаче е времето да им се даде вкус от по-зрели неща, като им се покаже, че има нещо повече от онова, което те бавно усвояваха.

В: В Евреи 6:1-3 какви са елементарните неща относно Христос в сравнение със зрелите неща?

О: Основните неща включват покаяние, вяра в Бога, кръщения, възлагане на ръце, възкресение на мъртвите и вечен съд според Евреи 6:1-3. Но като цяло основните неща, които са съществени за спасението, са елементарни неща. Друго виждане е, че те са старозаветните неща, както учат „Коментар на Библията за вярващите“ (стр. 2172-2173) и „Евангелски коментар на Библията“ (стр. 1136).

Зрелите неща включват останалата част от главата, а именно онези, които се отпадат, и Божиите обещания.

Много учения имат както основна част, така и по-зряла част. Например, това, че има само един Бог, е основно нещо, а фактът, че Отецът, Исус и Светият Дух са Бог, също е основно нещо. Разбирането на това, което Библията казва за Троицата, би било нещо по-зряло.

В: Какви трябва да бъдат чувствата ни, когато четем Евреи 6:4-8?

Отговор: Трябва да споделяме скръбта на Бога и на другите за изгубените. Исус много съжаляваше за Ерусалим в Матей 23:37-39. Павел служеше на Бога със „сълзи“ в Деяния 20:19. Павел дори пожела да бъде отсечен за своя народ, ако това означаваше тяхното спасение в Римляни 9:1-3. Евреите, подобно на хората, споменати в Евреи 6:4-8, бяха толкова близо, а все пак толкова далеч.

И все пак изпитваме и чувство на примирение. Когато някой загине в ада, той може само да каже: „Самият аз съм виновен“. Бог не е принудил никого да избере ада; напротив, Бог съдебно е изпратил обречените на ада там, където заслужават да отидат – било то изрично заради избора, който са направили, или имплицитно заради избора, който са отказали да направят.

В: Какво ни учи Евреи 6:4-12 за спасението?

Отговор: В Евреи 6 има два различни въпроса.

1) Как един жив човек може да стигне до състояние, в което покаянието и спасението вече не са възможни за него?

2) Може ли истински християнин да загуби спасението си?

1) Загуба на по-нататъшни възможности:

Да, човек може да стигне до точка, отвъд която по-нататъшно покаяние за него вече не е възможно. Това, което прави Евреи 6:6 особено плашещо, е, че там се казва, че хората, които отпадат по начина, за който говори авторът, никога не могат да бъдат върнати обратно. Някои тълкуватели твърдят, че това е хипотетична ситуация, която никога не би се случила. Въпреки това няма никакво указание, че Бог е искал да пренебрегнем това предупреждение, а не другите предупреждения в Библията. Напротив, Евреи 6:6 и Матей 12:31-32 (хула срещу Светия Дух) са с траен характер. В Матей 12:31-32 юдеите, които никога не са били християни, видяха и чуха достатъчно, за да разберат, че това е истина. Но не само че решиха да не приемат думите на Христос онзи ден, но и приписаха Неговите дела на дявола.

Днес християните все още съгрешават (1 Йоан 2:1). Всъщност, ако мислим, че сме без грях, лъжем себе си и истината не е в нас (1 Йоан 1:8). Тогава за какво се отнасят стиховете от предходния параграф?

Двете основни цели на Посланието към евреите са да покаже на евреите как Христос е изпълнението на Стария Завет и да насърчи вярващите с еврейски произход да не се връщат към юдаизма, а да продължат във вярата. Така че тези пасажи НЕ се отнасят до някой, който съгрешава, а до някой, който обръща гръб на Христос и се връща към своята лъжлива надежда, било то юдаизъм или, в по-общ смисъл, към някаква друга религия. 1 Йоан 2:18-19 казва, че дори в онези времена е имало хора, които „изглеждаха“ като спасени църковни ходци, но после си тръгнаха, вероятно завинаги. Йоан казва, че те си тръгнаха, защото никога не са били част от нас. Ако някой премине по пътеката или произнесе някои думи, но не упорства във вярата си, а по-късно обърне гръб на християнството, това не означава, че е загубил спасението си; ако никога не се върне, това означава, че изобщо никога не е бил спасен.
Ето четири случая, които познавам лично и за които смятам, че това НЕ се отнася.

1. Една християнка от колежа, която познавах, в продължение на няколко месеца казваше на Бог, че не иска да има нищо общо с Него, и молеше Светия Дух да излезе от живота ѝ. Тя все още вярваше на интелектуално ниво, но беше умишлено непокорна. По-късно се покая и се върна към вярата. Каза, че Евреи 6:6 ѝ се е струвал особено страшен. Въпреки това тя наистина се покая. Може би Бог милостиво я е убеждавал, като й е напомнял този стих и почти я е питал: „Това ли е окончателният ти отговор?“. Човек, който е нарушил Евреи 6:6, никога няма да се покае и никога няма да иска да се покае.

2. Познавах един пастор на малка църква, който каза, че е бил пастор седем години, преди да бъде истински спасен. След като беше спасен, той продължи да бъде пастор. Това не е случай на отстъпничество, а на човек, който изобщо никога не е бил спасен.

3. Когато бях [християнски] тийнейджър и косях тревата, излезе една християнка и започнахме да си говорим. Тя каза, че синът ѝ се е преместил в Калифорния, за да бъде с приятелката си, с която живее заедно. Но тя беше сигурна, че той все пак е спасен, защото е направил изповед на вярата в църквата. Не мисля, че тя имаше някакво основание за тази своя увереност. Апостол Павел ни казва да се изпитваме и да видим дали наистина сме във вярата в 2 Коринтяни 13:5-6. Може би той никога не е бил спасен, но би могъл да бъде спасен в бъдеще. Може би е знаел толкова много за спасението и му е обърнал гръб, и Евреи 6:6 се отнася за него. Може би преди е бил искрено спасен, отпаднал е в грях, но тъй като е искрено спасен, ще се върне. Не можем да кажем. Павел заповяда на коринтяните да отлъчат един неморален брат от църквата в 1 Коринтяни 5:1-5. Въпреки това, 1 Кор. 5:5 показва, че Павел все още е имал надежда, че след това дисциплинарно наказание братът може да бъде спасен. Смятаме, че 2 Коринтяни 2:5-11 се отнася за същия брат и че той наистина се е върнал.

4. Лично аз познавам двама християни, единият от които напусна вярата и стана мюсюлманин, а другият напусна и стана мормон. И двамата по-късно напуснаха и се върнаха към християнството.

Заключение по този въпрос: Трябва да правим разграничение между вярващ, който се е отклонил към груб грях, и човек, който е отрекъл вярата и се е обърнал към нещо друго. Но дали тяхното отречение от вярата е трайно, дали те могат да бъдат спасени в бъдеще, или дали са спасени хора, които са паднали и ще се върнат – това трябва да оставим в Божиите ръце, за да съди Той.

Какво трябва да бъде отношението ни към някой друг, който се е отклонил? То НЕ трябва да бъде самодоволство, като казваме: „Не се тревожи, той така или иначе е спасен.“ Не трябва също така да ги отписваме, сякаш никога няма да се върнат. В Юда 23 се казва: „Спасявайте другите, като ги изтръгвате от огъня; а към още други проявявайте милост, смесена със страх, като мразите дори дрехите, осквернени от плътта.“ (BSB). Краят на Юда 23 подсказва, че тези хора са вършили доста тежки неща, но все пак могат да бъдат спасени.

В Яков 5:19-20 се казва: „Братя мои, ако някой от вас се отклони от истината и някой го върне обратно, имайте предвид следното: Който върне грешника от заблудата на пътя му, ще спаси душата му от смърт и ще покрие множество грехове.“ (BSB)
2) Може ли истински християнин да загуби спасението си

Това може да се разгледа като три подвъпроса:

а) Може ли някой, за когото Бог знае [с увереност], че е един от избраните, които ще отидат в небето, да изненада всезнаещия Бог и да не отиде в небето?

б) Може ли човек да бъде уверен, че е спасен, и да се окаже, за съжаление, трайно заблуден?

в) Може ли човек да има основателна увереност, че ще отиде в Рая, и все пак да се промени и да не успее да стигне до Рая?

Отговорът на първия въпрос, когато е формулиран по този начин, е очевиден: не.

Отговорът на втория въпрос е „да“, защото Матей 7:21–23 ни го показва.

Отговорът на третия въпрос е „не“, но не защото човекът има силата да устои във вярата, а защото Бог има силата да ни запечата и да ни запази във вярата, както показва Ефесяни1:13 –14. Въпреки това трябва да балансираме учението „веднъж спасен – винаги спасен“ с учението, че истинските светии ще устоят във вярата. Ние ИМАМЕ отговорността да изпитваме себе си, както и нашите водачи, и да се уверяваме, че сме във вярата (2 Коринтяни 13:5-7).

Между другото, писмен дебат между човек, който поддържа учението „веднъж спасен – винаги спасен“, и човек, който счита, че човек може да загуби спасението си всеки път, когато съгреши, можете да намерите на

http://www.biblequery.org/Doctrine.LoseSalvationOrNot/LoseSalvationOrNot.html.

Въпрос: Според Евреи 6:4-12, могат ли хората да загубят спасението си?

О: Истинските християни имат различни мнения по този въпрос, но всички би трябвало да могат да се съгласят със следните точки.

1. Бог никога не е изненадан. Още преди някой да се роди, Бог знаеше със сигурност всеки, който ще отиде в Рая (Откровение20:12 , 15; 17:8; Псалом 139:16).

2. Някои хора ще бъдат изненадани при съда (Матей7:21 –23).

3. Можем да имаме увереност в нашето спасение (1 Йоан5:13 ; Евреи4:16 ;10:35 ; Деяния8:13 , 20–23).

4. Нашата основателна увереност не бива да се превръща в самодоволство. Християните могат да загубят наградите си в Небесното царство, а Филипяни 2:12-13 показва, че (след като сме спасени) извършването на нашето спасение трябва да става с страх и трепет. Слава на Бога, че Той е Този, Който действа в нас!

5. Съществува нещо като фалшиво обръщане (1 Йоан2:19 ; Еремия17:10 ; Яков 2:19; 2 Солунци 2:9-10; 2 Петър 2:17-22).

6. Можем да разберем дали нашето спасение е истинско, като се самоизпитваме (2 Коринтяни 13:5-6), с други думи, като сравняваме нашето учение и живот със Свещеното Писание.

7. На нас е възложена отговорността да упорстваме (Евреи6:11 ;10:36 ; Яков 1:3-4; 2 Тимотей 2:3; 4:5).

8. Светият Дух е запечатал истинските вярващи до Деня на Съда. (Ефесяни 1:13-14; 4:30; Юда 24; 1 Тимотей 1:14). Светият Дух е залог, гарантиращ това, което предстои (2 Коринтяни 5:5).

В: Какво означава Евреи 6:4-12 относно това, че вече не е възможно да се покаем за спасение?

Отговор: Има поне шест гледни точки.

1. Загуба на спасението от вярващия: Християните, които проповядват, че вярващите могат да загубят спасението си, биха тълкували този пасаж в смисъл, че веднъж загубено, спасението никога не може да бъде възвърнато. Макар че съм чувал някой да твърди, че това означава, че е „трудно“ да се възвърне спасението, това не е значението на думата „невъзможно“ в Евреи 6. Вижте „Трудни изречения от Библията“, стр. 681-683, за повече информация относно това тълкуване.

2. Вярващ, който връща спасението си: Дейвид О’Брайън в „Съвременен наръчник за разрешаване на библейски трудности“, стр. 307–310, казва, че вярващият никога не може да „изгуби“ спасението си, което означава, че никой вярващ не може да съгреши толкова тежко, че, без да го знае, да загуби спасението си. Нашето спасение не се поддържа чрез дела, точно както и получаването на спасението не става чрез дела. Въпреки това един истински вярващ би могъл съзнателно да избере да „върне“ спасението си на Бога. Тогава той би бил като онези, които са познавали истината и са разпънали Исус. Той ще отиде в ада. О’Брайън тълкува „невъзможно“ в смисъл, че е невъзможно за човека, но не и за Бога.

3. Непростимият грях. Исус говори за непростимия грях в Матей 12:31-32, Марко 3:28-30 и Лука 12:10-11. Един от авторите на „New Geneva Study Bible“, стр. 1567 (статията „Непростимият грях“), счита, че Евреи 6:4-6, Евреи 10:26-29 и 1 Йоан 5:16-17 също се отнасят до непростимия грях.

4. Загубата на възможността за спасение от страна на невярващите: Няма начин да бъдеш спасен извън смъртта на Исус и обитаването на Светия Дух в теб. Ако човек отхвърли (без покаяние) обръщането към Бога чрез Исус (Йоан 8:24) или богохулства срещу Светия Дух (Матей 12:31-32; Марко 3:28-29), той никога няма да отиде в Рая. Хората могат да виждат и да вкусват, но не и да поглъщат.

5. Хипотетичен аргумент „ad hominem“: Ако спасението можеше да се изгуби, тогава то никога не би могло да бъде възвърнато. Но тъй като спасението не може да се изгуби, тези строги думи са просто обяснение, а не предупреждение. Р. С. Спроул в книгата си „Now That’s a Good Question“ (стр. 592–594) застъпва тази гледна точка, макар че казва, че не е категоричен по този въпрос. Любопитно е, че в „New Geneva Study Bible“, стр. 1941, се споменават различни гледни точки, но не и тази.

6. Християнинът бива ли лишен от правото да служи по-нататък: Един отпаднал християнин няма да има доброто свидетелство, необходимо за по-нататъшно служение в този живот, и ще загуби славата си през хилядолетието. „Библейският коментар: Новият Завет“ (стр. 794) застъпва тази гледна точка.

Въпрос: В Евреи 6:18, тъй като Всемогъщият Бог може да направи всичко, как така Той не може да лъже?

Отговор: Числа 23:19 и 1 Царе 15:29 казват, че Бог не лъже, но Евреи 6:18 казва, че Бог не може да лъже. Три допълващи се отговора, и всички са верни.

1. Бог може да направи всяко „нещо“, но лъжата не е нещо. Тъй като Бог е сътворил всичко чрез Своето слово (Битие 1, Псалом 33:6,9) и всичко, което Той казва, се сбъдва (Исая 55:10-11), тогава каквото и да каже, ще бъде истина.

2. Няма външни ограничения за Бога, но Бог може да избере да спазва вътрешни ограничения, които Самият Той е поставил. Бог не може да направи нищо, което противоречи на Неговата природа, като например да лъже, да върши зло или да се отрече от Себе Си.

