< Библейски въпрос от Тит

В: Какво представлява структурата на Посланието до Тит в Тит 1:1?

Отговор: Ето едно съдържание.

1:1-4 Поздрав

1:5-16 Назначаване на пресвитери срещу лъжеучителите

. 1:5-9 Назначаване на пресвитери, изисквания и задължения

. 1:10-16 Защита срещу лъжеучителите

2:1-15 Как и защо се държим

. 2:1-10 Наставления за различните етапи от живота

. 2:11-15 Да основаваме поведението си на Божията Благодат към нас

3:1-11 Да се съсредоточаваме върху послушанието и да не обръщаме внимание на споровете

. 3:1-8 Напомняне да се подчиняваме и да бъдем подготвени

. 3:9-11 Избягвайте безсмислените раздори

3:12-15 Лични послания

В: В Тит. 1:1 какво е интересното в описанието, което Павел дава за себе си тук?

Отговор: От всичко, което Павел би могъл да каже на Тит, тук той подчертава само две неща.

Павел е бил роб, слуга, подчинен на власт. Павел винаги използва термина „слуга на Исус Христос“, с изключение на това място, където Павел казва „слуга на Бога“.

Павел беше апостол, пратеник, който имаше власт.

Това е уместно, защото много от въпросите, които Павел искаше Тит да разгледа в Крит, бяха свързани с властта.

В: В Тит 1:2, Тит 3:7 и 1 Тим. 6:16, християните имат ли вечен живот сега, или това е само надеждата за вечен живот след смъртта?

Отговор: И двете – това е пример за парадокса „вече / още не“. Имаме сигурното обещание и непрекъснатото съществуване от сега до вечността. Въпреки това трябва да преминем през някои неща, като смъртта и съда пред престола на Христос, преди да получим нашите вечни, прославени тела. Вижте също отговора за 1 Тимотей 6:16. Вижте обсъждането на 1 Коринтяни 3:12-15 за повече информация относно съда пред престола на Христос.

В: В Тит 1:2 трябва ли да се чете, че Бог „не лъже“ или „не може да лъже“?

О: Буквалната транслитерация е „Бог, който не лъже“. Макар че гръцката дума в този конкретен стих може да се тълкува и по двата начина, смисълът на Тит 1:2 показва, че можем да се доверим, че Бог не нарушава Своето слово. Евреи6:18 също категорично заявява, че за Бога е невъзможно да лъже.

В: В Тит 1:2 изразът „преди началото на времето“ означава ли, че времето, както го познаваме, е имало начало, или това е просто израз за „отдавна“?

Отговор: Днес християните имат различни мнения по този въпрос. Въпреки това концепцията, че времето има начало, е била известна на древните автори като Филон Евреинът (15/20 г. пр. Хр. – 50 г. сл. Хр.) в неговото произведение „За сътворението“, глава 7 (26), стр. 5.

В: В Тит 1:5, кога Павел е оставил Тит на Крит?

О: Павел е бил на Крит в Деяния 27:7-9. Но много хора смятат, че Павел не е имал достатъчно време да остави Тит там, и мислят, че Павел е отишъл на Крит след това. Това би означавало, че Павел е бил два пъти в затвора в Рим, а междувременно е отишъл на Крит. От друга страна, Павел може да е „оставил“ Тит на Крит, без самият Павел да е стъпил на острова.

Не знаем много за Тит. Той се споменава само в 2 Кор. 2:13; 7:6, 13, 14; 8:6, 16, 23; 12:18; Гал. 2:1-3; 2 Тим. 4:10

В: В Тит 1:5 какво знаем за Крит?

Отговор: Крит е голям остров, дълъг около 160 мили (260 км) в посока изток-запад, а най-широката му част, в посока север-юг, е 37 мили (60 км). Той е бил заселен много преди Авраам, а в Битие 10:14 неговите жители се наричат кафторити, от Кафтор – древното име на Крит. Част от „морските народи“, по-късно филистимците, произлизат от тях. Крит е бил гъсто населен остров. По времето на Омир (и Давид) там е имало между 90 и 100 града, според „Библейския коментар на вярващия“ (Believer’s Bible Commentary), стр. 2134. Днес населението му е около 630 000 души.

Крит е бил дом на донякъде загадъчната минойска цивилизация, просъществувала от 2700 до 1800 г. пр. Хр., която е приключила по времето на Мойсей, когато микенските гърци са нахлули на острова. Крит е бил естествена спирка за корабите, пътуващи от Кипър, Сирия и Юдея към Рим и обратно.

Критците бяха известни като лъжци; гръцкият термин „kritizo“ („критизирам“) означаваше „да лъжеш“. Тит се сблъска с някои предизвикателства. Но както и ние, Тит трябваше да помни, че битката не беше негова, а на Господа.

Въпрос: Защо в Тит 1:5, 10, 12 църквата на Христос се нуждае от подкрепа от наша страна?

О: Макар Бог да действа в църквата, Той обикновено използва хората като средство за Своето действие. Ние обичаме да си мислим, че ранните църкви не са имали проблеми. Но църквите в Коринт, Галатия, Крит и шест от седемте църкви в Откровение показват, че това е гледане през розови очила. Точно както една къща може да има проблеми с лошо състояние, термити и основите, така и в църквата може да са необходими поне три вида укрепване.

а) Тит 1:5 показва, че дори в една истинска църква може да има неща, които силно липсват.

б) Тит 1:10 показва, че могат да има препятствия, изпратени от Сатана, за да атакуват църквата, и то вътре в самата църква.

в) В Тит 1:12 изявлението за критяните ни напомня, че дадена култура често е по-склонна да извършва или да пренебрегва определени грехове в сравнение с други. Църковните лидери трябва да призоват църквата в тази култура да се върне към вечните истини на Исус Христос.

Въпрос: В Тит 1:5, кога се нуждаем от организация в църквата и кога нещо може да бъде прекалено организирано?

Отговор: Явно Бог е искал известна организация; Павел казва на Тит да назначи пресвитери във всяка църква в Тит 1:5. Пресвитерите/надзирателите/старейшините в църквата се споменават в Деяния 14:23; 15:2,4,6; 15:22,23; 16:4; 20:17; 20:28; 21:18; Филипяни 1:1; 1 Тимотей 4:14; 5:17; Тит 1:5; и Яков 5:14. Отделен пресвитер е споменат в 1 Тимотей 3:1,2; Тит 1:7.

Дяконите са споменати във Филипяни 1:1; 1 Тимотей 3:8-13. Диаконисите са споменати в 1 Тимотей 3:11. Организацията, в църквата или във всяка друга организация, може да се превърне в нещо лошо, когато насърчава личния интерес за сметка на организацията, когато е елитарна и когато поддържа самоподдържаща се йерархия само за самата нея. В католическата и православната църква по-късните длъжности като четци, лектори, хорепископи (селски епископи или епископи, обхождащи енориите), Архиепископи, Кардинали, преосвещени, Митрополити, Монаси, Абати, Монахини, Абатиси, Монаси-просяци, момчета и момичета-алтарници, Папи, Патриарси, не се споменават никъде в Библията.

