< Въпрос за Библията от Филемон

В: Каква е стойността на кратката книга „Филимон“ в Библията?

Отговор: Като се има предвид, че това е писмо от апостол Павел и е било прието като Свещено Писание от ранната църква, ние трябва да ценим Посланието до Филемон като Божието слово, дори ако (хипотетично казано) не виждаме никаква стойност в него.

И все пак можем да видим голяма стойност в тази кратка книга. Докато много други книги разглеждат учението и практиката, Посланието до Филемон ни дава добър пример за един от начините да се отнасяме към събратята християни по деликатни въпроси.

Павел заявява, че този роб, който преди това е бил безполезен за Филемон, оттогава е станал полезен както за Филемон, така и за Павел. Ключовият фактор зад тази промяна от безполезност към полезност е било духовното преобразуване, което се е случило, когато Онисим е приел Христос като Спасител.

Посланието до Филемон също така показва, че макар Бог да е толерирал робството в онези времена, това не е било Неговата съвършена воля.

Накрая, Посланието до Филемон може да бъде наречено „книгата на прощението“. Филемон е претърпял финансова загуба, освобождавайки Онесим, а Онесим не е бил простен частично или условно, а напълно. Павел е призовал Филемон да прости, но не му е заповядал да го направи, защото прощението трябва да бъде доброволно.

В: Какъв е планът на Посланието до Филемон?

О: Ето един начин да разгледаме Посланието до Филемон

Фил. 1–3 Поздрави от Павел

Фил. 4–7 Благодарност и молитва за Филемон

Фил. 8–17 Призив за избягалия роб

Фил. 18–22 Отношението на Павел към Онисим

Фил. 23–25 Заключителни поздрави и благословение

Въпрос: В Филимон 1, какво е толкова необичайно в поздрава на Павел тук?

Отговор: В другите си писма Павел обикновено споменава своята власт като апостол, роб на Христос и т.н., но в това лично, но публично писмо до Филемон Павел не споменава нищо от това. Вместо това Павел просто казва, че е затворник. Павел знае какво е да имаш някой над себе си.

Но чий затворник е Павел? Той е бил хвърлен в затвора поради обвиненията на юдейските водачи. Той е откаран в Рим от римски войници и поставен в римски затвор. Но Павел не го вижда по този начин. Вместо това Павел казва, че е затворник на Христос Исус. Този, който е отговорен за хвърлянето му в затвора и за освобождаването му (или не), е Христос Исус, и Исус умишлено е искал Павел да страда като затворник, за да бъде свидетел пред другите. И Павел е съгласен с това.

В: В Фм 1 и 2 Тим. 1:8 как Господ е взел Павел за затворник?

Отговор: Павел не е бил хвърлен в затвора от Исус; Павел е бил хвърлен в затвора заради Исус, както показва 2 Тимотей1:12 . Римляните, които го охраняват, със сигурност не биха го видели по този начин обаче. Въпреки това Павел е имал избор. Тъй като Светият Дух го е предупредил за затварянето му чрез пророк Агав, Павел е могъл да избяга, но той съзнателно е избрал този път, за който е знаел, че ще доведе до затварянето му.

В: В Фм 2 какво е необичайното в името Афия?

Отговор: В йонийската гръцка култура на този район „Афия“ е определено негръцко име, изписано във фригийски надписи.

В: Защо в Фм 4-5 Павел се обръща към Филемон по този начин?

Отговор: Павел похвалява Филемон не заради любовта му към светиите (вярващите в Христос), а по-скоро заради любовта му към всички светии, като Филемон ще разбере, че сега това включва и Онесим.

Филемон имаше репутация на любящ и благочестив човек, и Павел първо му напомня за това и го похвалява за това, преди да го помоли да се покаже достоен за репутацията си и да направи услуга на Павел.

В: Защо в Фил. 10, 2 Тим. 1:2, Тит. 1:4 и 1 Кор. 4:17 Павел нарича Онесим, Тимотей и Тит свои синове, след като Исус казва в Мат. 23:9 да не наричаме никого „Отец“?

Отговор: Филипяни2:22 показва, че Павел нарича Тимотей свой син не поради биологична връзка, а защото Тимотей му беше толкова близък, колкото син, в служенето на Евангелието.