3. Накрая, както се посочва в книгата „Библейски затруднения и привидни противоречия“ на стр. 223, „Всемогъщ“ означава, че Бог може да направи всичко, което пожелае. Тъй като Бог не желае да лъже, тук няма никакъв проблем.

Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.) също се позовава на концепцията в този стих, че за Бога е невъзможно да лъже, в „1 Климент“, глава 27, стр. 12.

Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) също е учил катехумените, че Бог е Всемогъщ, но не може да умре, да бъде измамен, да лъже или да се отрече от Себе Си. Всъщност, ако като Бог можеше да прави тези неща, Той всъщност не би бил Всемогъщ. В „Относно Символа на вярата“, глава 2, стр. 371

Вижте обсъждането на Еремия 32:17, 27 за повече информация.

Въпрос: В Евреи 6:18, не противоречи ли твърдението, че за Бога е невъзможно да лъже, на думите на Исус в Матей 19:26, че „За човека това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно“? Как може всичко да е възможно за Бога, както твърди Исус, ако за Бога е невъзможно да лъже, както се твърди в Посланието към евреите?

Отговор: Всъщност има четири неща, които са невъзможни за Бога. Бог не може:

Да лъже (Евреи 6:18)

Да бъде изкушен от злото (Яков1:13 )

Да се отрече от Себе Си (2 Тимотей2:13 )

Да се кълне в някой, по-велик от Него (Евреи 6:13)

Нищо не е невъзможно за Бога. Лъжата и логическите противоречия не са „неща“, и Бог не прави такива неща.

Въпрос: В Евреи 6:18, какви са някои от последствията от вярата, че Бог лъже?

Отговор: Една от последствията е, че хората могат да се отклонят от вярата и да се присъединят към секта, като например Църквата на обединението на пастор Мун. Ето какво казва пастор Мун.

„Ако кажеш лъжа, за да направиш някого по-добър, това не е грях... Дори Бог лъже много често.“ „Учителят говори“3/16/1973 , стр. 11.

„Божественото принцип“, стр. 515: „Има две причини, поради които Исус предсказа, че Господ ще дойде на облаците. Първо, това беше, за да се предотвратят заблудите на антихристите. Ако беше изяснено, че Христос ще дойде на земята в плът, объркването, причинено от заблудите на много антихристи, не би могло да бъде предотвратено по никакъв начин. ... Но за щастие този вид объркване беше избегнат, защото всички вярващи, знаейки, че Христос ще дойде на облаците, погледнаха нагоре към небето.“

„Божественото принцип“, стр. 515 „Второ, това беше, за да се окуражат онези светии, които по онова време вървяха по трудния път на вярата.“

Въпреки това: Според 1 Йоан 1:10; 5:10 и Тит 1:2 е сериозен грях да наричаш Бога лъжец. В Евреи 6:18 се казва, че Бог не може да лъже, както и в Числа 23:19 и 1 Царе 15:29.

Ако беше допустимо да се лъже, би ли било допустимо пастор Мун да лъже, че е Месията? За какво друго би било допустимо пастор Мун да ви лъже?

В: В Евреи 6:19 какво е „котва за душата“ и в какъв смисъл котвата е котва?

О: Котвата има верига, закрепена към тежко метално тегло или кука – истинската част на котвата. Веригата обаче не помага много без тежката кука. По същия начин нашата котва е вярата ни в Христос, а вярата без котвата не би била стабилна. Също така, ако няма верига, корабът се отнася и котвата не помага. Без вяра хората също могат да се отнесат.

В: Защо в Евреи 7:1-10 Исус се сравнява с Мелхиседек от Битие 14:18-20?

Отговор: Една проста причина е, че самият Стар Завет сравнява Месията с Мелхиседек. Псалом 110:4 показва, че Месията ще бъде свещеник завинаги по реда на Мелхиседек. Една загадъчна препратка между другото се намира в Битие 14:18-20. Значението ѝ е показано по малко по-малко загадъчен начин в Псалом 110:4 и е обяснено окончателно едва в Евреи 7:1-10.

Вярно е, че авторът на Посланието към евреите набляга на подробности, които не са били основни точки в Битие. Например, бащата на Авимелех също не е споменат, но това не го прави образ на Христос. Авторът на Посланието към евреите не може да докаже твърденията в Посланието към евреите 7:1-10, основавайки се на авторитета на Битие.

Въпреки това той никога не е твърдял, че прави това. Християните вярват, че Библията е написана под вдъхновението и авторитета на Светия Дух. Авторът на Посланието към евреите изтъква три неща:

1. Доказателство за мястото на Месията чрез сравнение с Мелхиседек, въз основа на Псалом 110:4.

2. Доказателство, че е съществувало друго Божие свещеничество преди свещеничеството на Аарон.

3. Много християни също виждат в Мелхиседек предвъплъщение на Христос.

Като странична бележка, сектата в Кумран е разбирала Мелхиседек като небесен избавител, който ще провъзгласи Божието спасение. Сред Свитъците от Мъртво море Мелхиседек се появява в „Апокриф на Битие“ (1QapGen) 22:14-17 и в ръкописа „Мелхиседек“ (11Q13), както и в „Песни за съботната жертва“ (4Q401) и 4Q544. Филон и Йосиф Флавий също споменават Мелхиседек, както и „Таргум Псевдо-Йонатан“ към Битие 14:18 и „Таргум Неофити I“.

В: В Евреи 7:1-10 какво е „редът на Мелхиседек“?

Отговор: Това не е израз, използван само в християнството, тъй като той се среща за първи път хиляда години преди Христа в Псалом 110:4. Старият Завет ни разкрива малко за реда на Мелхиседек, с изключение на три неща, които можем да изведем чрез заключение.

1. Той е напълно независим от израилското свещеничество от реда на Аарон.

2. Битие 14:18-20 показва, че той е предшествал свещеничеството по реда на Аарон.

3. Псалом 110:4 показва, че той ще има значение в бъдещето с идването на Месията.

В: Доказват ли Евреи 7:1-11, заедно с девственото раждане на Христос, че ние сме виновни за греховете на всичките си предци, защото сме произлезли от тях?

Отговор: Не. Езекиил 18 и Второзаконие 24:16 изрично казват, че ние не сме виновни за вината на бащите си.

Повечето християни виждат важна практическа причина защо Исус се е родил по този начин; за разлика от нас, Исус се е родил без греховна природа. Няма нужда да се постулира втора причина, а именно, че Исус не е носил вината на Йосиф, Адам или някой друг между тях.

В: Доказва ли Евреи 7:1-11, че сме виновни за греха на Адам по силата на това, че сме от рода на Адам?

Отговор: Не, по три причини.

1. Този стих не доказва вина за греховете на Адам повече, отколкото доказва вина за греховете на всички наши други предци.

2. Не, защото Езекиил 18 и Второзаконие 24:16 показват, че всеки човек умира за собствените си грехове. Там изрично се споменава, че не сме обявени за праведни заради праведността на бащите ни и не сме виновни заради греха на баща ни.

3. Не, защото дори и да сме съгрешили несъзнателно в Адам, Римляни 4:15 и 5:13 показват, че грехът не се отчита там, където няма закон.

Въпреки това, макар и да не сме виновни за греховете на нашите предци, все пак можем да понасяме последствията от техния грях.

В: Какво означава това в Евреи 7:1-11?

Отговор: Макар че преките наблюдения са ясни, интересна е връзката с тезата на автора.

1. Авраам, като дава десятък от плячката на Мелхиседек – нееврейски свещеник на Всевишния Бог – доказва, че е възможно да бъдеш свещеник, без да си от реда на Аарон.

2. Освен това фактът, че Авраам, прародител на Леви, е дал десятък на Мелхиседек, показва, че свещеничеството на Мелхиседек е по-висше от аароновото свещеничество.

В: В Евреи 7:2-4 Мелхиседек наистина ли беше Исус или не?

Отговор: Има две възможности относно тази загадъчна фигура.

Мелхиседек е бил Исус: Мелхиседек би могъл да бъде самият Христос, явил се на земята преди Своето въплъщение във Витлеем. Тъй като се казва, че Мелхиседек е бил без баща и майка, без начало на дните и без край на живота, Мелхиседек е Исус, освен ако Евреи 7:3 просто не означава, че тези неща не са били записани в Битие. Много от ранните християни са вярвали в това.

Мелхиседек е бил образ на Исус: Мелхиседек е бил обикновен човек, който е следвал Бога. Казва се, че Мелхиседек е бил „направен подобен на Исус“, а Христос е бил свещеник „по реда на Мелхиседек“, но никъде не се казва, че Исус е Мелхиседек.

В: В Евреи 7:2-11 Писанието казва ли категорично, че Мелхиседек определено е Исус, или не?

Отговор: Отговорът е прост и би трябвало да е ясен за всички: Писанието не казва това. То е двусмислено и най-вероятно умишлено. Важно е, че смисълът на Евреи 7:2-11 е ясен, независимо дали Христос е Мелхиседек или не.

В: В Евреи 7:3 Мелхиседек прероден ли е?

О: Не. Въпреки че всъщност съществуват пет много различни теории за прераждането – западната „Ню Ейдж“, индуистката, будистката, тази на алауитските мюсюлмани и тази на гулатските мюсюлмани – този стих не подкрепя нито една от тях. В Евреи 7:3 Исус се сравнява с Мелхиседек. Някои смятат, че Мелхиседек е просто аналогия или „прообраз“ на Христос. Други вярват, че Мелхиседек всъщност е бил предвъплъщение на Христос. Независимо от това, всички християни са съгласни, че Исус е съществувал от самото начало на времето. Вярата обаче, че Бог Синът е съществувал от вечността, не означава, че някой от нас е съществувал преди да бъде заченат.

Въпрос: Показва ли по някакъв начин Евреи 7:9-10, че човешкият плод е само потенциално човек, а не действителен такъв, и следователно абортът е допустим?

Отговор: Не. На първо място, Леви не беше пряк син на Авраам, а негов правнук. Да се изтъква незначителността на живота на плода, основавайки се на важността на родословието на Леви, показва отчаяно желание да се намерят библейски аргументи в полза на аборта. Вижте обсъждането на Римляни 5:12 за повече информация.

В: В Евреи 7:14 как авторът казва, че свещеник може да произлезе от Юда?

О: Пет точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Исус беше от Юда по два начина – както чрез своя осиновител (Йосиф), така и чрез Мария по рождение.

2. Признава се, че никой от Юда не може да бъде свещеник по реда на Аарон.

3. Но може да има и други свещенически чинове. По-конкретно, Мелхиседек беше свещеник, който не беше от рода на Аарон и беше по-ранен от Аарон.

4. Свещеническият ред на Мелхиседек беше по-висш от свещеническия ред на Аарон, тъй като

4а. Предците на Аарон и Леви плащаха десятък на Мелхиседек.

4б. Това е заявено чрез пряка клетва от Бога в Псалом 110:4.

5. Исус беше назначен от Бог Отец да служи като свещеник по реда на Мелхиседек, а не на Аарон.

Въпрос: Защо в Евреи 7:18 Бог често прави нещо различно от това, което очаква Неговият народ?

Отговор: Понякога това може да се дължи на ниските или погрешните ни очаквания, но често има и нещо повече от това. Бог често може да предпочита неочакваното (за хората) пред очакваното, за да получи Той славата, а не ние. Това е и напомняне за нас, че Неговите пътища и мисли са много по-високи от нашите, както казва Исая 55:8-9. Това е и напомняне за нас, че не е чрез нашата сила или мощ, а по-скоро чрез Божия Дух, както ни учи Захария 4:6бф.

В: В Евреи 7:19 и 8:13 Законът на Мойсей ли не направи нищо съвършено, или Законът беше съвършен, както казва Псалом 19:7?

Отговор: В тези стихове „съвършен“ означава да изпълни предвидената си цел. Законът беше съвършен в целта си да ни покаже Божиите заповеди за нас, както показва Римляни 3:20. Но Законът не беше съвършен в това, което никога не е било предназначено да прави – да спасява хора. Законът не спаси никого и затова не беше в състояние да направи никого съвършен; Бог прави това. Всъщност ние нямаме заповеди, които да следваме; по-скоро имаме Христос, когото да следваме, и заповеди, които да спазваме.

В: В Евреи 7:27, правилно ли са постъпили юдеите, като са преустановили жертвоприношенията след разрушаването на Храма, тъй като е трябвало да принасят жертви само когато е имало храм?

Отговор: Това би било изненада за Давид, който през цялото си царуване държеше ковчега в шатър. Ако се замислим, това би било изненада и за Мойсей, Исус Навин, Дебора, Гедеон, Самуил и други. Няма стих в Стария Завет (Танах), който да казва, че макар и да са принасяли жертви, преди да имат храм, след като храмът е бил построен и разрушен, те не са могли да се върнат към това, което са правили преди.

В: В Евреи 8:1 Исус беше ли нашият свещеник или нашата жертва?

Отговор: И двете. Евреи 8:1 започва с думите: „Смисълът на това, което казваме...“, така че това е кулминацията на причината, поради която той обсъждаше всички предишни теми. В тази уникална ситуация Исус беше едновременно нашият Първосвещеник и нашата жертва.

Въпрос: В Евреи 8:1 и Евреи 9:11 по какъв начин Исус е бил квалифициран да бъде нашият първосвещеник?

О: Преди да отговорим на този въпрос, е важно първо да разберем ролята на първосвещеника. Първосвещеникът вършеше едно нещо, което никой друг свещеник не можеше да направи: в Деня на изкуплението той влизаше в Светая Светих и принасяше жертвите на Бога. Като човек той представляваше народа пред Бога. Бог избра потомците на Аарон да представляват Бога пред народа. Исус е квалифициран като наш първосвещеник по най-малко четири начина.

1. Исус веднъж завинаги принесе жертвата за нас, като принесе Себе Си. Исус изплати наказанието за нашите грехове. Петър, Мойсей и Йоан бяха добри хора, но те не бяха способни да изплатят наказанието за нашите грехове, защото не бяха безгрешни.

2. Подобно на другите първосвещеници, Исус представлява Бога пред нас. Той може да прави това по-добре от всеки обикновен смъртен първосвещеник, защото Исус е Бог (Евреи 1:8-9; Йоан20:28 ), и пълнотата на Бога обитава в Него (Колосяни1:19 ).

3. Подобно на другите първосвещеници, Исус ни представлява пред Бога. Той може да направи това, защото беше като нас във всичко (Евреи 2:17).

4. Израилтяните се нуждаеха от нов първосвещеник всеки път, когато старият първосвещеник умираше (Евреи 7:23-25). Исус е жив на небето и Той е същият вчера, днес и вовеки (Евреи 13:8).