В: В Тит 1:6 какво означава да имаш само една съпруга или да си „мъж на една жена“?

Отговор: Тук има четири подвъпроса: полигамия, развод, повторен брак и целомъдрие. Очевидно човек, който има повече от една съпруга едновременно, е „мъж с много жени“. Мъж, който е съгрешил, като е избрал да се разведе със съпругата си (освен в случай на прелюбодеяние), а след това да се ожени повторно за друга, също не би могъл да бъде пресвитер. Освен тези очевидни случаи, има разногласия.

Църковните историци споменават, че Петър е бил женен и след възкресението на Христос Петър е останал женен. Когато съпругата на Петър е била умъртвена като мъченица, той й е извикал от тълпата: „Помни Господа“. Но тъй като Петър вероятно е бил женен преди това да бъде записано, това не е от значение тук.

Много от ранните християнски епископи са били целомъдри.

В източноправославните църкви свещеникът може да бъде женен или да е дал обет за целомъдрие. Но ако свещеникът е женен и съпругата му умре, на свещеника не му е позволено да се ожени отново и да продължи да бъде свещеник.

В библейските църкви една жена може да бъде пастир за жени и деца. Но за двата пола в библейските църкви пастирът се счита за безупречен, ако съпругът/съпругата се е развел/развела с пастира, но не и ако пастирът се е развел със съпруга/съпругата (освен в случай на прелюбодеяние).

Християните не са единодушни дали човек отговаря на това изискване, ако се ожени повторно след смъртта на съпруга си.

В: В Тит 1:6, може ли човек да бъде пресвитер, ако няма деца?

Отговор: Да, понякога хората не могат да имат деца. Много от ранните християнски епископи нямаха нито съпруга, нито деца.

Въпрос: Според Тит 1:6, пресвитер ли се дисквалифицира, ако възрастните му деца са неверни, или само ако това са децата, които живеят под неговия покрив?

Отговор: Християните имат различни мнения. В „Библейския коментар на вярващия“ (стр. 2136) се казва, че става дума само за деца, които са под родителска власт в дома.

В: Защо Тит 1:6-8 и 1 Тим. 3:2-7 се различават леко по отношение на изискванията за пресвитер?

Отговор: Павел даваше две допълващи се описания на квалифициран пресвитер, но не даде определение за такъв. Павел не е излагал изчерпателен списък с правила, защото в различни времена и култури може да има и други неща, които също трябва да се вземат предвид. По-скоро християнските лидери трябва да използват своята благочестива преценка при избора на пресвитери, а изискванията в Тит 1:6-8 и 1 Тимотей 3:2-7 заедно представляват минимален списък, а не изчерпателен списък.

В: В Тит 1:7 думите „пресвитер“ и „Епископ“ взаимозаменяеми ли са в Библията?

Отговор: Да. Църквата се нуждае от благочестиви лидери, но не забравяйте, че качествата, които правят един човек успешен в бизнеса, не са същите като качествата, които правят някого подходящ да бъде пресвитер, макар че има известно припокриване.

В: В Тит 1:7,11 и 1 Пет. 5:2 как парите могат да бъдат „мръсни“?

О: Това означава „нечестна печалба“, а не само кражба или грабеж. Това може да се отнася за всичко, при което човек извлича печалба от нещо, от което не би трябвало. През Средновековието хората отиваха на литургия с монета в ръка. Свещеникът вземаше монетата и им даваше облатка. В много случаи миряните не получаваха вино – само духовенството го пиеше. Няма монета – няма хостия. Възникваше проблем, когато странстващи монаси обикаляха по различни места, отслужваха литургии и изслушваха изповеди, като получаваха пари за индулгенции, а доходите на свещениците спадаха, когато монасите бяха наоколо.

Хората могат да търсят и нечестна печалба, която не е пряко свързана с пари. Те могат да търсят положение и власт, което, макар и да води до повече пари и по-висока заплата, може да е свързано повече с властта, отколкото с парите.

В: В Тит 1:9 какво означава „да се държиш твърдо за верното слово“ в сравнение с това да не го правиш?

Отговор: Може да се преговаря и да се правят компромиси по някои въпроси, но истината на Евангелието не бива да е сред тях. Разбира се, липсата на твърдо придържане може да означава отричане на истините на Евангелието, като например, че няма път към небето освен чрез Исус. Въпреки това липсата на твърдо придържане може да се отнася и до учението, че истините на Евангелието са просто мнения или че не са съществени.

В: В Тит 1:10 защо противниците на Павел бяха толкова многобройни?

О: За толкова кратък период от време се появиха много хора, които се противопоставиха на Павел. Вероятно това се дължеше на факта, че Павел полагаше огромни усилия да доведе хората при Христос, а Сатана се опита да подбуди всички хора, които можеше, да се противопоставят на Павел. Част от съпротивата произтичаше от лъжеучения, друга част – от желанието да се води греховен живот, а трета част може би не се дължеше нито на едното, нито на другото, а просто на общо отхвърляне на авторитета. Понякога, когато някой постига голям успех в нещо, има зли хора, които искат да го съборят, дори и само защото не искат да видят друг да успее.

В: В Тит. 1:11 как разпространяването на лъжливо учение нанася вреда?

Отговор: Дори когато не става дума за ерес, която води до погиване на душата, то може да обърка християните и да раздели църквата. Когато се казва, че устата им трябва да бъдат запушени, това означава, че те трябва да бъдат изгонени от църквата . Дори ако са християни, ако разпръскват Божието стадо чрез лъжливото си учение, те трябва да бъдат изгонени.

В: В Тит 1:11 какви са калвинисткото и некалвинисткото разбиране за този стих и за предлагането на Евангелието на всички?

Отговор: Някои калвинисти твърдят, че Евангелието не се предлага на всички. Хиперкалвинистът А. У. Пинк в книгата си „Суверенитет на Бога“ казва: „По отношение на характера и съдържанието на Евангелието днес цари изключителна обърканост. Евангелието не е „предложение“, с което да се размахват евангелизаторските амбулантни търговци. Евангелието не е просто покана, а провъзгласяване... От никого не се изисква да повярва, че Христос е умрял именно за него. ... Накратко, Евангелието е следното: Христос умря за грешниците, ти си грешник, повярвай в Христос и ще бъдеш спасен.“ (стр. 209, курсивът е в оригинала). Обърнете внимание на фината разлика тук: тъй като Христос е умрял за грешниците, а ти си грешник, един грешник лесно би могъл да си помисли, че Христос е умрял за него. Всъщност обаче Пинк наистина смята, че Христос е умрял за някои грешници, сред които ти може да си, а може и да не си. За да допълним възгледа на Пинк, той вярваше в проповядването на Евангелието (пак там, стр. 210) и че трябва да бъдем активни, а не фаталистични в проповядването и в извършването на християнската работа.

Некалвинистите и други калвинисти вярват, че Евангелието се предлага на всички. Следното е от брошура, написана от калвинист.

В брошурата „Грешниците, които Исус ще приеме“ в предговора на Джеймс Бойс се казва: „Според начина, по който хиперкалвинистите разсъждават по тези въпроси днес, Исус явно е допуснал грешка, когато е обяснил толкова много от Евангелието на Никодим, както е записано в Йоан 3. ... Никодим не беше роден отново. Така че според начина на мислене на тези хора, Исус е трябвало да прекрати разговора точно в този момент. „Върни се по-късно, когато се родиш отново“, трябвало е да каже... Исус знаеше точно какво прави. ... Пастир Бил Пейн от Канада знае това и би искал всички други калвинисти също да го знаят, поради което е написал тази малка брошура. Особено го натъжава, че толкова много хора използват добрата теология, за да подкопаят отговорността, която имаме като християни, да вършим също толкова доброто дело – да каним грешниците да дойдат при Исус Христос.“

Уилям Пейн, в брошурата си „Исус ще приеме грешниците“, на стр. 23 казва: „Проблемът с поддържането на баланса между реформатската вяра, като част от която е учението за Ограничено умилостивение, и всеобщото предложение се наблюдаваше и в Англия. Това може да се види в историята на Андрю Фулер, едно от великите имена, завинаги свързани с Уилям Кери в мисионерската работа. Фулър, роден през 1754 г., е бил възпитан в среда, повлияна от проповеднически стил, който не вярваше във всеобщото предложение. Това беше, както някой го определи, „проповед от типа на Гил“. Фулър беше призован към пасторството на 21-годишна възраст и в началото на своето служение получи помощ от писанията на Бънян и Гил. Въпреки това той скоро осъзна, че има голяма разлика между двамата мъже. Макар и двамата да се придържаха твърдо към калвинисткото богословие, включително и към Ограниченото умилостивение, Бънян очевидно не изпитваше никакво колебание да прикани всички грешници навсякъде да дойдат при Христос, докато Гил никога не би направил такова нещо. След много молитви и изучаване Фулър стигна до заключението, че Бънян е бил в съгласие с Писанието в това отношение, а Гил – не. Убежденията на Фулер в крайна сметка го доведоха до написването на известната книга, озаглавена „Евангелието, достойно за всеобщо приемане“, и именно като пряк резултат от тази книга Кери замина с Евангелието за Индия.... Бихме добавили тази бележка в края на този кратък исторически очерк, че като се отклониха от хиперкалвинистката позиция, при която нямаше свободно предлагане на Евангелието, хора като Бостън и Фулер не станаха арминиани!“ стр. 23

На стр. 22 Пейн казва: „Фактът, че хиперкалвинизмът беше обхванал голяма част от Шотландската църква по това време, се потвърждава от това, че преиздаването на „Marrow“ предизвика голямо вълнение и че то беше осъдено от Общото събрание на Шотландската църква.“

Самият Джон Калвин вярваше, че Евангелието се предлага на всички. „Божията милост се предлага еднакво както на онези, които вярват, така и на онези, които не вярват“, според брошурата „Sinners Jesus Will Receive“, стр. 21. Всички
калвинисти вярват, че предложението за Спасение в Евангелието трябва да се проповядва на всички.

Въпрос: Защо в Тит 1:12 Павел цитира източник, който не е от Библията?

Отговор: Павел е имал свободата да цитира всяка истинска поговорка, която пожелае. Вижте обсъждането на Деяния 17:16-34 за повече информация.

В: Защо в Тит 1:12 Павел изглежда, че обижда критяните?

Отговор: Всъщност Павел цитираше от тяхната собствена литература – известния критски поет Епименид (ок. 600 г. пр. Хр.). Същият Епименид, когото Павел цитира в Деяния 17:28. Нито Павел, нито Епименид са имали предвид, че всеки критец, включително и самият Епименид, никога не е казал нито една истина. По-скоро критяните са били склонни към лъжа. Ето цитатът, който Епименид приписва на Минос, сина на Зевс.

„Те издигнаха гробница за теб, о, свят и възвишен – критяните, вечни лъжци, зли зверове, мързеливи коремчета! Но ти не си мъртъв; ти живееш и пребъдваш завинаги, защото в теб живеем, движим се и съществуваме.“ (от М.Д. Гибсън, ред. Horae Semiticae, стр. 40, на сирийски).

Павел тук не се шегува, нито обижда. Обективната истина е, че хората от някои култури са по-склонни към определени грехове. Понякога има генетична основа, като например при северноамериканските индианци и алкохолизма, а в други случаи дадена култура има преобладаващи грехове, които изобщо нямат генетична основа, а се дължат на външни фактори. Например, в даден момент голям брой хора в Китай бяха зависими от опиум, поради победата на британците в опиумните войни, с които те защитаваха своето предполагаемо „ “ „право“ да изнасят опиум в Китай. Какви според вас са доминиращите грехове във вашата култура?

Климент Александрийски („Стромати“, 193–202 г. сл. Хр., книга 1, глава 14, стр. 313) потвърждава думите на Павел за критяните. Гръцкият термин kritizo („критизирам“) означавал „да лъжеш“, според „Библейския коментар на Експозитора“, том 11, стр. 433.

Гръцкият поет Калимах също е казал нещо много подобно. Атенагор (177 г. сл. Хр.) цитира „Химн към Юпитер“ на Калимах, 8 и сл.: „Критците винаги лъжат; защото те, о, царю, са построили гробница за теб, който не си мъртъв.“ „A Plea for Christians“, глава 29, стр. 145. Ориген също използва същия аргумент в „Ориген срещу Целз“, книга 3, глава 43, стр. 481. Този цитат е интересен, защото показва несъответствие в гръцката езическа религия. Докато критяните са построили гробница в чест на мъртвия Юпитер, как би могъл той да продължава да бъде почитан, ако все още е мъртъв и тялото му е в гробницата? Ако Юпитер не е жив, тогава няма смисъл да го почитаме или да се молим за неговата помощ. Но ако гърците са смятали, че Юпитер е възкръснал, тогава те не би трябвало да считат възкресението на мъртвите за нещо извън границите на възможното. Така че, всъщност, една форма на лъжата е „институционалната лъжа“, при която цялата култура изрично утвърждава нещо, за което цялата култура вижда, че не е вярно.

В: В Тит 1:13, какво правите, когато хората, на които служите, не изглеждат особено „обещаващи“?

Отговор: Трябва да се молим с смирение за прозрение. От една страна, не знаем със сигурност, защото Бог познава сърцата им, а не ние. От друга страна, когато установим, че има повече възможности да служим на Господа, отколкото времето ни позволява, тогава, въз основа на най-добрите познания, с които разполагаме, християните трябва да отидат на местата, където нуждата е най-голяма и където могат да окажат най-голямо въздействие. Но вместо да бъдат „единични бойци“, християните трябва да работят заедно като едно цяло.

В: В Тит. 1:14, за какви еврейски басни говори Павел?