В: Според Евреи 8:1-3, допустимо ли е днес да наричаме някой човек на земята наш свещеник?

Отговор: Няма нужда от други свещеници. Исус е единственият свещеник, от когото се нуждаем днес, поне по три причини.

Изрично Исус е посочен като наш първосвещеник в Евреи 8:1.

В миналото Исус принесе веднъж завинаги една жертва (Евреи 10:14), веднъж завинаги (Евреи 9:12; 10:10). Католиците и някои лютерани трябва да отбележат, че Евреи9:26 изрично показва, че Исус не е страдал от създаването на света.

Дори и днес Исус живее, за да се застъпва за нас пред Отца (Евреи7:25 ).

От друга страна, в по-ограничен смисъл всички вярващи са свещеници според 1 Петрово 2:9; Откровение 1:6 и 5:10.

Въпрос: В Евреи 8:5 каква беше целта на примера със Скинията?

Отговор: Бог донесе Своето управление и царство на земята. В Евреи 8:5 се казва, че Скинията е била копие и сянка на това, което е на небето. Обаче, точно както двуизмерна рисунка не е идентична с двуизмерна фотография, а още по-малко с триизмерен обект, това не означава, че небето е точно като земната Скиния. Скинията не беше построена за Бога, Който нямаше нужда от нея, а по-скоро за да ни покаже Бог картина на Своята отделеност и святост.

В: В Евреи 8:5, фактът, че Скинията е сянка на небесните неща, подкрепя ли платонистката идея, че нашият свят е сянка на истинския свят на идеите?

Отговор: Не. Макар че вероятно повечето хора, говорещи гръцки, са били поне донякъде запознати с Платон, неговият свят на идеите не е бил свят на материални структури. Например, философията на Платон би учила (доста нелепо), че диваните в този свят са несъвършени, модифицирани копия на абстрактния „идеален диван“. По същия начин леглата са несъвършени, модифицирани копия на „идеалното легло“. Сблъскваме се с проблем при диваните „La-Z-Boy“ или разтегателните легла. Може би идеалният свят е трябвало да създаде нова същност в момента, в който диванът „La-Z-Boy“ е бил изобретен в реалния свят.

За разлика от гърците, авторът на Посланието към евреите и останалата част от Библията са разбирали, че Небето е материално, с (прославена) плът и структура. Други древни еврейски книги, които показват, че те са разбирали земния Скиния като копие на материална Небесна скиния, са 2 Барух 4:5; „Древности на евреите“ 3:123 (ок. 93-94 г. сл. Хр.) и „Войните на евреите“ 5:212-213, и двете от Йосиф Флавий.

В: В Евреи 8:5–7, 13; 9:1, 15; 10:9, 16, тъй като Мойсеевият закон беше първият завет, тогава какво да кажем за заветите с Адам, Ной и Авраам?

Отговор: Тези споразумения бяха с отделни лица, а не с нация или народ. Вижте също следващия въпрос.

Въпрос: В Евреи 8:5-7,13; 9:1,15; 10:9,16 Библията учи ли за „завети“ или за „диспенсации“?

О: Библията учи и за двете. Всъщност има седем точки, по които християните, които са привърженици на заветната и диспенсационалната теории, могат да се съгласят, както и някои различия.

Съгласие:

А1. Всички, които са били, са или ще бъдат спасени, са спасени чрез Исус. (Евреи 11:39-40; Тит 2:11; Евреи 2:9; 1 Йоан 2:2; 1 Тимотей 2:6) Вижте „1001 отговора на библейски въпроси“, стр. 77-78, 85 (от диспенсационалист) за повече информация относно това как вярващите от Стария Завет са били „спасени точно както са спасени вярващите от Новия Завет“ чрез Христос.

A2. В Стария Завет хората също сключваха индивидуален завет с Бога (Псалом 50:5).

A3. Бог сключи поредица от споразумения с Адам, Ной, Авраам, Исаак и Исус Навин.

A4. В Стария Завет хората колективно сключваха завет с Бога (Еремия 34:13, 18).

A5. Имало е и ще има само два завета: първият беше при Мойсей (Евреи 9:9), а вторият – вечният завет (Евреи13:20 ), който е по-висш (Евреи 8:6).

A6. Сега ние сме в епохата на благодатта (Ефесяни 3:2). Старият Завет очакваше изкуплението на Христос, докато ние сега поглеждаме назад към изкуплението на Христос.

A7. Ще има бъдеща епоха, когато всичко ще бъде обединено под Христос (Ефесяни1:10 ).

Разлики и акценти:

Различните теолози на завета и диспенсационалистите не са съгласни по редица въпроси:

1. Теолозите на завета твърдят, че всички Божии обещания от Стария Завет днес са изпълнени единствено в църквата. Невярващите евреи бяха отсечени и оттогава нататък „Божият Израил“ е църквата, а днешните евреи не се различават от която и да е друга етническа група. Въпреки това Р. С. Спроул в книгата си „Now That’s a Good Question“ (стр. 504–505) учи, че въз основа на Римляни 11 „Бог все още има още една глава да напише за еврейския народ като такъв“.

Диспенсационалистите твърдят, че някои от Божиите обещания от Стария Завет ще се изпълнят в бъдещия Израил, като например това за 144 000-те. Днешните евреи все още са Божият избран народ. Що се отнася до прилагането на тази теология, именно диспенсационалистите, а не привържениците на теорията за завета, насърчиха хуманитарните въздушни евакуации, за да помогнат на евреите в бившия Съветски съюз да напуснат страната и да се върнат в Израил.

2. Като цяло диспенсационалистите не придават същата степен на значение на спазването на Закона, включително закона за десятъка и съботата/Деня на Господа. Вижте „Now That’s a Good Question“, стр. 436–438, за ковенантистката гледна точка, че десятъкът е закон и днес, и „1001 Bible Questions Answered“, стр. 107, за диспенсационалистката гледна точка защо днес той не е закон, а въпрос на свобода. В „1001 Bible Questions Answered“, стр. 109–110, се обяснява защо съботата не важи за днешния ден.

3. Ултра-диспенсационализмът, който се отхвърля от Даласката богословска семинария („1001 отговора на библейски въпроси“, стр. 114) и от други диспенсационалисти, учи, че днес живеем в различна диспенсация от новозаветните времена и че кръщението днес не е валидно. Вижте обсъждането на 1 Коринтяни 1:17 за повече информация относно заблудата на ултра-диспенсационализма.

4. Един теолог на завета, Джон Герстнер, твърди, че диспенсационалистите не отдават достатъчно значение на ролята на Христос в спасението на всички хора във всички времена. Диспенсационалистите отхвърлят това обвинение.

Като пример за заветната гледна точка Р. С. Спроул казва в книгата си „Now That’s a Good Question“ (стр. 283–284): „Спасението се осъществява по същия начин в Стария Завет, както и в Новия Завет – чрез вяра. Единствената разлика е, че вярата в Стария Завет беше в едно бъдещо обещание, което все още не беше изпълнено.“

5. Теолозите на завета, като Герстнер и „New Geneva Study Bible“ (стр. 1990), твърдят, че някои диспенсационалисти проповядват „евтина благодат“ и пренебрегват Божия закон. Един завършил семинария диспенсационалист, когото познавам, докато четеше това, извика от изненада. Излишно е да се казва, че диспенсационалистите отричат и това обвинение. Въпреки това именно някои диспенсационалисти, а не теолозите на завета, популяризираха възгледа, че човек може да бъде християнин, само като приеме Исус за свой Спасител, а да Го направи свой Господ е по-късна възможност.

6. Крайното диспенсационалистично учение понякога набляга на това, че днес Евангелието спасява, почти до степен, че се изключва фактът, че именно Бог е този, който спасява. Безсилен ли е Бог да спаси бебетата и хората с тежки умствени увреждания, защото те не са чули Евангелието?

Като цяло фактът, че някои хора довеждат дадена гледна точка до крайност, не доказва, че тя е погрешна, ако неекстремистката версия на тази гледна точка включва баланс, който предпазва от крайностите. Въпреки това екстремистите, които довеждат дадена гледна точка до нейните логически заключения, наистина демонстрират, че цялата гледна точка е погрешна, ако няма учение, което да забранява довеждането ѝ до крайност.

В: В Евреи 8:10, тъй като Исус умря за всички, как е възможно вторият завет да е само с дома на Израил?

Отговор: В Евреи 8:10 се казва, че заветът ще бъде с Израил; не се казва, че ще бъде само с Израил. Въпреки това, правилно разбрано, той е с Израил, а всички вярващи са приети в Божия избран народ. Две конкретни точки:

1. Всички вярващи са духовно синове на Авраам, според Ефесяни 2:12-13; Галатяни 4:24-28; Римляни 4:12, 16-17.

2. Дори евреите, които отказват да повярват в Исус, ще умрат в греховете си според Матей 23:29-33; Йоан 8:24; Деяния20:21 ;2:37 -40; и Римляни 9:6.

В: В Евреи 8:11 и Еремия 31:33-34 трябва ли да се учим един друг?

Отговор: Да, трябва. Този стих не казва просто, че не трябва да се учим един друг. По-скоро той казва, че не трябва да се учим един друг, като казваме: „Познайте Господа“, защото всички вярващи ще познават Господа.

Тук се крие важен богословски въпрос. Докато в старозаветните времена само малцина вярващи имаха Святия Дух, който обитаваше в тях, в новозаветните времена всички вярващи имат Святия Дух, който обитава в тях. Йоан14:23 показва, че всички, които имат Христос, имат и Святия Дух. Римляни 8:9-11 показва, че онези днес, които нямат Святия Дух, нямат и Христос.

Въпрос: Как е възможно в Евреи 8:13 Старият завет да изчезне, след като Исус каза в Матей 5:18 и Лука 16:17, че нито една йота или титла няма да преминат?

Отговор: В Лука 16:17 Исус каза, че Законът няма да отпадне. В Матей5:18 Исус каза, че нито една йота или титла няма да отпадне, докато всичко не се изпълни. Вижте обсъждането на Римляни 7:6 за повече информация.

В: В Евреи 9:2-4, накратко, златният олтар за кадене се намираше ли в Пресвятото място, или беше в Светото място, както показват Изход 30:6 и Левит 16:12-13,18?

Отговор: Някои древни ръкописи на Посланието към евреите посочват, че този олтар е бил в Светилището, но не е необходимо да се позоваваме на тези ръкописи, за да отговорим на въпроса.

Кратък отговор: Завесата беше ли част от Светилището или от Пресвятото място, тъй като разделяше двете? Може да се каже, че беше част и от двете. По същия начин 1 Царе 6:22 дава отговора относно олтара. Там се казва, че олтарът „принадлежеше“ към Пресвятото място. Олтарът, заедно със завесата, образуваше границата, когато завесата се отдръпваше, за да може Първосвещеникът да премине през нея в Деня на Изкуплението.

Вижте следващия въпрос за по-подробно обяснение.

В: В Евреи 9:2-4 златният олтар за кадене се намираше ли в Светая Светиня, или беше в Светилището, както показват Изход 30:6 и Левит 16:12-13,18?

Отговор: Вижте предишния въпрос за кратък отговор.

Подробен отговор: Има толкова много обяснения на този въпрос, че е истинска загадка да ги пресеем, за да намерим правилното. Всички отговори могат да бъдат разделени в три категории: думи, движение и цел. Всяка от тях има един най-малко вероятен отговор и един или два по-вероятни отговора.

Първо три факта, които не са пряко свързани с отговора, а след това самият отговор.

Факт 1: Използване в Деня на изкуплението: Свещеникът влизаше в Светая Светих само веднъж годишно. Свещеникът вземаше горящи въглени от този олтар и преминаваше зад завесата в Светая Светих (Левит 16:12-13).

Факт 2: Местоположение на олтара: Изход 30:1-10 показва, че свещеникът (не непременно първосвещеникът) трябвало да кади тамян на позлатения олтар всяка сутрин. Това е, което Захария, бащата на Йоан Кръстител, правел, когато ангел му се явил до този олтар в Лука 1:8-11. Захария бил част от група свещеници и следователно не е бил първосвещеник. Левит 16:12 също показва, че олтарът е бил в Светилището, а не в Пресвятото. 1 Царе 6:22 би могло да означава, че олтарът е бил в Пресвятото, но не е задължително. 1 Царе 6:22 казва само, че той „принадлежеше“ към най-светите неща (което означава в Деня на изкуплението), а не че физически се е намирал там. Според книгата „When Critics Ask“ (стр. 517), Филон, Йосиф Флавий и други еврейски автори също са твърдели, че олтарът е бил в Светилището. В противоречие с това, в „Апокалипсисът на Барух“ 6:7 се посочва, че олтарът е бил в Пресвятото място.

Факт 3: Два олтара (малко вероятно): Въпреки че е възможно да е имало два олтара, това е крайно малко вероятно, тъй като няма библейско или извънбиблейско споменаване на два олтара.

Определение на думата (малко вероятно): Буквалното значение на гръцката дума в Евреи 9:3 е „инструмент за кадене“. От граматична гледна точка тя може да се отнася до кадилницата, която свещеникът носел със себе си. Това обаче е малко вероятно, защото тогава книгата „Евреи“ би описала подробно всеки от останалите три предмета от обзавеждането на Скинията, би споменала кадилницата и би премълчала олтара за кадене. Освен това еврейските автори Филон и Йосиф Флавий използват тази дума, за да се отнесат към олтара.

Разлики в старозаветните ръкописи: Докато масоретският текст и Септуагинтата посочват, че олтарът е бил в Светилището, Самарянският Петокнижие казва, че е бил зад завесата (в Пресвятото място).

Различия в ръкописите на Новия Завет: Гръцките ръкописи „Ватиканус“, коптските версии и етиопската версия посочват, че олтарът се намира в Светилището, а не в Пресвятото място. Вероятно обаче това не е оригиналният текст.

Раннохристиянско писание: В „Пет книги срещу Маркион“ на Тертулиан, в книга 4, редове 140–145, се споменава златният олтар в Светая Светих.

Годишно преместване на олтара в Деня на изкуплението (малко вероятно): Премествал ли се е олтарът веднъж годишно? Това е малко вероятно. Олтарът е бил изработен от акациево дърво и обкован със злато. Той е бил малък, с размери около 3 фута на 1 ½ фута на 1 ½ фута. Отлятото злато е много плътно – около 19,^{3 g/cm³}. Ако приемем, че дебелината на златото е била една осма от инча, теглото на златото би било 225–235 паунда. Макар че можеше да бъде бутан от един човек, той не беше много лесен за пренасяне от свещеник, който освен това носеше тамян и кадилница за въглища. Другите свещеници не можеха да му помогнат да го внесе в Светая Светих (Левит 16:17; Евреи 9:7). Поради това олтарът вероятно не е бил преместван в Деня на изкуплението.

Еднократно преместване на олтара: Имало е „олтарът, който принадлежал на вътрешното светилище“, както се посочва в 1 Царе6:22 . Еврейският текст тук е двусмислен: това може да означава или че по времето на Соломон олтарът се е намирал в Светая Светих, или че олтарът е принадлежал на Светая Светих. Ако се има предвид първото значение, олтарът е бил в Светая Светих в храма на Соломон. Това обаче е малко вероятно, тъй като Захария в Лука 1:8-11 е кадил на този олтар, когато ангелът му се е явил, както се казва, че свещениците (а не само първосвещеникът) са трябвало да правят в Левит 16:12. Извън Библията получаваме противоречиви сведения по този въпрос. Филон и Йосиф Флавий твърдят, че олтарът е бил в Светилището, но в „Апокалипсисът на Барух“ 6:7 се посочва, че олтарът е бил в Пресвятото място.

Движението на завесата: Да приемем, че се има предвид второто значение на 1 Царе 6:22. Ключова липсваща информация е как свещеникът, с кадилница, пълна с огън, тамян и кръв на пръста си в другата ръка, би могъл да премине зад завесата. (Той не би могъл просто да се промъкне под нея.) Матей 27:51 посочва, че завесата не е била съставена от две завеси, закрепени в средата, а е била едно цяло парче. Да предположим за момент, че свещеникът просто се е промъкнал между стената и завесата от едната страна. Това би било проблематично с всички неща, които е носил, и с надеждата, че кадилницата няма да запали завесата. По-вероятен сценарий е, че свещеникът е отворил завесата, поне частично, и след това е влязъл. Щом завесата е била отворена, олтарът е станал част от Светая Светих и е бил използван в церемонията там.

Това е подобно на нашите молитви на земята. Ние сме грешни и не сме част от Божието Пресвято място в небесата. Въпреки това, един ден за нас завесата ще бъде отместена, а Откровение 5:8; 8:3-4 показва, че не само ние, но и нашите молитви ще бъдат в Пресвятото място в небесата. (Това някак ви мотивира да се молите, нали?)

В: В Евреи 9:4 каменните плочи същите ли са като книгата на Закона в Второзаконие 31:24-26?

О: Не. Второзаконие 31:24-26 показва, че Книгата на Закона е Тората (първите пет книги на Библията), а не Десетте заповеди. Оригиналната Тора е била поставена до ковчега, а не вътре в него. Каменните плочи са били Десетте заповеди.

В: В Евреи 9:4 трите неща се намираха ли в ковчега на завета или пред него, както подсказват Изход 16:33-34, Числа 17:10-11, 3 Царе 8:9 и 2 Летописи 5:10?

Отговор: Между другото, ковчегът се нарича още „ковчегът на Свидетелството“ (Изход 25:16-22), защото в него се съхраняваше „свидетелството“, тоест каменните плочи с Десетте заповеди.

Преди това в ковчега: Изход 16:33-34 казва, че съда с манна е бил поставен пред Господа, за да се съхрани за бъдещите поколения. Числа 17:10-11 казва, че трябвало да поставят жезъла на Аарон пред Свидетелството. Макар че само Евреи 9:4 казва, че тези неща са били поставени вътре в ковчега, вероятно те са били поставени в ковчега. Изход 25:21, Изход 40:20 и Второзаконие 10:2,5 казват, че Мойсей е сложил каменните плочи в ковчега. Когато в Изход 40:20 се казва, че каменните плочи са били поставени в ковчега, възможно е и другите два предмета да са били поставени в него по същото време.

500 години по-късно, по времето на Соломон, след като ковчегът беше пленен от филистимците и след като 70 мъже бяха надникнали в него (1 Царе 6:19), в 1 Царе 8:9 и 2 Летописи 5:10 се споменава, че в ковчега са се намирали само каменните плочи. Евреи 9:4 говори за това, което първоначално е било вътре в ковчега.

Въпрос: В Евреи 9:6-9 какъв беше смисълът на цялото това разделение в скинията?

Отговор: Днес в някои сгради достъпът до определени части, като например електроразпределителните помещения, е ограничен от съображения за безопасност, за да се намали броят на смъртните случаи.

В старозаветните времена това нагледно подчертаваше разделението между Светия Бог и грешния човек. Дори първосвещеникът можеше да влиза само веднъж годишно. Това е само един конкретен човек, от едно семейство, от едно племе, от цялото население. Според Йосиф Флавий, по времето на храма, когато свещеникът влизаше, той имаше дванадесет звънци около долния край на одеждата си и въже около кръста си. Какво би се случило, ако Бог беше толкова недоволен от свещеника и той умреше в Светая Светих? Кой би го изнесъл? Затова въжето около кръста му – за да може някой да го издърпа навън – и звънците, които щяха да звънят, за да покажат, че той все още се движи.

Еврейските равини в Талмуд Йома 5:1 казват, че когато първосвещеникът влизаше, „но той не удължаваше молитвата си, за да не всее ужас сред Израил“. След като влезеше (и излезеше), той организираше пиршество с приятелите си.

В: В Евреи 9:12-14 какво точно означава „изкупление“?

Отговор: Това не беше загадка за еврейския народ; това беше обичайна концепция в Стария Завет. Всяко първородно животно трябваше да бъде принесено в жертва, освен ако не бъде „изкупено“ с нещо на негово място, според Изход 13:13.

По същия начин първородните деца трябваше да бъдат изкупени чрез жертвоприношение на животно, както показва Изход 13:14-16. В Лука 2:23-24 Мария и Йосиф принесоха жертва след раждането на Исус, както заповядва Левит 12:6-8.

Бог изкупи израилтяните от робството на египтяните, както се посочва в Изход 6:6 и Второзаконие 7:8.

Като цяло, значението на изкуплението, „lytrosis“ на гръцки, е освобождаване на нещо чрез плащане на откупна цена, според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 12, стр. 86.

В старозаветните времена Бог спасяваше хората „на кредит“, знаейки какво ще направи Христос.

Въпрос: В Евреи 9:15 изкуплението на Христос за нашите грехове имало ли е обратно действие?

О: Абсолютно да. В Евреи 9:15 се казва, че Христос умря за греховете, извършени по първия завет. Според Божието сигурно знание Исус беше заклан още преди създаването на света, както се посочва в Откровение 13:8. Римляни 3:25 също показва, че Той го направи за предишни грехове, които дотогава бяха останали ненаказани.

В: В Евреи 9:21 къде се казва, че скинията и другите предмети са били поръсени с кръв?

О: Това не се споменава в Стария Завет; но еврейският народ явно е бил наясно с това. Йосиф Флавий споменава това в „Древности на евреите“, книга 3, стр. 205–206. [viii 6].

В: В Евреи 9:25-28, възможно ли е Исус да бъде принасян в жертва многократно по време на римокатолическата литургия, заедно с хляба и виното?

Отговор: Истинските християни не са единодушни по този въпрос.

Лутеранските и католическите християни казват „да“. Един лутерански богослов е учил, че тъй като Бог е безвремевен, изкуплението може да бъде безвремевно. Господната вечеря е връзка във времето с момента, в който Христос е умрял на кръста, чрез безвремевността на Бога.

Православните християни проповядват реалното присъствие на Христос в Евхаристията, но оставят като тайна как точно става това.

Повечето протестанти казват „не“.

В Йоан 19:30 „Свърши се“ са последните думи на Исус. Това всъщност е счетоводен термин, който може да се преведе като „изплатено изцяло“.

Евреи 9:25-28 изрично учи, че Исус не принася жертва отново и отново; напротив, Исус беше принесен в жертва веднъж.

В Евреи 10:11-12 се казва, че Исус не е изпълнявал религиозния си дълг ден след ден; напротив, Исус е принесъл веднъж завинаги една жертва за греховете. След това Исус седна – положение, изразяващо утеха, благоволение и чест.

В: В Евреи 9:27-28, може ли прераждането да е истина и да е съвместимо с християнството?

Отговор: Не, по редица причини.

Като цяло, Бог възкресява всички в плът в последния ден, което няма много смисъл, ако нямаме едно и само едно тяло.

В Евреи 9:27-28 изрично се казва: „Както на човека е определено да умре веднъж, а след това да бъде съден“.

В 2 Царе 12:22-23 Давид каза за мъртвото си бебе: „Аз ще отида при него [в гроба], но той няма да се върне при мен.“ Писанието точно записва думите на Давид, но този стих не би доказал, че мнението на Давид е било правилно, освен в съчетание с Евреи 9:27-28.

Еклесиаст 11:3 казва, че където и да падне дървото, там ще остане. Контекстът на Еклесиаст 11:1-3 е причинно-следствена връзка, а контекстът на цялата книга е животът и смъртта под слънцето.

Реинкарнацията липсваше не само в целия Стар и Нов Завет, но и в юдейската и християнската традиция. В тази концепция вярваха само малцина езически гърци. Християните бяха запознати с концепцията и напълно отхвърляха реинкарнацията като небиблейска, както показва Хиполитус.

Хиполитус (Против Платон, стих 2), в обширното си разглеждане на Хадес, също накратко споменава, че възкресението не означава, че душата се прехвърля в други тела, а по-скоро, че Бог възкресява самите тела. В „Опровержение на всички ереси“, 1:2, Хиполитус споменава, че пифагорейците вярвали в заблудата, че душата преминава през последователни тела.

В „Октавий“ на Минуций Феликс, гл. 34, стр. 194 (след 205 г. сл. Хр.) идеята, че душите на хората се завръщат в животни [прераждане], е наречена „непристойност на шутове“.

Ако някой избере да вярва в прераждането, независимо от това, което казва Библията, това е едно нещо, но моля ви, не лъжете за това, което казва Библията. Използвайте каквито човешки думи пожелаете, но моля ви, не се опитвайте да изкривявате Божието слово, за да му приписвате нещо, което Бог не е казал.

За повече информация относно прераждането вижте обсъждането на Лука 1:15; 1 Коринтяни 15:37; Галатяни 1:15-16, Галатяни 6:7-8, Евреи 7:3 и Яков 3:6.

В: В Евреи 9:28 и следващите стихове какво означава „тези, които чакат“ (apekdechomenois)?

О: Тази дума се използва седем пъти в Новия Завет: Римляни 8:19, 23, 25; 1 Коринтяни 1:7; Галатяни 5:5; Филипяни 3:20; Евреи 9:28. Всеки път, когато се използва „ “, тя се отнася за онези, които очакват завръщането на Христос. Колко подходящо е да наричате себе си и хората във вашата местна църква „онези, които очакват“.

Въпрос: В Евреи 10:1-2, във филма „Шоуто на Труман“ героят живееше в един нереален свят. В известен смисъл вярващите от Стария Завет живееха в „свят на сенки“, като имаха само сянка на Христос в старозаветните жертвоприношения. Как живеем ние днес в „свят на сенки“?

О: Гръцката дума за „сянка“ – „скиа“ – може да се отнася до много видове сенки, включително контурите, които художникът очертава върху картината, преди по-късно да я оцвети. Ние живеем в свят, в който някои неща са копия на нещата в Небесата. Макар тази земя да ни изглежда реална в нашите три измерения плюс времето, тя не е толкова реална, колкото вечността, която съществува в кой знае колко измерения. Когато някой умре в този свят, изглежда, сякаш „играта е приключила“. Но в действителност ние току-що сме завършили пробната версия на играта и сме преминали на ново ниво.

В един свят на сенки може да има намеци, че нещата не са напълно постоянни. Например, както се казва в „Библейския коментар на вярващия“ (стр. 2188): „Редовното повтаряне на жертвата ги бележеше като неефективни. Който трябва да приема лекарства на всеки час, за да остане жив, едва ли може да се каже, че е излекуван. Вместо да успокоява съвестта, левитската система я събуждаше с нож всяка година. Зад красивия ритуал на Деня на изкуплението се криеше ежегодното напомняне, че греховете само се прикриваха, а не се премахваха.“

В: В Евреи 10:4-11, тъй като кръвта на бикове и козли не можеше да отнеме греховете, защо тогава евреите трябваше да ги принасят в жертва в продължение на 1 400 години?

Отговор: Вижте обсъждането на Изход 30:12, Левит 4 и Левит 5:13 за отговора.

Въпрос: В Евреи 10:5 изразът „тяло, което си ми приготвил“ цитира ли Псалом 40:6 „ушите ми си отворил [пробил]“?

О: Масоретският текст гласи: „ушите ми си пробил“. Еврейските роби трябваше да бъдат освобождавани на всеки седем години, но ушите се пробиваха на роба, който доброволно избираше да служи на господаря си до края на живота си.

Септуагинтата гласи: „тяло, което си ми приготвил“. Преводите на Стария Завет на Симахус и Теодотион също съдържат думата „тяло“. Следователно Псалом 40:6 вероятно е бил променен в Масоретския текст. (Между другото, в свитъците от Мъртво море Псалом 40:6 не е запазен).

Така или иначе, Исус беше подготвен за послушно служение.

Въпрос: В Евреи 10:10 тялото на Исус ли е било обладано от Сатана, както учи рев. Мун, основател на култа на Църквата на обединението?

Отговор: Не. Първо, ето какво казва т.нар. месия Реверенд Мун, а след това – какво казва Божието слово.

1. Реверенд Мун казва: че жертвата на Авраам е станала собственост на Сатана.

„Божественото принцип“, стр. 269: „...Това, че Авраам принесе жертвите, без да е разрязал гълъба на две, доведе до принасянето на нещо, което, така да се каже, беше собственост на Сатана, и така жертвоприношението завърши с твърдението, че жертвата е собственост на Сатана.“

„Божественото принцип“, стр. 330: „Поради това, че Мойсей два пъти удари скалата отвън в гняв... плътта му [на Мойсей] беше нахлута от Сатана и той умря в пустинята, но вътрешно... [той все пак можеше да донесе вода от скалата на хората]“

„Божественото принцип“, стр. 148: „Исус не можа да изпълни целта на провидението за физическо спасение, защото тялото му беше завладяно от Сатана. Въпреки това той можа да установи основата за духовно спасение... чрез... кръвта на кръста.“

2. Бог казва: че тялото на Исус не е видяло разлагане, според Деяния 2:31. Исус пожертва тялото Си в Евреи 10:10, но Неговото тяло ни освети. Докато пастор Мун учи, че Исус е загубил тялото Си и че то се е разложило, апостол Павел казва точно обратното във Филипяни 3:20-21.