Отговор: Писанието не казва. Но знаем, че евреите са имали голям брой книги с басни и предания, запазени днес в апокрифите и псевдоепиграфите. Те вероятно са били част от митовете, за които Павел е казал на Тимотей да заповяда на хората да се пазят в 1 Тимотей 1:4. Като християни трябва ясно да правим разграничение между Божието Слово и нашето тълкуване на Божието Слово. Вижте Притчи 30:5-6 и 1 Коринтяни 4:6 за повече информация по този въпрос.

В: В Тит 1:15 как всички неща са чисти за чистите?

Отговор: Това е вярно в няколко аспекта.

В положителен смисъл чистите хора не мислят постоянно за начини да бъдат нечисти, нито подозират, че всички останали действат с нечисти мотиви.

В отрицателен смисъл, човек, без да обмисли нещата добре, може да се постави в положение, в което да бъде заподозрян, че върши нещо зло, макар че не го е направил и това не е било намерението му. Затова трябва да избягваме дори привидната форма на злото, както казва 1 Солунци 5:22. Освен това те може да не подозират някого, когато всъщност би трябвало. Може да им отнеме време да разберат, че човекът действа по начин, характерен за някой, който има скрити мотиви.

В Проповедта на планината, Матей 5:8 казва: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.“ Но Исус също ни каза да бъдем мъдри като змии, но невинни като гълъби в Матей 10:16 и следващите стихове.

Въпрос: В Тит 1:15, тъй като всичко е чисто, какво да кажем за марихуаната, LSD, изнудването, изнасилването и т.н.?

Отговор: Павел казва, че всички хранителни продукти са допустими за консумация. Хората не трябва да си инжектират или да поглъщат наркотици, които разрушават ума, като кокаин или ЛСД, точно както не трябва да ядат екскременти.

Въпрос: В Тит 1:16 как някои хора са негодни да вършат каквото и да е добро, „непригодни за всяко добро дело“?

О: Ако характерът им е позор за Христос и църквата, дори добрите неща, които се опитват да правят, няма да бъдат взети под внимание в очите на света. За някои проблемът не е само в това, което не знаят, но и в неверните неща, в които вярват, както и в нещата, които смятат за важни, а всъщност не са. Както се казва в „Коментар на Библията за вярващите“ (стр. 2138): „Животът на лъжеучителите беше по-скоро клевета, отколкото Библия.“

Въпрос: Как, според Тит 1:16, трябва да се постъпва с хората, които нанасят вреда или подкопават църквата или дадена организация?

Отговор: Трябва да се справите с това по същия начин, както ако брат ви съгреши срещу вас, както е описано в Матей 18:15-17. Първо, опитайте се да ги поправите насаме. Надяваме се, че той ще осъзнае грешката си и сам ще каже на другите, че е сгрешил и какво е правилното учение. Но ако това не помогне, трябва да вземете още един или двама души като свидетели и да се опитате да му покажете грешката му. Ако и това не помогне, тогава цялата църква трябва да бъде уведомена и този човек, дори и да е вярващ, трябва да бъде изключен от църквата.

Горепосоченото важи както за лични, така и за публични въпроси. Но освен това, при лъжливо учение, грешката трябва да бъде посочена и опровергана пред същата аудитория, пред която първоначално е било проповядвано учението. Така че, ако грешката е била проповядвана пред цял клас от неделното училище или по време на богослужение, тогава опровержението за това защо този човек е проповядвал погрешно и какво е правилното учение, трябва да бъде пред целия клас от неделното училище или пред цялата църква.

В: В Тит. 2:1, какви са някои примери, при които християнинът би могъл да каже нещо, което не е уместно?

Отговор: Има различни начини, по които християните могат случайно или не случайно, а поради небрежност, да кажат нещо, което не е уместно.

Неща, които подтикват другите към грях.

Клюки или клевети

Подигравки с християнството, с други християни или омаловажаване на другите като цяло

Неща, които опозоряват Бога или не Го прославят.

Не забравяйте, че във всяка ситуация винаги имате възможността да не казвате нищо. Както някой някога е казал: „По-добре е да мълчиш и да те мислят за глупак, отколкото да отвориш устата си и да разсееш всяко съмнение.“

Въпрос: В Тит 2:2-6, ако Тит трябва сам да учи възрастните мъже, възрастните жени и младите мъже, защо да не учи и младите жени?

Отговор: Библията не казва. Въпреки това християните са забелязали това „умишлено пропущане“ и виждат поне три причини.

1. Възможен изкушение за Тит.

2. Да се създаде впечатление за зло пред другите, дори когато и Тит, и жените са чисти. (2 Коринтяни 8:21; 1 Солунци 5:22)

3. Не само изкушение за жените, но и отвличане на вниманието от учението на Тит за Божията истина.

Когато бях студент в Университета на Тексас, не бях обмислял истината, която се съдържа в „умишленото пропущане“ в Посланието до Тит. Веднъж доведох една привлекателна християнка в стаята си в общежитието, затворих вратата и заедно изучавахме Библията. След като тя си тръгна, другите момчета (нехристияни) ме дразнеха с това, в което ме обвиняваха, че съм правил насаме в стаята си с момичето. Около седмица по-късно друго момиче дойде в стаята ми и проучихме Библията заедно, а момчетата си помислиха същото, въпреки моите уверения, че съм невинен. Следващата седмица и двете момичета дойдоха заедно и, както ми казаха по-късно, или бях някакъв супер човек, или може би все пак казвах истината. Макар че в крайна сметка ми повярваха напълно, беше грешка от моя страна да не избегна дори и само видимостта на злото.

В Тит 2:7 думата „тях“ липсва в гръцкия текст. Следователно Тит не трябва да дава пример на тях [младите мъже], а да дава пример [за всички].

В: В Тит 2:6 каква би била разликата между двама християни, които имат добър християнски характер, освен че единият е самообладан, а другият – не?

Отговор: Гръцката дума тук – sophron/sophronas, която се среща в 1 Тимотей 3:2; Тит 1:8; 2:4, има широко значение. Тя означава да не си под влиянието на нищо, да си трезвомислещ и самообладан. Това включва да казваш „не“ на греха в Тит 2:12.

В: Защо в Тит 2:9 робите трябва да бъдат послушни на господарите си?

О: Древните империи са се основавали на робството и подчинението на робството обикновено е било единственият избор. Макар някои собственици да са били добри, много други не са били. Като се има предвид, че много християни са били роби, нещата като цяло биха се развивали по-добре за тях, ако се подчиняват, отколкото ако се неподчиняват.

Това е и конкретен пример за това, което Исус каза по принцип в Матей 5:39: „Ако някой те удари по дясната буза, обърни му и другата.“ 1 Петрово 2:18-25 също говори за робите, които трябва да търпят господарите си, дори и суровите. Вижте също обсъждането на 1 Коринтяни 7:21-23.

В: В Тит 2:9 трябва ли робите да бъдат послушни на господаря си във всичко, включително и в небожествени неща?

Отговор: Не. Те трябваше да бъдат пример, като се подчиняват на господарите си, но не трябваше да се противопоставят на Бога, Който е най-висшата власт.

Въпрос: Защо в Тит 2:10 на робите специално се казва да не крадат/не отнемат?