„Но нашето гражданство е в небесата, и ние [тоест християните] с нетърпение очакваме Спасител оттам, Господ Исус Христос, Който, чрез силата, която Му позволява да подчини всичко на Себе Си, ще преобрази нашите смирени тела, за да станат подобни на Неговото славно тяло.“ (BSB)

В: В Евреи 10:14 как е възможно вече да сме съвършени и все пак да бъдем освещавани?

Отговор: Вижте обсъждането на 2 Солунци 1:5 и 1 Петрово 1:14-16 за отговора.

Въпрос: В Евреи 10:18, тъй като вече няма жертви за греха, би ли могъл Исус да бъде принесен в жертва по време на католическата литургия?

Отговор: Не. Вижте обсъждането на Евреи 9:25-28 за отговора.

В: В Евреи 10:25, допустимо ли е вярващите да не се събират заедно в общение?

О: Не. За вярващите е грях да се изолират от всички останали вярващи. Евреи 10:25 казва, че не трябва да пренебрегваме събирането си, но Библията не посочва кога трябва да се събираме.

Има редица причини за тази заповед. Имаме нужда от други християни за насърчение, поучение, поправка и изобличение. Бог е дал на другите вярващи духовни дарби, за да ни подхранват, и е дал на нас духовни дарби, за да ги подхранваме. 1 Коринтяни 12 разглежда това по-подробно. Друга причина е, че Исус каза: „Защото където двама или трима се съберат в Мое име, там съм Аз сред тях.“ (Матей 18:20) В съвместната молитва се крие особена сила. И накрая, макар че Бог се радва на нашето индивидуално поклонение, Той особено се радва, когато Го почитаме заедно. Вижте „Пълната книга с библейски отговори“, стр. 225, за допълнителен отговор.

В: Показва ли Евреи 10:26-32, че хората могат да загубят спасението си?

Отговор: Всички са съгласни, че този пасаж учи, че само Христос е достатъчна жертва за нашите грехове. Старозаветните жертви, отделени от Христос, са безценни. Въпреки това истинските християни не са единодушни относно това, какво казва този пасаж за загубата на спасението.

Гледната точка за „загуба на възможност“: За онези, които съгрешават, като отхвърлят жертвата на Христос на кръста, няма надежда извън пътя, който са отхвърлили. Дори ако са добри евреи и извършват всички старозаветни жертви, врагът на Христос е враг на Бога, който може да очаква само бушуващия огън.

Гледната точка за „загуба на спасението“: В допълнение към предишната гледна точка, християните, които умишлено и упорито съгрешават достатъчно дълго, са стъпкали Божия Син и са загубили възможността Христос да ги спаси.

Вижте въпроса относно Евреи 3:6,14 и двата въпроса относно Евреи 6:4-12 за по-подробно обсъждане.

Въпрос: В Евреи 11:1 и Евреи 11:3 става ли дума за „нашата вяра, чрез която разбираме, че светът е бил сътворен“, или за „чрез Божията вяра Той е сътворил света“, както учат Кенет Коупленд и други?

Отговор: На гръцки първите две думи са „Чрез вяра разбираме“. „Чрез вяра“ модифицира глагола, който следва непосредствено след това – „разбираме“. Следователно нашата вяра не е сътворила света, а нашата вяра ни дава разбирането за това как Бог е сътворил света. Става дума за нашата вяра; Всезнаещият Бог Самият не притежава и не се нуждае от вяра.

Битие 1, Псалом 33:6,9 и други пасажи показват, че Бог е сътворил всичко чрез Своето слово. Всемогъщият Бог няма „вяра“, че може би ще успее да направи нещо, точно както ние нямаме вяра, че можем да дишаме. Бог има сигурно знание, че може да направи всичко.

По-широкият въпрос тук е следният: трябва ли християните да имат вяра в Бога или вяра във вярата? Много лечители чрез вяра по същество проповядват вяра във вярата. Вярата в собствената ти вяра е вяра в себе си, маскирана като вяра в Бога.

В: Защо в Евреи 11:4 Бог прие жертвата на Авел, а не приноса на Каин?

Отговор: В Битие 4 не се посочва изрично никаква причина, така че никоя причина не се изключва. Евреи 11:4 казва, че на Каин му е липсвала вяра. Всъщност може да се предположи комбинация от три причини, свързани с липсата на истинска вяра у Каин.

Кръв, а не зеленчуци: В по-късни времена жертвите към Бога винаги са били с животни. Дори днес някои искат да имат християнство без кръв. Евреи и 9:18,22 ни напомня, че в Стария Завет Бог изискваше проливане на кръв за прощение. Въпреки това, човек би могъл да възрази, че тъй като и Старият Завет, и Посланието към евреите са написани след живота на Каин, как Каин е трябвало да знае това? Това води до следващата точка.

Жертвите в общение с Бога: Тъй като Бог е говорил директно с Каин, по-късно Каин е могъл да попита Бога какво иска Той. Днес много хора искат да служат на Бога по свои условия, по свой начин, а не по Божия начин. Въпреки това, някой би могъл да възрази: защо Каин да не може да принесе жертва както той иска? Това ни води до следващата точка.

Жертва във вяра към нашия Господ: Няма доказателства, че Каин се е подчинил на Божието господство или че с вяра е поверил живота си на Бога. Дори и днес, ако не проявяваме интерес да се приближим към Бога и да Му се подчиняваме, нашите жертви нямат значение. Михей 6:6-8 съдържа прекрасно поетично изражение на това. Притчи 21:3; Осия 6:6; Йоан 14:15, 21, 23-24 са по-пряко изражение на първостепенното значение на приближаването към Бога и послушанието спрямо човешките жертви и други дела.

В: В Евреи 11:5 как е възможно Енох да не е видял смъртта?

О: Енох не е видял смъртта в Битие 5:22-24. Както каза едно малко дете: „Един ден, докато се разхождаха, Бог каза на Енох: „Тъй като сме по-близо до Моя дом, отколкото до твоя, защо просто не дойдеш у дома с Мен?“

Всемогъщият Бог може да прави каквото пожелае, включително да вземе някого в Небесата. Трима християнски автори от доникейския период са считали, че Енох се е завърнал като един от двамата свидетели в Откровение 11:6-11.

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) смяташе, че Енох все още не е видял смъртта, защото ще умре едва по времето на антихриста (Откровение 11:3). „Трактат за душата“, гл. 50, стр. 227

Хиполитус (222–235/6 г. сл. Хр.) също пише, че двамата свидетели са Енох и Илия, които проповядват в продължение на 1 260 дни, в „Трактат за Христос и Антихриста“, гл. 43, стр. 213

Лактанций (ок. 303–ок. 325 г. сл. Хр.) разсъждава, че Илия и Енох са били пренесени на някое отдалечено място, без да умрат, за да могат да присъстват при Христос, когато Той дойде да съди. Не трябва обаче да вярваме, че и Нерон ще се завърне. „За начина, по който са умрели гонителите“, гл. 2, стр. 302.

Въпрос: В Евреи 11:7 как Ной осъди света?

Отговор: Всички разбират, че Бог е този, Който съди света, и че Бог, а не Ной, е изпратил потопа. Смисълът на Евреи 11:7 е, че Ной осъди света, като показа, че един човек и семейството му могат да водят праведен живот пред Бога дори в онези времена.

В: В Евреи 11:8 как Авраам (по-рано Аврам) е тръгнал, без да знае накъде отива, след като в Битие 12:5 се казва, че Аврам е тръгнал, за да отиде в земята Ханаан?

Отговор: На Аврам конкретно не беше казано, че отива в Ханаан, когато Бог го призова в Битие 12:1. В ретроспектива Битие 12:5, написано много по-късно от времето на Авраам, ни казва, че Бог е накарал Аврам да тръгне към Ханаан.

В нашия живот можем да се подчиняваме на Бога, без да имаме представа какъв ще бъде резултатът. Макар в този момент това да ни се струва несигурно, когато погледнем назад години по-късно, можем да видим как нещата са се наредили толкова добре според Божия план.

В: В Евреи 11:19, как Авраам получи Исаак обратно от мъртвите, в преносен смисъл?

Отговор: Авраам беше на път да убие Исаак като жертва. Бог обаче го спря и Исаак остана жив, както се казва в Битие 22:1-18.

В: В Евреи 11:26 как Мойсей е преценил унижението на Христос, след като Мойсей никога не беше чувал за Христос?

О: Макар Мойсей да не беше чувал името на Христос, той почиташе Бога и знаеше за идването на пророк, както е записано във Второзаконие 18:17. Мойсей знаеше, че ще дойде някой, който да изкупи земята и народа, както е записано във Второзаконие 32:43.

В: В Евреи 11:27 как Мойсей напусна Египет, без да се страхува от гнева на царя, след като в Изход 2:14,15 се казва, че Мойсей се уплаши от фараона и избяга в Мадиам?

Отговор: В Изход 2:14-15 се казва: „…Тогава Мойсей се уплаши и си помисли: „Това, което съм сторил, сигурно е станало известно.“ Когато фараонът чу за това, той потърси да убие Мойсей. Но Мойсей избяга от фараона…“ (BSB). Климент Александрийски в „Стромати“ (193–202 г. сл. Хр.), книга 4, глава 16, стр. 428 цитира този стих, а в древните ръкописи няма вариации (като например пропускане на „не“).

Първо, какво не е отговорът, а след това два различни отговора.

Това, което не е отговорът: В Изход 2:14 се казва, че Мойсей се уплаши, а в Изход 2:15 се казва, че Мойсей избяга от фараона. Тук не се казва изрично, че Мойсей се е уплашил от фараона.

Отговорът на Йоан Златоуст: Пишейки около 392–407 г. сл. Хр., Златоуст повдигна този въпрос и му отговори. Да, Мойсей се е уплашил, когато е убил египтянина, но е постъпил мъдро, като е избягал, за да избегне предвидима опасност. Няма нужда да изкушаваме Бога. Мойсей не се е уплашил да се върне и не се е уплашил да напусне Египет отново, независимо от гнева на фараона. (Проповеди върху Посланието към Евреите, Проповед 26, стр. 484.)

Друг отговор: Макар Мойсей да е постъпил мъдро, като е избягал от Египет първия път, това е било поради страх след убийството на египтянина. Евреи 11:27 се отнася до характера на Мойсей след пребиваването му в Мадиам в продължение на четиридесет години. Мойсей се върна в Египет без страх, застана отново пред фараона без страх и напусна Египет отново, като през цялото време не се страхуваше от гнева на фараона. Фараонът имаше повече причини да се страхува от Бога, отколкото Мойсей – от фараона.

Тук има урок за нас днес. Понякога, ако избягаме от страшна ситуация, Бог може по-късно да иска от нас да се върнем и смело да застанем на Божия страна и срещу потисничеството на другите. Мойсей може би е напуснал Египет веднъж, страхувайки се от фараона, но Бог и авторът на Посланието към евреите считат за по-значимо това, че Мойсей се върна, преодолявайки всякакъв страх, и напусна за втори път без страх.

В: В Евреи 11:32 по какъв начин Гидеон, Самсон и Ефтай бяха герои на вярата? Всички те съгрешиха, а дори и Барак показа липса на лидерски качества.

Отговор: Божият народ все още съгрешава, а някои от тях са съгрешили тежко. Библията не премълчава сериозните им грешки, но е окуражаващо да знаем, че Бог може да се справи с нас и да ни усъвършенства, дори и с нашите грешки.

Евреи 11:32 не твърди, че тези мъже са били образци на безгрешно съвършенство или дори по-праведни от другите. По-скоро Евреи 11 ни представя тези мъже като примери за хора, които са имали вяра да извършат велики дела, а в случая със Самсон – да се присъединят към редиците на мъчениците, загинали за Бога.

В: В Евреи 11:35 как жените си получиха обратно мъртвите?

О: Става дума за вдовицата от Сарепта в 1 Царе 17:22 и за жената от Шунам в 2 Царе 4:34. Техните мъртви близки бяха възкресени. Това възкресение беше подобно на възкресението на Лазар; те не бяха възкресени с безсмъртно тяло, а бяха върнати в предишното си състояние.

В: В Евреи 11:35 има ли намек към 2 Макавей 7:12, което доказва, че поне част от Апокрифите е част от Писанието?

Отговор: Не. В 2 Макавей 7:12 се казва: „В резултат на това самият цар и онези, които бяха с него, се учудиха на духа на младежа, защото той не считаше страданията си за нищо.“ (превод от католическото издание на RSV). Контекстът е, че това беше третият от седем братя, които бяха мъченици при Селевкидите. Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Всъщност това не е цитат от Апокрифите. Евреи 11:35 е най-близко до 2 Макавей 7:12 и двата текста отразяват една и съща истина, но не става дума за цитат.

2. Библията цитира и езически поети в Деяния17:28 , 1 Коринтяни15:33 и Тит1:12 , но всички са съгласни, че останалите писания на езическите поети не са Свещеното Писание.

3. Хипотетично казано, дори ако Евреи 11:35 беше цитат от 2 Макавей (което не е), освен ако цитирането на езически поети не превръща техните писания в Свещеното Писание, един цитат от 2 Макавей също не би го превърнал в Свещеното Писание.

4. 2 Макавейска книга като цяло е надеждна. Въпреки това дори тя има исторически несъответствия с 1 Макавейска книга и две доказуеми грешки. Например, в 2 Макавейска книга 8:20 селевкидите заедно с 4 000 македонци не са унищожили 120 000 галатяни във Вавилония.

Вижте обсъждането на Юда 14–15 за подобна ситуация с псевдоепиграфските книги.

Въпрос: В Евреи 12:1 „облакът от свидетели“ доказва ли, че завръщането на Исус в облаците означава, че Той ще се върне сред групи от хора, както учи Църквата на обединението на рев. Мун?

Отговор: Означава ли изразът „стадо от зрители“, че винаги, когато се използва думата „стадо“, тя трябва да се отнася за хора? – Разбира се, че не. По същия начин изразът „облак от свидетели“ не означава, че винаги, когато се използва думата „облак“, тя се отнася за хора.

На никое място в Библията, включително в Евреи 12:1, думата „облак“ не се използва сама по себе си, за да означава хора. В Евреи 12:1 се казва „облак от свидетели“, и тази метафора не дава на никого правото да тълкува буквалните облаци (без свидетели) като хора.

Освен това в гръцкия език имаше различни думи за „облак“, а думата, използвана тук – „нефос“ (nephos) – не се среща никъде другаде в Новия Завет.

Дори членовете на Движението за обединение биха се съгласили, че това е било буквално облак, който е скрил Исус, когато Той се възнесе на небето в Деяния 1:9. Ако Исус се завърне по същия начин, а Исус си е тръгнал в буквално облак, тогава Исус ще се завърне в буквално облак, въпреки това, което учи пастор Мун.

Вижте също обсъждането на Откровение 1:7.

В: В Евреи 12:1 кои са „голямото облак от свидетели“?

Отговор: „този голям облак“ се отнася конкретно към хората, споменати в предходната глава. Разбира се, в 11-та глава се споменават вярващите от Стария Завет като цяло, които маршируват около Ерихон, понасят преследвания и са похвалени за вярата си, така че този голям облак включва всички вярващи, които са ни предшествали и сега са в Небесата.

В: В Евреи 12:1 кои са тежестите, които ние като християни понякога (или често) трябва да отхвърлим?

О: Те включват греховете, свързани с това, което правим погрешно; греховете, свързани с това, върху какво избираме да фокусираме мислите си; и греховете, при които „се съпротивляваме“ на Бога и не сме склонни да правим това, което вярваме, че Бог иска от нас. Това включва и неща, които сами по себе си не са зли, но ни разсейват. Може да включва и взаимоотношения, които не са здрави за нас.

В: В Евреи 12:2 как Исус е могъл да издържи кръста заради радостта, която му беше предстояла?

Отговор: Това не означава, че кръстът е бил радостен, а по-скоро, че Исус издържа заради радостта, която му беше представена. Радостта се състоеше в предстоящия резултат – да ни бъде предоставено спасение, за да можем да се помирим с Бога и да живеем с Него в небето завинаги.

Като казва, че има други пътища към Небето, човекът казва на Христос, че Неговата жертва е била ненужна.

Въпрос: В Евреи 12:4 какво представлява борбата срещу греха?

О: Гръцката дума за борба, antagonizomai, може да се отнася до спортна борба. Макар че може да се отнася и до личната борба на християнина срещу собствения му грях, основният ѝ фокус вероятно е преследването му от грешни хора.

В: В Евреи 12:6-11 защо Бог използва този пример, след като телесното наказание е [предполагаемо] погрешно?

О: Телесното наказание (пошляпване и т.н.) не е погрешно, когато се прилага правилно за доброто на детето, както показват Притчи 13:24; 22:15 и 23:13-14.

Тази дума означава не само дисциплина, но и наставление, поправка и предупреждение, според „Коментар на Библията за вярващите“ (Believer’s Bible Commentary), стр. 2203. „Коментар за познаване на Библията: Новият Завет“ (The Bible Knowledge Commentary: New Testament), стр. 810, посочва, че думата буквално означава „възпитание на детето“.

В: В Евреи 12:8 какъв е смисълът на израза „законни синове“ тук?

Отговор: Един баща може да не се грижи за незаконен син – независимо дали е от съпругата му, или от него и друга жена – така, както би се грижил за законния си син от почтен брак. В римската култура незаконният син нямаше права на наследство.

В: В Евреи 12:7, 9–10 бащите ли трябва да поемат водещата роля в дисциплинирането?

О: Библията не дава заповед кои родители какво да правят, но дава примери за бащи в Евреи 12:7, 9–10, 1 Тимотей 3:4, 12; 1 Солунци 2:11. Въпреки това Ефесяни 6:4 и Колосяни 3:21 предупреждават конкретно бащите да не дразнят децата си. Майките са имали роля във възпитанието на децата си в Притчи 31:1-9; 1 Тимотей 5:10; 1 Солунци 2:7. И двамата родители трябва да работят заедно според Колосяни 3:20 и Ефесяни 6:1, макар че 1 Коринтяни 7:13-14 признава, че може да има семейни ситуации, в които само съпругата възпитава децата в Господа.

Въпрос: Как в Евреи 12:15 и Евреи 12:25 хората могат да пропуснат или да се отвърнат от Божията благодат?

Отговор: Християните могат да останат християни и да не се подчиняват на Бога, но това не е темата, която се обсъжда тук, защото се казва „да пропуснат“, а не просто „да имат по-малко благословения и награди“. Хората могат да слушат Евангелието и дори интелектуално да повярват и да бъдат кръстени с вода, както Симон Магът в Деяния 8:18-20. Въпреки това познаването на учението и посещаването на църквата не бива да дават на човек увереност в нищо, ако той не се подчинява на Христос.

Погледнете притчата за четирите вида почва в Лука 8:4-15. Растенията в три от четирите почви поникнаха, но само една от тях беше спасена, за да даде реколта.

Есав е тъжен пример и предупреждение. Той израсна, познавайки Бога, отгледан от родители, които познаваха Бога, и все пак позволи това, което би могъл да има, да му се изплъзне от ръцете. Той нямаше представа колко е важно да избере супата пред първородството, докато не направи избора си.

В: В Евреи 12:15 как един горчив корен може да порасне и да оскверни мнозина?

Отговор: Както хората, които ходят на църква, но не са родени отново, така и истинските християни могат да изпитват леки чувства на горчивина към себе си, към другите хора или към Бога. Ако тази горчивина не бъде преодоляна и предадена на Бога, тогава, подобно на другите грехове, тя може да расте като рак и да засяга все по-голяма част от сърцето на човека. Както съветва Притчи 4:23 в друг контекст: „Преди всичко пази сърцето си, защото от него извира изворът на живота“.

В: В Евреи 12:17 защо Бог би отхвърлил някого, който се покае?

Отговор: Това зависи от вида на покаянието, което човекът изпитва. Почти всеки осъден престъпник се покайва, че е бил заловен, и почти всеки, който по глупост загуби нещо, съжалява за последствията от своята глупост. Исав се покая със сълзи за това, което загуби, но Писанието никъде не казва, че той се е обърнал към Бога. Исав се интересуваше от земното наследство, а не от духовното благословение. Матей 7:7-11, Евреи 11:6 и Римляни 2:7 показват, че Бог ще възнагради онези, които Го търсят искрено.

В: В Евреи 12:18-21 защо Бог се е опитвал да уплаши до смърт израилтяните по времето на Мойсей? А днес?

Отговор: Бог ни дава много уроци в Библията. Бог наистина научи Авраам и другите на любов, благодат и милост в Стария Завет. Но преди Бог да научи хората на всичко, което им разкри за любовта, благодатта и милостта в Новия Завет, те първо трябваше да разберат Божията справедливост и Божия гняв.

За съжаление, днес мнозина искат да чуват избирателно само „приятно звучащите“ части от Библията. Божието милосърдие е още по-важно за нас, когато видим последствията от нашия грях.

Християните може би не винаги осъзнават, че когато се опитват да кажат на другите колко е велико, че Исус спасява, другите всъщност не разбират посланието, ако не осъзнават от какво са спасени, както и за какво са спасени.

Въпрос: В Евреи 12:24 как кръвта на Исус е говорила по-добре от тази на Авел?

Отговор: Според Битие 4:10 кръвта на Авел [метафорично] викаше от земята. Тя викаше за отмъщение. Но кръвта на Исус вика за прощение.

В: В Евреи 12:29 и Второзаконие 4:24 какво означава „нашият Бог е огън, който изгаря“?

Отговор: В Псалом 50:3 се казва, че огън поглъща пред Бога, когато Той дойде да съди. Огънят е буквално огън, но може да означава и Божия гняв срещу греха.

В: Защо в Евреи 13:1 братската любов (филаделфия) на човек понякога угасва?

О: Едно е да изпитваш привързаност към някого, а друго е да я поддържаш през годините. С течение на времето хората могат да започнат да приемат другите за даденост, да се фокусират върху недостатъците им, а не върху добрите им страни, и да престанат да считат времето, прекарано с приятеля си, за ценно. Приятелите трябва да се ценят, а приятелствата трябва да се поддържат.

Въпрос: Какви са начините да продължим да проявяваме братска любов към другите, както се казва в Евреи 13:1?

О: 1 Петрово 4:8 също казва да имаме пламенна любов един към друг. В тези положителни, пряки заповеди се крие много.

Молете се за тях. Попитайте ги за какво можете да се молите за тях.

Бъдете търпеливи към тях.

Грижете се за тях и им покажете, че ги цените повече от себе си. (Филипяни 2:3 и сл.).

Прекарвайте време с хората, бъдете до тях, за да ги изслушвате, да ги насърчавате и, когато се представи възможност, да ги съветвате и учите.

Грижете се за техните интереси (Филипяни 2:4) и за развитието на дарбите и талантите им.

Понякога трябва да им помагате финансово (Яков 2:15-17).

Прощавайте и не позволявайте гневът да застане между вас и любовта ви към тях.

Помолете за прошка, когато сте сгрешили, или дори ако те просто мислят, че сте сгрешили.

Освен това, когато имате възможност с добър приятел, може да проведете разговор за „определяне на връзката“. Ако става дума за човек от противоположния пол, и това няма да бъде романтично, бъдете много откровени по този въпрос. Можете да се наслаждавате на общуването с някого, да го защитавате, когато някой му причинява зло, но няма да съгрешавате заради него, включително да лъжете за него или да прикривате, когато той постъпи погрешно.

В: В Евреи 13:2, какви са някои от причините, поради които трябва да проявяваме любов към непознатите (филоксения)?

Отговор: На нас също ни е заповядано да бъдем гостоприемни в Римляни 12:13; 1 Петрово 4:9 и 3 Йоаново 8. Тъй като искаме да станем това, което Бог иска от нас, а Бог иска от нас да бъдем гостоприемни, трябва да се радваме на това да бъдем гостоприемни. Авраам е посрещнал ангели в Битие 18:1-15, а Лот – в Битие 19. Вдовиците са били похвалени за гостоприемството си в 1 Тимотей 5:10. Епископите трябва да бъдат гостоприемни според 1 Тимотей 3:2 и Тит 1:8. Публий от Малта е бил много гостоприемен към Павел в Деяния 28:7. Макар че някои християни може да притежават особено дарбата на гостоприемството, всеки християнин трябва да иска да бъде гостоприемен към другите.

В: В Евреи 13:2, какви са начините, по които можем да проявим гостоприемство към другите, освен като ги поканим в дома си?

Отговор: Първо преценете ситуацията. В зависимост от това колко добре са се настанили и колко се чувстват комфортно, можете да ги поканите на събития, да ги поканите да излязат да хапнат, да ги поканите в църквата, в неделното училище и на библейско изучаване, и като цяло да ги поканите да правят различни неща. Ако им е нужна кола за кратък период от време, а вие имате такава, която можете да им заемате, можете да им я заемате. Ако става дума за човек от противоположния пол, може би е по-добре да поканите група хора да правят нещо заедно, вместо само един човек. Освен „задължението“ си да ги каните да правят различни неща, научете се да се наслаждавате на времето, прекарано с тях. Представете ги на други хора. Постъпвайте с тях така, както бихте искали другите да постъпват с вас, ако бяхте непознат.

Освен факта, че Бог го заповядва, Бог може да използва нашето послушание, за да срещнем хора, които Той иска да срещнем, за да им помогнем. Но вашата роля в неофициалното им наставничество не е да насърчавате зависимост от вас, а това е временно, за да могат те бързо да станат независими. Но вашето приятелство с тях може да продължи.

Когато новодошъл пристигне в града, понякога той се нуждае от приятели и може да му трябват съвети и мъдрост за това къде да отиде за най-изгодните оферти, как да прави определени неща и т.н. Можете да го поканите на празнични тържества у вас или да направите други неща, за да го накарате да се почувства добре дошъл.

Когато човек от друга страна дойде на работното ви място или в града ви, понякога може да се нуждае от съвет относно определени обичаи. Обикновено е най-добре да го дадете насаме, а не публично пред другите. По същия начин, ако той пише или произнася думите неправилно, този момент може да не е идеалният, за да го поправите. Ако той наистина иска да го поправите, можете да го направите насаме.

В: В Евреи 13:2 се говори за опасностите, свързани с гостоприемството към другите – как да намерим баланса между тези опасности и спазването на Божията заповед тук?

О: Да. Например, ако сте дребна на ръст и видите стопаджия, който се нуждае от превоз, точно пред затвора, не бива да го вземете. Но какво, ако той наистина се нуждае от помощ? Обадете се на някой друг, който може да му помогне – на полицията.

От друга страна, веднъж видях добре облечен индиец, който вървеше пред сградата на високотехнологична компания, точно когато започваше да вали силен дъжд. Взех го и се оказа, че е телекомуникационен инженер, който отиваше към същия хотел, в който бях отседнал аз, на една миля разстояние. Би било ужасно да вървиш една миля под силен дъжд с хубави дрехи и без чадър.

В Ню Джърси имаше християнско семейство от Близкия изток. Те предоставиха стая на един мъж, който се нуждаеше от нея. Всички те бяха убити, а мъжът мистериозно изчезна. Трябва да помагаме на бездомните, но също така трябва да бъдем предпазливи, за да защитим живота си и семейството си. Никога обаче не можем да бъдем сигурни, че сме в безопасност, когато проявяваме гостоприемство. Нито хората в библейските времена са могли да бъдат сигурни, но въпреки това им е било заповядано да бъдат гостоприемни.

Християните трябва да бъдат любящи и доверчиви, но трябва да бъдат и предпазливи и да притежават проницателност. Понякога, ако има избор между това да не бъдем гостоприемни, но да сме в безопасност, или да бъдем гостоприемни и да поемаме голям риск, потърсете дали има трети вариант – да бъдем гостоприемни, без да поемаме прекалено голям риск.

Въпрос: Как, според Евреи 13:3, да проявяваме гостоприемство към и да помним онези, които току-що са излезли от затвора?

Отговор: Проявяването на гостоприемство към затворниците явно е било много важно за Исус, защото в Матей 25:36, 39, 43–44 Исус каза, че овцете от дясната Му страна са посещавали затворниците, а козите от лявата Му страна – не. Има поне три неща, които можем да направим.

Докато са в затвора, можем да ги посещаваме, да им даваме библейски текстове, материали за изучаване на Библията или всичко, от което се нуждаят. Можете да им пишете писма. Дайте им да разберат, че все още са обичани и ценени, дори и онези, които са сгрешили. Особено трябва да посещаваме онези, които сме познавали преди, за да знаят, че не са забравени.

Докато са далеч от дома си, можем да им помагаме да пазят, управляват или продават всичко, което искат от нас да направим за тях.

След като излязат от затвора, можем да им помогнем с рехабилитационен център и да им помогнем да си намерят място за живеене, работа и добра църква, в която да ходят и която вярва в Библията.