Отговор: Домашните роби се намираха в положение, в което можеха да крадат вещи, а господарят никога да не разбере кой роб е откраднал. За един роб би било лесно да оправдае кражбата; тъй като господарят (на гръцки „деспот“) ме принуждава да бъда негов роб, аз трябва да получа нещо в замяна. Оправданието на греха може да изглежда логично за човека, но то не е приемливо за Бога.

В: В Тит 2:11 как е могла благодатта, която носи Спасение, да се яви на хората, след като не всички са спасени, в противоречие с ереста на универсализма?

О: Тя беше провъзгласена на всички на земята, но това не означаваше, че всички ще изберат да се възползват от нея. Свободното предложение на Евангелието трябва да се представя на всички, както направи Петър в Деяния 2:38. Плачете ли за изгубените в Лука 19:41? Вижте също 2 Солунци 2:8; 1 Йоан 2:2; и 1 Тимотей 4:10.

В: В Тит 2:11 как е възможно Благодатта, която носи Спасение, да се яви на всички хора, след като не всички са видели Исус?

Отговор: Гръцкият текст тук е в дателен падеж и може да се преведе като „на всички хора“ или „за всички хора“. Благодатта, която носи Спасение, може да се яви на всички по най-малко три начина.

1. В крайна сметка всички хора, живеещи на земята, ще узнаят за Исус и Евангелието и ще вземат решение.

2. Тя беше проповядвана дори на онези, които бяха умрели, според 1 Петрово 3:19 и 1 Петрово 4:6.

3. През Милениума всички ще възкръснат и ще узнаят за Исус, според Откровение 20:5.

В: Учи ли Тит2:13 , че Исус е Бог?

Отговор: Да. Въпреки че гръцкият текст е двусмислен, съдържанието е ясно. Колко явявания има и кое от тях е на Бог Отец? Има само едно явяване и то е на Исус Христос, а не на Бог Отец. От граматична гледна точка гръцкото изречение може да бъде свободно преразказано по два начина:

(а) явяването на двама: 1) нашият велик Бог и 2) нашият Спасител, Исус Христос. (две същества)

(б) явяването на един: нашият велик Бог и Спасител Исус Христос. (едно същество)

Ако обаче беше първият вариант, кога ще се яви Бог Отец при Второто пришествие на Христос? Тъй като всички са съгласни, че при Второто пришествие на Христос се явява Исус, а не Отецът, първоначалният смисъл е бил вторият вариант, а не първият. Това е важен момент, който трябва да се сподели със Свидетелите на Йехова.

Гръцкият език на Йоан Златоуст беше толкова красноречив, че го наричаха „Златоуст“, което означава „с златна уста“. Преди мъченическата си смърт през 407 г. сл. Хр. той също написа по този стих, че това по никакъв начин не може да се отнася до „явяване“ на Отеца.

Така че отговор (б) е правилен и това се отнася за Исус като Бог.

Въпрос: В Тит 2:15 и 1 Тим. 4:12 как Тит и Тимотей са могли да не позволят на никого да ги презира?

Отговор: Доколкото беше възможно, те трябваше да се противопоставят както на събратята християни, така и на другите, които ги пренебрегваха заради младостта им.

Павел споменава това на две места, обръщайки се към двама различни хора, така че Павел е разглеждал това като важен потенциален проблем. Когато Павел е избрал да изпрати Тимотей и Тит, той може би не е избрал хората с най-впечатляващ външен вид, но и не е било необходимо да го прави. Павел би искал да избере най-добрите хора, които да изпрати. Понякога нашето служение и репутация могат да бъдат подценени поради публичното презрение от страна на други хора. Трябва да защитавате репутацията си, но без сами да се забърквате в калта.

В: В Тит. 3:1 критските християни вероятно вече бяха чували повечето от тези неща. Как можем по полезен начин да напомним на хората неща, които те вече знаят?
Отговор: Можете да повторите посланието, използвайки различни думи. Но имайте предвид, че има напълно различни начини да предадете едно послание. Можете да представите информацията под формата на конспект или да разкажете истории. Можете да дадете примери за това как да се следва нещо, или противоположни примери за хора, които не го следват. Понякога вашите въпроси могат да проникнат по-дълбоко в съзнанието на човек, отколкото вашите твърдения.

Може би трябва да се опитате да разберете какво друго ги възпира да спазват тези неща.

Въпрос: Според Тит 3:1 и Римляни 13:1, трябва ли християните винаги да се подчиняват на властта?

Отговор: Не. Ранните християни правеха разграничение между това, което с игра на думи наричаха „законни закони“ и „незаконни закони“, като например принасянето на жертви на римския император. Те се подчиняваха на всички закони, които не нарушаваха Божия закон, но предпочитаха да умрат, отколкото да спазват закони, които бяха против Бога.

В: В Тит 3:2, как можем, може би случайно, да не проявим смирение към всички?

Отговор: Първо какво не е отговорът, а след това самият отговор.

Не е отговорът: Не правете това, което смятате, че би било неуважително. Това е само частичен отговор, защото може да има неща, които ние не бихме сметнали за неуважителни, ако се направят към нас, но те ги считат за много неуважителни. Нещо може да не е голяма работа и да ни се струва забавно, но да обиди сериозно някой друг.

Отговорът: Бъдете уважителни към тях, както те биха сметнали за уважително, стига това да не компрометира вашите вярвания или послание. Като пример за това да не компрометираме посланието си: ако някой смята основателя на своята религия за пророк, а той е основал лъжлива религия, не говорете така, сякаш сте съгласни, че той е пророк. Но можете да уважавате човека, без да уважавате лъжливата му религия.

Бъдете нежни и учтиви (1 Петрово 3:8), не отвръщайте на злото със зло, а по-скоро благославяйте (1 Петрово 3:9).

Една от мотивациите да бъдем търпеливи към другите е да си припомним колко неразумни бяхме, преди да узреем в Господа, както се казва в „The Expositor’s Bible Commentary“, том 11, стр. 444.

Не казвайте неща, които ги унижават. Някой може да е прекалено загрижен за външния си вид, спортните си способности, интелигентността си, знанията си в дадена област, притежанията си и т.н., и ако кажете нещо, което би могло да омаловажи някоя от тези неща, може да се изненадате, ако той се обиди силно за нещо незначително. И особено не казвайте нещо небрежно като това пред някой друг.

Изслушвайте критиките им; може да грешите. Някои може да са верни, други – напълно неверни, а трети – неверни, но все пак да съдържат част, която е валидна. Една от причините някои да отхвърлят Исус е, че Той не отговаряше на тяхното представяне за успешен Месия. Може би някой друг не отговаря на нашата дефиниция за успех, но проблемът може да е в самата ни дефиниция.

Ако някой ти каже нещо насаме, в тайна, не нарушавай доверието му и не го разказвай на другите, освен ако не става дума за въпрос на живот и смърт или друга сериозна ситуация.

Въпрос: В Тит. 3:2, тъй като не трябва да говорим зло за никого, защо Павел е говорил зло за Фигел и Хермоген (2 Тим.1:15 ) и за Хименей и Филет (2 Тим.2:17 )?