Трябва да считаме тяхното положение за също толкова важно, колкото и нашето, както подсказва Филипяни 2:3-4. 1 Коринтяни 12:26 казва, че ако една част от тялото страда, всички страдат.

В: Защо в Евреи 13:4 е важно да пазим брачното ложе чисто?

О: Самият факт, че Бог го казва, е достатъчна причина. Освен това, когато не го правите, вие опозорявате съпруга си и, което е по-важно, себе си. Тъй като очаквате съпругът ви да не изневерява, и вие не трябва да го правите. Не трябва да приемате съпруга си за даденост. По същия начин не трябва да приемате за даденост и това да давате добро свидетелство, нито да давате добър пример на децата си и на другите.

В „Библейския коментар на Expositor“, том 12, стр. 147, се казва, че както през първи век, така и в наши дни, някои хора смятаха, че целомъдрието извън брака е неразумно изискване. Това мислене беше (и е) зловредна лъжа.

Християните трябва смело да провъзгласяват това. Според „Библейския коментар на вярващия“ (стр. 2208) епископът от епохата на Реформацията Латимер подарил на крал Хенри VIII Библия, красиво опакована. На опаковката били изписани думите: „Бог ще съди сексуално неморалните и прелюбодейците.“

Въпрос: Според Евреи 13:5-6 и 1 Тимотей 6:10, какво трябва да правим днес, за да се предпазим от любовта към парите?

Отговор: Освен че това е заповед, трябва да я спазваме и за собственото си щастие. Това е заповед за всички, защото много хора, а не само богатите, са обсебени от стремежа към богатство. Любовта към парите може да отслаби любовта ни към Бога и любовта ни към другите. Ако не внимаваме, алчността, страхът и загрижеността за сигурността могат да ни се сторят по-важни от това да следваме Бога. Но Бог е нашият критерий за успех, нашият защитник и нашата сигурност. В Филипяни 4:11 Павел казва, че е научил как да бъде доволен както с пари, така и без тях.

По същия начин някои може да мислят, че притежаването на пари може да ги предпази от другите хора. Но Псалом 118:6 казва, че не трябва да се страхуваме от хората, защото Господ е моят помощник. Алчността може да ни лиши от радостта в този живот и от небесните награди в следващия.

В: В Евреи 13:7 до каква степен трябва да подражаваме на нашите водачи във вярата?

Отговор: Първо, кои са водачите, и второ, какво трябва да подражаваме.

Първо, тази дума в друга гръцка литература се отнася до принцове и военни командири. Английската дума „хегемония“ произлиза от тази гръцка дума – hegeomai. Християнските водачи, както официалните, така и неофициалните, които ни ръководят или имат власт над нас, трябва да бъдат добри примери.

Второ, трябва да следваме техния пример. Трябва да следваме примера, който те дават сега, но да подражаваме на резултата от начина им на живот вероятно означава, че животът им е приключил. Трябва да се опитаме да ги разберем и да се поучим от живота и учението им. От друга страна, всеки има грехове и недостатъци, и не трябва да ги подражаваме.

Трето, можем да се опитаме да разберем какво ги мотивира да служат добре на Бога и да си зададем въпроса дали не би трябвало и ние да имаме същата мотивация.

Въпрос: В Евреи 13:8, тъй като Исус е същият вчера, днес и вовеки, как е могъл Той да се лиши от Себе Си, за да дойде на земята, както ни учи Филипяни 2:5-7?

О: Исус беше един и същ в две отношения.

1. Исус си остана същият преди, по време и след престоя Си на земята. Това също илюстрира един аспект на Троицата. Троицата не е нещо временно, което в крайна сметка ще се разтвори в пълно единство. Тъй като Исус е същият вчера, днес и вовеки (Евреи 13:8), те винаги ще бъдат Троица.

2. Дори по отношение на Божествените качества, от които Исус временно и доброволно се лиши, Евреи 13:8 се отнася за вчера (преди да дойде на земята), днес (след възнесението Му) и завинаги (цялата вечност в бъдещето). Това не изключва възможността Исус да се е лишил от някои качества за кратко време.

Въпрос: В Евреи 13:9 каква е привлекателността на странните/чужди учения?

Отговор: Терминът за „много“ тук, poikilais, означава „многоцветен“, като например дреха от парчета. Това не се отнася до юдаизма, а по-скоро до нови и тайнствени религии – било то мистериални религии или, в пророчески смисъл, до многото гностически групи. Може също да се отнася до странен компромис с юдаизма, който ебионитите са следвали. Днес хората могат да бъдат привлечени от смесица от християнство и нещо друго, или от неща, които твърдят, че са поне отчасти християнски, но всъщност изобщо не са християнски.

Както тогава, така и сега, хората могат да изпитват безсмислено любопитство към всичко, което е различно. Ако някой вярва, че нещо е нелепо, може да иска да научи определени неща, за да опровергае грешките им, да ги доведе при Христос и да защити паството и другите от техните учения. Но освен това няма нужда да се знае.

В: В Евреи 13:12 как бихте отговорили на критиките, че християнството е кървава религия?

Отговор: Виновен по обвинението; това е основно учение на християнството. На някои хора може да не им харесва това, но Бог не е поискал нашето мнение. Божието учение в старозаветните писания набляга на жертвите с кръвта на животни. Божието учение в новозаветните писания набляга на това, че Исус проля кръвта Си на кръста, за да умре за нашите грехове и да възкръсне. Така че християнството без кръв изобщо не е истинско християнство. В 1 Коринтяни 15:1-6 дори се казва, че ако не вярвате, че Христос е умрял за нашите грехове и е възкръснал от мъртвите, вашата вяра е напразна.

В: Как днес, според Евреи 13:15, можем непрестанно да принасяме на Бога жертва на хвала?

Отговор: Можем да принасяме живота си на Бога като жертва по много начини, но тук конкретно се има предвид жертва на хвала. Животът ни трябва да бъде едно голямо „Слава на Бога!“ Това, което хората чуват от устата ни, не трябва да бъде горчивина, проклятия, оплаквания или ругатни, а хвала към Бога. Важно е не само това, което правите, но и вашето отношение, докато го правите, а хората ще чуят вашето отношение чрез думите ви. Можем да възхваляваме Бога с думите си към Него и към другите, но можем да възхваляваме Бога и с лошите неща, които се въздържаме да изречем. Да, можем да възхваляваме Бога с думите, които излизат от устата ни по време на богослужението, но можем да възхваляваме Бога и с думите, които излизат от устата ни, когато сме заседнали в натоварено движение.

В Осия 14:1-3 се казва: „О, Израилю, върни се към Господа, твоя Бог, защото си се препънал поради беззаконието си; вземи думи със себе си и се върни към Господа. Кажи Му: „Отнеми всяко беззаконие; приеми ни с благоволение, защото ще принесем жертви от устните си.“

В: Как трябва да се подчиняваме на нашите водачи според Евреи 13:17 и 1 Петрово 5:2-4?

Отговор: Подчиняваме се им, доколкото те заповядват неща, които Писанието казва, или поне не противоречат на Писанието. Разбира се, нашата върховна власт е Самият Бог, но можем да научим за Него чрез това, което Той е открил. Той даде Своето слово без грешка. Други вярващи също могат да говорят истината, но могат и да говорят лъжи. Ето защо Писанието е нашата основна власт.

Въпреки това, Божието откровение – Писанието, от което произтича нашата власт, казва, че старейшините имат власт над църквата. Така то установява власт и за благочестивите водачи. Ние трябва да се подчиняваме на нашите водачи само доколкото те следват Христос. Някой някога е казал, че си глупав, ако не се молиш за водачите, на които трябва да се подчиняваш.

Благородно е всеки да желае да бъде надзирател в църквата (1 Тимотей 3:1). Църковният лидер трябва да има добра репутация (1 Тимотей 3:2, 8). Той трябва да бъде уважаван, а ние трябва да му оказваме нашето уважение (1 Солунци 5:12-13; 1 Тимотей 5:17). Не приемайте обвинение срещу старейшина, освен ако няма двама или трима свидетели (1 Тимотей 5:19); но ако обвинението е вярно, публично изобличавайте (и изгонвайте) старейшините (1 Тимотей 5:20).

В: Тъй като в Евреи 13:17 се казва, че нашите водачи имат власт над нас, какво става с принципа „sola scriptura“?

Отговор: „Sola scriptura“ означава, че единствената ни власт е Писанието. Писанието ни учи, че Бог и Неговото слово са нашата най-висша власт. Но Божието Писание казва, че нашите благочестиви водачи също са по-ниска власт. Веднъж си разменях имейли с един християнски брат от Африка, който отказваше да чете каквито и да било религиозни книги или брошури, освен Библията. Макар това да го предпазваше от заблуда от много лъжливи учения, той се лишаваше от много мъдри прозрения, които събратя и сестри в Господа бяха написали. Те биха могли да му помогнат да расте, както и да защити вярата. Така че в известен смисъл християните не трябва да следват „sola scriptura“, както правеше този човек, а по-скоро „primo scriptura“ – Божието Слово е нашата най-висша власт, защото това са Божиите думи.

А какво да кажем за лидерите, които не са благочестиви? Не трябва да имаме нищо общо с нечестиви хора, независимо дали са лидери или не, както се казва в 2 Тимотей 3:1-5. Когато някои хора казват „sola scriptura“ (само Писанието), може би всъщност имат предвид „primo scriptura“, но това е донякъде опростяване. Ето една по-пълна картина.

Нашата върховна авторитет е Бог и само Бог. Но много хора могат да твърдят, че Бог им е казал много неща. Как да знаем със сигурност какво е казал Бог? Можем да знаем само въз основа на това, което са казали хората, които Той е назначил. Ефесяни 2:20 казва, че църквата е построена върху основата на апостолите и пророците, като самият Христос Исус е главният крайъгълен камък. Така че под Божието ръководство трябва да се обръщаме към старозаветните пророци и новозаветните апостоли. Така че всъщност Старият Завет и апостолите бяха авторитетът през първите 20 до 40 години от съществуването на църквата. Но тъй като епохата на старозаветните пророци е приключила и времето на новозаветните апостоли е отминало, можем да знаем чрез писанията, които те са оставили след себе си. Оттук и принципът „sola scriptura“.

Мнозина са претендирали за авторитет, равен на този на апостолите, като например папите, но тъй като думите им са противоречили на това, което е записано в Писанието, както и са противоречили една на друга, мнозина от тях са били самозванци.

Ако някой оспори, че мнозина са били самозванци, представящи се за Божии говорители, попитайте го да обоснове следното:

Зефирин (199–217) – сабелианец и поддръжник на сабелианците, според Хиполитус

Калист I (218–222) – сабелианец, подкрепял сабелианците и фалшифицирал истината, според Кай и Хиполитус

Стефан VI (896–897) – „синодът на трупа“. Отряза пръстите на трупа на папа Формозус. По-късно той беше убит.

Инокентий III е направил възможно създаването на бъдещите Папски държави. Осъдил е английската „Магна Харта“.

Сергий III (904–911) – Мароция е била негова любовница. Твърди се, че той е баща на папа Йоан XI

Бенедикт IX (1032–1044, 1045, 1047–1048) – сексуална аморалност. Продаде папството и абдикира.

Целестин V (1294–1294 или 1296–1296) Почти всичките му официални актове бяха анулирани от неговия приемник, безмилостния Бонифаций VIII. Целестин беше убит след оставката си. Бонифаций разпореди кръстоносен поход срещу семейство Колона.

Бонифаций VIII (1294–1303) участва в много войни. Той написва „Unam Sanctam“. Умира от „горчивина“ малко след затварянето си.

(За щастие) Бенедикт XI (1303–1304) отмени папската була „Unam Sanctam“ на Бонифаций VIII от 1302 г.

Урбан VI (1378–1389) заяви, че не е чул достатъчно писъци, когато някои са били измъчвани

Сикст IV (1471–1484) Непотизъм: назначи за кардинали трима племенници, един внук на племенник и още един роднина. Папската була „Exigit Sincerae Devotionis Affectus“ за разпространението на испанската инквизиция в Кастилия. Накара венецианците да нападнат град Ферара в полза на един от племенниците си. Продавал длъжности и привилегии срещу пари. Насърчавал доктрината за непорочното зачатие. Потвърдил булите на Николай V, позволяващи на португалците да поробват нехристияни.

Инокентий VIII (1484–1492) Назначава Торкемада за инквизитор. Одобрява изгарянето на вещици в папската була „Summis desiderantes affectibus“ (1484)

Александър VI (1492–1503) – непотизъм. Спечели 25 000 дуката, като позволи на краля на Унгария да се разведе с жена си. Позволи на Карл VIII от Франция да се ожени за жена, сгодена за друг, защото Франция беше по-полезна за папството.

Въпрос: В Евреи 13:20–21 как Бог ни снабдява с всичко добро, за да вършим Неговата воля?

Отговор: Докато служим на Бога, Той ни подготвя да Му служим по-добре и по-ефективно. Бог ни подготвя да работим и с други хора. Разбира се, ако човек изобщо не се опитва да служи на Бога, тогава няма да има нужда от допълнителни дарове, за да Му служи по-добре.

Тук има и втори аспект. Гръцката дума тук, katartizo, може също да означава „да поправи това, което е счупено“, според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 12, стр. 155. Не се нуждаем само от това Бог да ни даде даровете и способностите да Му служим, а също така се нуждаем от Него, за да премахне препятствията, ограниченията и препъни-камъните. Докато служим на Бог, Той може да ни „поправи“, за да Му служим по-добре.

Бог ни дава това, от което се нуждаем. Изглежда обаче, че Бог НЕ винаги дава на всеки отделен вярващ всичко, от което той се нуждае. По-скоро Бог дава различни неща на различни хора, а изобилието, с което разполага един вярващ, е с цел да се даде на друг, който няма, така че само като си помагаме един на друг, всеки от нас получава всичко, от което се нуждае, както ни учи 2 Коринтяни 8:13-15.

В: В Евреи 13:23 какво уникално нещо ни казва този пасаж за Тимотей?

Отговор: Макар че думата „освободен“ може да означава „започване на пътуване“, както в Деяния 13:3; 28:25, тук най-вероятно означава „освободен от затвора“, според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 12, стр. 157. „The Evangelical Commentary on the Bible“, стр. 1149, също посочва, че това се отнася до затварянето на Тимотей.

В: В Евреи 13:24, по какъв начин можем днес да приветстваме особено светиите?

Отговор: В църквата, на работа и в живота признавайте другите вярващи и ги карайте да се чувстват добре дошли и сред приятели. Покажете, че искрено се интересувате от тях. Отнасяйте се справедливо към тях, покажете, че ги обичате и че искате да сте сред тях. В края на краищата, ако ще бъдете с тези хора завинаги в Небесното царство, защо да не ги опознаете малко по-добре още сега?

В: Как знаем, че това, което имаме днес в Посланието към евреите, е надеждно запазена версия на първоначално написаното?

Отговор: На общо ниво, преди 325 г. сл. Хр., библейските ръкописи и ранните християнски автори цитират 94% от Посланието към евреите. Това са всички с изключение на 18,3 стиха от общо 303 стиха. Вижте https://www.biblequery.org/Bible/BibleCanon/EarlyChristianNTQuotes.xlsx за повече информация. Ако разгледаме въпроса по-подробно, има три допълващи се отговора.

1. Бог обеща да съхрани Своето слово в Исая 55:10-11; Исая 59:21; Исая 40:6-8; 1 Петрово 1:24-25; и Матей 24:35.

2. Свидетелствата на ранната църква. Тези 13 автори са цитирали 40,5% от Посланието към евреите, като са отчитали частичните стихове като части. Това са 122,8 от общо 303 стиха. Вижте https://www.biblequery.org/Bible/BibleCanon/EarlyChristianNTQuotes.xlsx за всички подробности. Ето авторите от периода преди Никея, които са се позовавали на стихове от Посланието към евреите, следвани от по-късни автори.

Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.) се позовава на 14 стиха от Посланието към евреите, макар че не посочва, че те са от тази книга: Евреи 1:3–5,7; 3:2,5; 6:18б; 10:37; 11:5,17,31,37; 12:6; 13:17. В указателя на „Ante-Nicene Fathers“, том 1, също се споменава Посланието към евреите 12:1, но има само една обща фраза.

„Посланието на Варнава“ (ок. 70–130 г. сл. Хр.), глава 6, стр. 141, цитира Евреи2:12 (също Псалом22:23 ).

„Пастирът на Хермас“ (ок. 115–155 г. сл. Хр.), книга 1, видение 4, глава 10, стр. 16, цитира една четвърт от Евреи 13:17.

Мелит от Сардис (170–180 г. сл. Хр.) цитира от Посланието към евреите. „Реч за страданията на Господа“, глава 9, стр. 760–761

Ириней (182–188 г. сл. Хр.) на 6 места се позовава на 8 стиха от Посланието към евреите

Ириней (182–188 г. сл. Хр.) цитира Евреи 13:15б като написано от Павел. Ириней, Фрагмент 37, стр. 575

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) споменава Посланието към евреите като написано от Павел.

Тертулиан цитира Посланието към евреите 7:1-3, за да обсъди Христос и Мелхиседек в „Против всички ереси“, гл. 8, стр. 654.

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) смята, че Посланието към евреите е написано от Варнава в „За скромността“, гл. 20, стр. 97

Хиполитус цитира 5/23 от Посланието към евреите7:21 : „Господ се е заклел и няма да промени решението Си“ (5 от 23 гръцки думи). „Опровержение на всички ереси“, книга 5, глава 19, стр. 69. Същото се среща и в „Опровержение на всички ереси“, книга 5, глава 22, стр. 73.

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) цитира Посланието към евреите 6:7,8 по отношение на евреите. „De Principiis“, книга 3, глава 1.10 (на гръцки), стр. 310

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) цитира Евреи 1:1,2 като „Павел казва в Посланието до евреите“; „Коментар на Йоан“ на Ориген, книга 2, глава 6, стр. 328

„Трактат срещу Новациан“ (254–256 г. сл. Хр.) цитира Посланието към евреите като Свещеното Писание.

Киприан Картагенски прави алюзия към Евреи 12:6: „Защото Господ наказва този, когото обича“, в „Писмо“ 7.5, стр. 286

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.) цитира част от Посланието към евреите 10:1 като думи на апостола в „Диалог за истинската вяра“, пета част, 5, стр. 153

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) прави алюзия към Посланието към евреите 11:10. „Трапезата на десетте девици“, беседа 5, глава 7, стр. 328

Атанасий (318 г. сл. Хр.) цитира Евреи 11:3 като думи на Павел. „Въплъщението на Словото“, глава 3, стр. 37

Атанасий (318 г. сл. Хр.) цитира Евреи 2:9 в „Въплъщението на Словото“, глава 10, стр. 41

Лактанций (ок. 303–320/325 г. сл. Хр.) прави алюзия към Евреи 8:13, че Старият Завет, даден от Мойсей, не е бил съвършен. „Божествените институти“, книга 4, глава 20, стр. 123

Александър Александрийски (313–326 г. сл. Хр.) цитира целия стих Евреи 13:8 като написан от апостола. „Писма за арианската ерес“, писмо 2, глава 3, стр. 298.

След Никея

„Църковна история“ на Евсевий (323–326 г. сл. Хр.), книга 3, глава 3, стр. 134 (по подразбиране). Той казва: „Четиринадесетте послания на Павел са добре известни и неоспорими.“ След това той споменава, че някои спорят дали Павел е написал Посланието към евреите или не. Той също така казва в книга 3, глава 25, стр. 155, че посланията на Павел са Свещеното Писание. „Никейски и постникейски отци“, втора серия, том 1, стр. 155.

Астерий Софистът (след 341 г. сл. Хр.)

Афрахат Сириецът (337–345 г. сл. Хр.) цитира Изход 3:6. „Избрани доказателства“, доказателство 22.2, стр. 401

Акаций от Кесария (ок. 366 г. сл. Хр.)

Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.)

Атанасий (367 г. сл. Хр.) изброява книгите на Новия Завет в „Празнично писмо“ 39, стр. 552

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век) споменава Посланието към евреите като част от Новия Завет. В него се цитира Посланието към евреите 1:1–2а.

Ефрем Сириец (373 г. сл. Хр.)

Василий Кападокийски (357–378 г. сл. Хр.) цитира от Посланието към евреите

Фаустинус (380 г. сл. Хр.)

Синодът в Лаодикия (във Фригия) (343–381 г. сл. Хр.) в канон 60, стр. 159 изброява книгите на Стария и Новия Завет. Канон 59, стр. 158 гласи, че в църквата могат да се четат само каноничните книги на Стария и Новия Завет.

Амброзиастер (ок. 384 г. сл. Хр.)

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) цитира Посланието към евреите на стр. 76

Амброзий от Милано (370–390 г. сл. Хр.)

Аполинарий от Лаодикия (ок. 390 г. сл. Хр.)

Григорий Назианзенски (330–391 г. сл. Хр.)

Григорий от Елвира (след 392 г. сл. Хр.)

Амфилохий (преди 394 г. сл. Хр.) „Ямби към Селевк“

Григорий Нисийски (ок. 356–397 г. сл. Хр.) споменава „Посланието до евреите“ като написано от Павел в „Против Еномий“, книга 6, глава 2, стр. 184

Дидим Слепият (398 г. сл. Хр.) цитира Евреи 11:10 като написано от Павел. „Коментар върху Захария“ 12, стр. 292–293

Расколникът Луцифер от Каляри, Сардиния (361–ок. 399 г. сл. Хр.) се позовава на Евреи 3:6.

Сирийската „Книга на стъпките“ (Liber Graduum) (350–400 г. сл. Хр.)

Сирийският каталог на Света Катерина (около 400 г. сл. Хр.)

Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.) споменава Филемон, Посланието към евреите, двете послания до Тимотей, Посланието до Тит, Посланието до римляните, Посланието до галатяните, Посланието до филипяните и Посланието до ефесяните. „Панарион“, раздел 3 от схолион 1 и 5, стр. 334

Руфин (374–406 г. сл. Хр.)

Йоан Златоуст (392–407 г. сл. Хр.) е написал 33 проповеди върху Посланието към Евреите.

Йоан Златоуст (406 г. сл. Хр.) е написал коментари върху Евангелието от Йоан, Посланието към римляните, 1 Коринтяни, 2 Коринтяни, Посланието към галатяните, Посланието към ефесяните, Посланието към колосяните, Посланието към филипяните, 1 Солунци, 2 Солунци, 1 Тимотей, 2 Тимотей, Посланието към Тит, Посланието към Филемон и Посланието към евреите.

Севериан (след 408 г. сл. Хр.)

Йероним (373–420 г. сл. Хр.) разглежда книгите от Новия Завет. Той конкретно споменава всяко от четирите Евангелия, посланията на Павел до седемте църкви, Посланието към евреите, посланията на Павел до Тимотей, Тит и Филемон. След това Йероним разглежда Деянията на апостолите. По-нататък той разглежда седемте послания на Яков, Петър, Йоан и Юда. Накрая той разглежда „Откровението на Йоан“. Писмо 53, гл. 9, стр. 101–102.

Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.) се позовава на Посланието към евреите 13:8 като на „от Апостола“ в „Седем книги“, книга 5.6, стр. 584, и на Посланието към евреите 12:22, 23 като на „от Апостола“ в „Първата беседа на абат Мойсей“, гл. 14, стр. 302

Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.)

Нил (ок. 430 г. сл. Хр.)

Полихроний (около 430 г. сл. Хр.)

Марк от Еремита (след 430 г. сл. Хр.)

Ефески събор срещу несторианците (200 епископи) (юни–септември 431 г. сл. Хр.)

Теодорет от Кир (епископ и историк) (423–458 г. сл. Хр.)

Кирил Александрийски (444 г. сл. Хр.)

Хесихий от Йерусалим (-450 г. сл. Хр.) се позовава на Евреи 3:6

Варимадум (445/480 г. сл. Хр.)

Прокъл (412–485 г. сл. Хр.)

Макарий/Симеон (IV или V век)

Тези текстове са запазени и до днес.

Като странична бележка, Мураториевият канон (170–210 г. сл. Хр.) не включва Посланието на Яков, Посланието към Евреите, 1 и 2 Петрово послание, нито Третото послание на Йоан.

3. Свидетелства на еретици и други автори.

Еретикът Прискилиан (385 г. сл. Хр.) се позовава на Посланието към евреите 3:6

Еретикът Пелагий (416–418 г. сл. Хр.)

„Базарът на Хераклид“ на Несторий (451/452 г. сл. Хр.) се позовава на Посланието към евреите 3:2

Пелагианският еретик Теодор от Мопсуестия (392–423/429 г. сл. Хр.) прави алюзия към Евреи 7:11 като написано от блажения Павел. В „Коментар върху Осия“, гл. 24, стр. 56, и към Евреи 9:13 като написано от Павел в „Коментар върху Йона“, предговор, стр. 187

4. Най-ранните ръкописи на Посланието към евреите, с които разполагаме, показват, че има малки различия в текста, но няма теологически значими грешки. Петте ръкописа на Посланието към евреите, датиращи до Първия Никейски събор (325 г. сл. Хр.), цитират 93,4% от Посланието към евреите. Това са всички стихове с изключение на 20 от общо 303 стиха. Вижте https://www.biblequery.org/Bible/BibleCanon/EarlyChristianNTQuotes.xlsx за всички подробности.

стр. 12 (285–300 г. сл. Хр.) Послание към евреите 1:1

Края на III век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

Края на III век – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание

стр. 13 (= папирус Оксиринх 657) съдържа Евреи 2:14–5:5; 10:8–22; 10:29–11:13; 11:28б–12:17 (ок. 225–250 г. сл. Хр.) Снимка на част от него се намира в „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“, стр. 74. На стр. 75 се посочва, че от 88 единици различия p13 и p46 имат 71 съвпадения и само 17 различия.

IV век – 1902–1903 г. – Гренфел и Хънт според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“, стр. 73. На стр. 17 се посочва, че Гренфел и Хънт са се колебали да датират който и да е ръкопис от Новия Завет по-рано от III век, въпреки че са споменали, че почеркът принадлежи към края на I или II век.

III/IV век, вероятно първата половина на IV век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“ също съдържа 11:14–28а, но в „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“, стр. 74, се посочва, че този пасаж липсва поради загубата на една колона.

III/IV век – 1975 г. – Аланд и др., трето издание

III/IV век – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание

200–250 г. сл. Хр. – други

(225–250 г. сл. Хр.) – 1999 г. – „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“, стр. 73. Комфорт и Барет на стр. 73 посочват, че въз основа на почерк, много подобен на този на Папирус Оксиринх 852 (175–225 г. сл. Хр.), има много сходства с Папирус Оксиринх 2635 (около 200 г. сл. Хр.). Датирането обаче не е по-ранно от 225 г. сл. Хр., тъй като е написано на обратната страна на Папирус 657 (част от „Епитома“ на „История на Рим“ на Ливий), а той се датира към III век.

стр. 17 Евр. 9:12–19 (края на III век)

IV век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

стр. 46 Честър Бийти II, ок. 200 г. сл. Хр. 300 от 303-те стиха (99 %) от Посланието към евреите. По-конкретно съдържа Посланието към евреите 1:1–9:16; 9:18–10:20; 10:22–30; 10:32–13:25 и други части от посланията на Павел. В книгата „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ на стр. 192 има снимка на част от p46. На стр. 197–198 също се посочва, че качеството и стихиометричните знаци показват, че това е написано от професионален преписвач.

около 200 г. сл. Хр. – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

Около 200 г. сл. Хр. – 1975 г. – Аланд и др., трето издание

Около 200 г. сл. Хр. – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание

стр. 114 (= папирус Оксиринх 4498) Евреи 1:7–12 (3-ти век)

След Първия Никейски събор (325 г. сл. Хр.)

стр. 89 Евреи 6:7-9,15-17 (IV век)

Ватиканският манускрипт (325–350 г. сл. Хр.) съдържа цялото Послание към евреите, с изключение на Евреи 9:14–13:25, според Евангелските паралели.

Синайският [Si] (340–350 г. сл. Хр.) и Александрийският [A] (ок. 450 г. сл. Хр.) съдържат цялото Послание към евреите.

Бохайрски коптски [Boh] III–IV век

Файюмски коптски [Fay] III/IV век

Сахидски коптски [Sah] III/IV век

Сирийска Пешита [Syr P] 375–400 г. сл. Хр.

Ефраеми Рескриптус [C] 5-ти век

Арменски [Arm] от 5-ти век

Грузински [Geo] от V век

Безае Кантабригенсис [D] V или VI век

Вашингтон, 5-ти век

Етиопски [Eth] от около 500 г. сл. Хр.

стр. 116 (= папирус Vindobonensis G 42417 (Виена)) Евреи 2:9-11; 3:3-6 (VI век)

Волфенбютел, 6-ти век

стр. 79 Евреи 10:10-12,28-30 (7-ми век)

Вижте www.BibleQuery.org/HebrewsManuscripts.html за повече информация относно ранните ръкописи на Посланието към евреите.