Отговор: Павел не е имал предвид, че никога не трябва да говорим негативно за никого, защото Исус нарече фарисеите лицемери, убийци и рожби на ехидни в Матей 23:13-36. Павел, Йоан Кръстител и всички старозаветни пророци точно са казали много негативни неща за хората.

В превода NIV това е преведено като „да не клеветите“ никого. Клеветата е отрицателно изказване, което е невярно и за което се знае, че е невярно, или се казва, без да се обръща внимание дали е вярно или не.

Да говориш негативно за някого означава да кажеш нещо, което този човек не би искал да чуе. Има подходящо време и място за това, както и неподходящо време и място. Кога тогава трябва да кажеш нещо негативно конкретно за някого? Преди да кажеш нещо негативно за някого, трябва да „пазиш“ думите си и да не казваш нищо, ако то не отговаря на някое от тези четири условия.

Всичко ли е вярно (не е клеветническо): Знаете ли, че всичко е вярно? Ако е вярно само частично или част от него е вярно, а не знаете дали останалото е вярно или не, тогава не го казвайте. Ако една част е вярно, но контекстът е подвеждащ, тогава като цяло не е вярно.

Полезно ли е или необходимо: Дори ако всичко е вярно, как това помага или е полезно за трето лице да го знае? Например, ако трето лице е на път да сключи бизнес сделка с другото лице, а то е било нечестно в бизнес отношенията си преди, би било полезно за третото лице да знае това. Но ако за третото лице не е полезно да знае нещо, като например минал грях, за който другият човек вече е направил Покаяние, не е нужно да го споменавате.

Иска ли Христос да кажете това: Това ли е нещо, което Исус би искал да кажете?

Какъв е тонът ви: Говорите ли истината с любов или говорите истината по някаква друга причина? Ако тонът ви е неправилен, тогава понякога това, което казвате, се отразява по-лошо на вас, отколкото на другия човек.

В: В Тит 3:8, дали добрите дела на християните носят полза на всички, включително и на невярващите?

Отговор: Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. В Тит 3:8 Павел казва, че практикуването на неговото учение е от полза за „онези, които са повярвали в Бога“.

2. Християните, които вършат тези неща, носят полза на всички, включително и на невярващите, поне по два начина. Животът на християнина като последователно свидетелство е от полза за невярващите, като помага да бъдат доведени към Христос.

3. От практическа гледна точка, когато християните помагат на бедните, сираците и угнетените, това е от полза за невярващите. В много части на Индия, например, някога повечето болници са били основани от християнски мисии и църкви.

4. Накрая, християните действат като сол и светлина в обществото (Матей 5:13-14). Светлината разкрива тъмните неща, а солта може да забави скоростта на разлагане на някои неща.

В: В Тит 3:9 какво се счита за глупави въпроси/спорове и защо трябва да ги избягваме?

Отговор: Въпросите, които човек задава, като искрено се опитва да научи истината за Бога или да провери истинността на нещо, не са глупави въпроси. От друга страна, когато отговорът на един въпрос не прави никаква разлика нито за питащия, нито за отговарящия, това може да бъде загуба на време, която отвлича хората от това, което би трябвало да научават.

В: В Тит 3:9-11 и 1 Тим. 6:4-5а Павел спореше, дискутираше или поне водеше диалог с фарисеите, садукеите и гръцките политеисти. Каква е разликата между „безсмислен спор“ и „смислен спор“?

Отговор: Хората често спорят безсмислено, когато загубят чувството си за перспектива. Един въпрос, който трябва да си зададете, е: „И какво от това?“ Ако това, че едната страна е права, а другата не е, няма никакво значение, тогава може би имате по-важни неща, за които да говорите.

Думи вместо смисъл

Прецеждате комара, а поглъщате камилата.

Когато се набляга повече на методите и процеса, отколкото на духовните реалности

Аллегоризиране на писания, които не са алегории.

Загуба на време за по-маловажни неща, докато се пренебрегват по-важните.

Вярващите, които са такива, всъщност представляват сериозна заплаха за църквата. Ако човек не е вярващ, а еретик, който отклонява хората от Христос, той трябва да бъде изгонен от църквата или да се оттегли от нея, както казва 1 Тимотей 6:5. Но тук дори човек, който сее раздор, трябва да бъде изгонен от църквата, дори и да е вярващ. Това трябва да се направи от пресвитерите на църквата (а не само от един човек). Трябва да се направи, след като първо са били предупредени и е било направено опит да бъдат поправени.

Въпрос: В Тит 3:10 трябва ли църковните ходци, които живеят в грях, да бъдат поправяни с смирение, или трябва да бъдат изключени, както се казва в 1 Коринтяни 5:5?

Отговор: И двете са част от процеса, но трябва да се разбере разликата между поправяне и изобличаване. Поправянето е да се информира някого, че постъпва погрешно , когато той не осъзнава това, а поправянето е също така да се помогне на човек, който е в пристрастяващ грях и е потърсил помощ. Изобличаването е да се предупреди някого отново, след като той съзнателно продължава да постъпва погрешно.

Член на църквата трябва да бъде поправен с смирение, когато прави неволно нещо погрешно или потърси помощ. Член на църквата трябва да бъде изобличен, а след това и изключен, ако продължава да се бунтува.

Въпрос: В Тит 3:12 какво знаем за град Никополис?

О: Според 2 Тимотей 4:10 Павел възнамеряваше да прекара зимата там, преди да отпътува за Далмация – днешните Хърватия и Босна – като това беше най-известният от градовете, наречени Никополис. Този Никополис беше голямо пристанище в Епир, на западния бряг на Гърция (в днешна Гърция). Наричаше се „Никополис“, което означава „град на победата“, защото Октавиан (бъдещият император Август) основал града, след като победил Марк Антоний в морската битка в залива Актиум, близо дотам, през 31 г. пр. Хр. Имало е и шест други по-малки градове, наречени Никополис, в Киликия и Тракия, но това е единственият пристанищен град, който би бил по маршрута на Павел.

Тъй като Павел обмисляше къде да прекара зимата, това показва, че той не е бил затворник, когато е написал Посланието до Тит.

Никополис е бил стратегически град за навлизане в Далмация. В Посланието до Тит3:12 Павел е помолил Тит да се срещне с него в Никополис, а в 2 Тимотей4:10 Павел казва, че Тит е отишъл в Далмация. Тази улика показва, че 2 Тимотей е написано след Посланието до Тит.

В: В Тит 3:13 кой е бил Зенас, адвокатът?

Отговор: Знаем за Зенас само въз основа на този стих. Името може да е съкратена форма на Зенодор или Зенодот. Един от първите библиотекари на Александрийската библиотека, много преди това време, се е казвал Зенодот. Името може да означава „дар от Зевс“ или „дарител на Зевс“, т.е. на мъдростта на Зевс. Така че, тъй като името му се отнасяше до Зевс, той почти сигурно е бил грък, а не юдеин, римлянин или египтянин. Адвокатите тогава са работели като адвокатите днес – пледирали са по съдебни дела и са изготвяли документи. Имало е едно известно съдебно дело, при което, след като един адвокат успешно е защитил клиента си, а клиентът е отказал да му плати, адвокатът се е върнал на следващия ден и е пледирал срещу клиента си.

Вижте https://www.abarim-publications.com/Meaning/Zenas.html за повече информация.

В: В Тит 3:14 как можем да „се научим“ да поддържаме или да се посветим на добри дела?

Отговор: Някои добри дела може да не ви се струват толкова естествени; може би трябва да се промените. Можете да ги направите по-естествени, като ги практикувате. Аз дълго време споделях с човек, който по-късно стана християнин, и той реши да организира парти за бебе за свой колега. Те не бяха близки приятели и колегата не можеше да направи нищо за тях, но никой друг нямаше да организира такова парти за тях. Както казаха след партито: „Мисля, че това беше първият път, когато направих нещо добро за някой друг!“

В: В Тит 3:14 кои са „нашите хора“ тук?

Отговор: Това са събратята християни, независимо от тяхната раса, етнически произход, пол, богатство или социално положение. Павел не каза на вярващите да настояват света да върши добри дела, но в известен смисъл им каза да настояват „нашите хора“ – другите християни – да вършат добри дела.

В: В Тит 3:15 къде е бил Павел, когато е писал на Тит?

О: Имаме един намек в стих 15. Павел казва: „Всички, които са с мен“, което той не би казал, ако беше сред голяма група хора в местна църква. Така че Павел вероятно е пътувал, а хората с него са били негови спътници. Предполагаме, че е бил в околностите на Коринт.

В: В Тит 3, каква е основната полза от посланието до Тит за нас?

О: Можете да се научите да бъдете по-благочестиви, като четете „Тит“, но все пак да пропуснете основната идея. Основната идея не е как да бъдете по-благочестиви, а по-скоро как можете да помогнете на други вярващи да бъдат по-благочестиви. „Тит“ е книга за пастири. Но всички зрели християни, мъже и жени, трябва да бъдат пастири в някакъв смисъл, макар че може да нямаме официална професия като пастир. Ние трябва да бъдем пастори, като помагаме да пастируваме семейството си, по-младите вярващи в църквата, както и християните и нехристияните, с които се срещаме. Това умение – да бъдеш добър пастир – не е умение, от което по-младите вярващи непременно се нуждаят или разполагат, а нещо, което трябва да развиваме, докато узряваме в Господа.

В: Как знаем, че Павел наистина е написал книгата „Тит“?

Отговор: Това се казва в Тит 1:1, а ранната църква никога не е поставяла под съмнение, че Павел е написал Посланието до Тит. Климент Александрийски споменава, че Павел е написал Посланието до Тит в „Стромати“ (193–202 г. сл. Хр.), книга 1, глава 14, стр. 313. Павел е написал посланието до Тит след 64 г. сл. Хр.

В: Как можем да сме сигурни, че това, което имаме днес от Посланието до Тит, е достоверно запазена версия на първоначално написаното?

О: Има поне три причини.

1. Бог обеща да съхрани Своето слово в Исая 55:10–11; Исая 59:21; Исая 40:6–8; 1 Петрово 1:24–25; и Матей 24:35.

2. Свидетелствата на ранната църква. Авторите от ранната църква до Първия Никейски събор (325 г. сл. Хр.) са цитирали Посланието до Тит около 22 пъти, без да се броят препратките. Те са цитирали 33% от Посланието до Тит, като са отчитали частичните стихове като части. Това са 15,04 от общо 46 стиха.

Ето единадесетте автори от периода преди Никея, които са се позовавали на стихове от Посланието до Тит.

Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.) цитира половината от Тит 3:1б: „Вие никога не сте се възмущавали от никакво благодеяние, като сте били „готови за всяко добро дело“.“ (6 от 13 думи) 1 Климент, гл. 2, т. 1, стр. 5

Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.) В указателя на „Предникейските отци“, том 1, също се посочват препратки към „Тит“ 1:2 и „2:14 “, но това са много слаби алюзии.

Игнатий Антиохийски (ок. 110–117 г. сл. Хр.) прави алюзия към Тит 1:2 „преди началото на времето“ – „Писмо на Игнатий до магнезийците“, гл. 6, стр. 61

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) цитира част от Тит 3:10, като посочва, че тя е от Павел. Ириней, „Против ересите“, книга 1, глава 16.3, стр. 341

Мураториевият канон (170–210 г. сл. Хр.), ANF, том 5, стр. 603, споменава Посланието на Павел до Тит, както и останалите 12 послания на Павел.

Климент Александрийски (193–202 г. сл. Хр.) цитира Тит 1:12, 13 като произхождащо от Павел в „Посланието до Тит“. „Стромати“, книга 1, глава 14, стр. 313

Тертулиан (206/207 г. сл. Хр.) споменава две послания до Тимотей и едно до Тит в „Пет книги срещу Маркион“, книга 5, глава 21, стр. 473

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) прави алюзия към Тит 3:10,11, като казва, че то е „до Тит“ в „За предписанията срещу еретиците“, глава 6, стр. 245

Хиполитос (222–235/6 г. сл. Хр.) цитира половината от Тит 2:13. „Трактат за Христос и Антихриста“, глава 65, стр. 219

Ориген (ок. 240 г. сл. Хр.) „Но Павел, апостолът от Израил, безупречен според справедливостта на Закона, казва“ и цитира Тит 3:3. „Проповеди върху Еремия“, Проповед 5, гл. 1, стр. 41 (превод на Йероним)

Новатиан (250–257 г. сл. Хр.) цитира целия текст от Тит 1:15. В „За еврейските ястия“, гл. 5, стр. 648.

Киприан е бил епископ на Картаген от около 248 г. до мъченическата си смърт през 258 г. сл. Хр. Той цитира от Посланието до Тит, наричайки го просто „Към Тит“ в „Трактати на Киприан“, Трактат 12, трета книга, 78, стр. 552.

Киприан от Картаген (около 246–258 г. сл. Хр.) споменава, че Павел е написал Посланието до ефесяните, Първото послание до Тимотей и Посланието до Тит в „Трактати на Киприан“, Трактат 12, трета книга – „Свидетелства“, гл. 70–78, стр. 552.

Дионисий Александрийски (246–265 г. сл. Хр.) цитира Тит 3:10 като написано от Павел. „Коментар върху Еклесиаст“, гл. 3.9, стр. 114

Над 35 автори след Никея

Евсевий Кесарийски (318–339/340 г. сл. Хр.)

Атанасий Александрийски (367 г. сл. Хр.) изброява книгите на Новия Завет в „Празнично писмо“ № 39, стр. 552

Канонът от Челтнъм (= Каталогът на Момсен) (ок. 360–370 г. сл. Хр.) споменава Посланието до Тит

Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.) цитира Тит 1:9–10 като написано от „благословения апостол Павел“ в „За Троицата“, книга 8, глава 1, стр. 137

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век) споменава Посланието на Павел до Тит като част от Новия Завет. В него се цитира Тит 1:1–2а.

Расколникът Луцифер от Каляри/Каларис (370/371 г. сл. Хр.) се позовава на Тит 1:10

Ефрем Сириецът (350–378 г. сл. Хр.)

Василий Кападокийски (357–378/379 г. сл. Хр.)

Синодът в Лаодикия (във Фригия) (343–381 г. сл. Хр.) в канон 60, стр. 159 изброява книгите на Стария и Новия Завет. Канон 59, стр. 158 гласи, че в църквата могат да се четат само каноничните книги на Стария и Новия Завет.

Амброзиастер (след 384 г. сл. Хр.) се позовава на Тит 1:4,10 (3:1)

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) цитира Тит 2:11 като написано от Павел в „Лекция“ 1.2, стр. 104

Амброзий от Милано (370–390 г. сл. Хр.) цитира целия Тит 2:1 като написан от апостола. „Задълженията на духовенството“, книга 1, глава 10, стр. 6

Григорий Назианзенски (330–391 г. сл. Хр.) цитира половина стих от Тит

Пациан от Барселона (342–379/392 г. сл. Хр.)

Амфилохий „Iambi ad Seleucum“ (-394 г. сл. Хр.) се позовава на Посланието до Тит

Григорий Нисийски (ок. 356–397 г. сл. Хр.) споменава Тит 2:13 като „писмо до неговия ученик Тит“ в „Против Еномий“, книга 11, глава 2, стр. 232

Григорий Нисийски (ок. 356–397 г. сл. Хр.) се позовава на Тит 2:9 като на писано от апостола в „Против Еномий“, книга 2, глава 14, стр. 130

Дидим Слепият (398 г. сл. Хр.) се позовава на Тит 1:5–9 като на писмо от апостола до Тит. „Коментар върху Захария“ 8, стр. 162

Сирийската „Книга на стъпките“ (Liber Graduum) (350–400 г. сл. Хр.) цитира половин стих от Тит

Сирийският каталог на Света Катерина (около 400 г. сл. Хр.) споменава Тит.

Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.) споменава Филемон, Посланието към евреите, двете послания до Тимотей, Посланието до Тит, Посланието до римляните, Посланието до галатяните, Посланието до филипяните и Посланието до ефесяните. „Панарион“, раздел 3, от схолион 1 и 5, стр. 334

Папа Инокентий I от Рим (около 405 г. сл. Хр.) споменава Посланието до Тит.

Коментарът на Руфин върху Апостолския символ на вярата (374–406 г. сл. Хр.) се позовава на посланията на Павел, като подразбира и Посланието до Тит.

Йоан Златоуст (396 г. сл. Хр.) е написал шест проповеди върху Посланието до Тит, които са се запазили. В първата проповед той казва, че Павел е написал Посланието до Тит до един от своите спътници.

Йоан Златоуст (-407 г. сл. Хр.) е написал коментари върху Евангелието от Йоан, Посланието към римляните, 1 Коринтяни, 2 Коринтяни, Галатяни, Ефесяни, Колосяни, Филипяни, 1 -Тесалоничани, 2-Тесалоничани, 1 Тимотей, 2 Тимотей, Посланието към Тит, Посланието към Филемон и Посланието към евреите.

Картагенският събор (218 епископи) (393–419 г. сл. Хр.) споменава Посланието до Тит.

Йероним (373–420 г. сл. Хр.) разглежда книгите от Новия Завет. Той конкретно обсъжда всяко от четирите Евангелия, посланията на Павел до седемте църкви, Посланието към Евреите, посланията на Павел до Тимотей, Тит и Филемон. След това Йероним разглежда Деянията на апостолите. По-нататък той обсъжда седемте послания на Яков, Петър, Йоан и Юда. Накрая той разглежда „Откровението на Йоан“. Писмо 53, гл. 9, стр. 101–102.

Созомен (370/380–425 г. сл. Хр.) нарича Посланието до Тит „1:15 “ – Божието слово. „Църковна история“ на Созомен, книга 1, глава 11, стр. 247

Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) твърди, че Павел е написал Посланието до Тит. В „За прощаването на греховете и кръщението“, гл. 49, стр. 33. Той също така се позовава на Тит 2:10; 3:1

Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.) цитира Тит 2:11–13 като написано от Павел в „Седем книги“, книга 2.5, стр. 559

Винсент от Лерин (ок. 434 г. сл. Хр.)

„Църковна история“ на Сократ (ок. 400–439 г. сл. Хр.) се позовава на Посланието до Тит като написано от апостола.

Еуталий от Сулка (около 450 г. сл. Хр.)

„Speculum“ (V век)

Теодорет от Кир (423–458 г. сл. Хр.) се позовава на Посланието до Тит

Папа Лъв I от Рим (440–461 г. сл. Хр.) се позовава на един стих от Посланието до Тит като на апостол

Проспер от Аквитания (425–465 г. сл. Хр.) се позовава на Тит 3:3–5 като на Тит

Сред еретиците и фалшивите книги

Еретикът-енкратит Татиан (-177 г. сл. Хр.) цитира една четвърт от Посланието до Тит1:12 : „макар че някой казва, че критяните са лъжци“. „Обръщение на Татиан към гърците“, гл. 27, стр. 76

Еретикът Пелагий (416–418 г. сл. Хр.) се позовава на Тит 1:10; (3:15)

Пелагианският еретик Теодор от Мопсуестия (392–423/429 г. сл. Хр.)

Всички те са запазени и до днес.

Еретикът Маркион отхвърли посланието на Тит, както направи и с много други книги от Библията

3. Най-ранните ръкописи на Посланието до Тит, с които разполагаме, показват, че има малки различия в текста, но никакви теологически значими грешки.

стр. 32 Тит 1:11–15; 2:3–8 (втората половина на II век) В книгата „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ има снимка на част от стр. 32 на стр. 124.

около 200 г. сл. Хр. – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

стр. 61 Римляни 16:23, 25–27; 1 Коринтяни 1:1–2, 2–6; 5:1–3, 5–6, 9–13; Филипяни 3:5-9, 12-16; Колосяни 1:3-7, 9-13; 1 Солунци 1:2-3; Тит 3:1-5, 8-11, 14-15; Филемон 4-7. ок. 700 г. сл. Хр.

около 700 г. сл. Хр. – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

Около 700 г. сл. Хр. – 1975 г. – Аланд и др., трето издание.

Около 700 г. сл. Хр. – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание.

Синайски [Si] 340–350 г. сл. Хр.

Посланието до Тит не е запазено във Ватиканус

Александрийски [A] ок. 450 г. сл. Хр.

Бохайрски коптски [Boh] III/IV век

Сахидски коптски [Sah] III–IV век

I Вашингтон, окръг Колумбия, 5-ти век (Титус2:10 , други?)

Готически 493–555 г. сл. Хр.

Ефраими Рескриптус [C] 5-ти век

Кларомонтанус [D] V–VI век

Етиопски [Eth] от около 500 г. сл. Хр.

Вижте www.BibleQuery.org/Titus Manuscripts.html за повече информация относно ранните ръкописи на „Тит“.