Онесим беше толкова полезен, колкото син, и толкова скъп на Павел, колкото син, докато Павел беше в Рим.

Не е лъжа да се използва метафора, която не е буквално вярна, когато говорещите и слушателите осъзнават, че става дума за метафора.

В: Има ли в Фм 10 някакво извънбиблейско свидетелство за Онисим?

Отговор: Всъщност може да има. В „Църковна история“ 3:36 на Евсевий се споменава писмо на Игнатий до ефесяните (гл. 1). Игнатий споменава Онисим като пастир там. Въпреки това не се казва изрично, че става дума за същия Онисим.

В: Защо в Филимон 10–15 Павел толерира робството?

О: Павел говори за робството в 1 Коринтяни 7:20-23. Павел косвено казва на Филемон да освободи Онесим. Що се отнася до това защо Павел не е забранил робството напълно, вижте обсъждането на Ефесяни 6:5-8 и Ефесяни 6:9.

В: Защо в Филимон 11 Павел нарича Онесим „неполезен“?

Отговор: На гръцки името Онесим означава „полезен“. Павел прави игра на думи тук, тъй като Онесим е бил избягал роб на Филемон. Роб, който е избягал, не е особено полезен.

В: Защо в Фм 12 Павел е уверен в послушанието на Филемон, след като всъщност не му е заповядал нищо?

Отговор: Павел каза на Филемон, че макар да има правото като апостол да му заповяда, вместо това той просто го призоваваше да освободи Онесим. Така че Павел беше уверен в послушанието на Филемон към Бога. Ако Филемон осъзнаеше, че трябва да приеме, да прости и да освободи своя християнски брат, Павел беше уверен, че Филемон ще направи това, което е угодно на Бога. В Посланието на Яков4:17 се казва: „Затова на онзи, който знае да прави добро и не го прави, за него това е грях.“

В: В Фм 12–15 какво всъщност казва Павел?

Отговор: Има четири неща.

1. Павел иска нещо от Филемон, което ще обясни в четвъртата точка. (Филемон 8)

2. Онисим стана син на Павел във вярата, християнин. (Филимон 10)

3. Павел изпрати Онесим обратно при Филемон. (Филимон 12)

4. Павел моли Филемон да освободи Онесим, своя избягал роб, когото Павел е изпратил обратно при него.

Често пъти ние се уповаваме на Христос, когато споделяме Евангелието, но не е нужно да сме сигурни, че човекът го е приел. Споделяме го както можем най-добре и след това просто се надяваме на Светия Дух за резултатите, тъй като не знаем със сигурност дали някой наистина следва Христос или не. Но тук Павел трябваше да се уповава, че Филемон наистина е спасен, за да може да се разбере как ще се отнесе към Онесим. Може да има моменти, в които трябва да вземем решение дали да вярваме, че някой е истински християнин или не. Можем да гледаме делата му, но не винаги можем да знаем мотивацията зад тях. Да се надяваме, че когато вярваме или не вярваме, няма да сгрешим, но ако все пак сгрешим, по-добре е да сгрешим в полза на доверието, отколкото в полза на скептицизма.

В: В Фил. 16 какво означава „в плът“?

О: Буквалните думи са „в плът“, както посочва буквалният превод на Джей П. Грийн. „В плът“ е преводът, използван в ESV, KJV, NKJV, „NASB “ 2020 и NRSV. Има четири тълкувания.

Лично: „лично и в Господа“ – BSB

Като приятел: „в плът и в Господа“ означава, че Онисим ще му служи физически и ще му оказва общение като вярващ. Вероятно затова NIV превежда това като „като човек“. („The Believer’s Bible Commentary“, стр. 215) Библията NET казва: „от човешка гледна точка“.

Вероятно все още роб: „в плът“ се отнася до взаимоотношение между двама души, но може да означава и запазване на отношенията господар–роб. („Коментар за библейско познание: Нов Завет“, стр. 773)

Биологичен брат: Филемон и Онисим са били физически братя. С други думи, Филемон е поробил собствения си брат. „1001 отговора на библейски въпроси“, стр. 314, поддържа това виждане, но то рядко се приема.

Общо за всички тълкувания е, че става дума за възстановяване на някаква естествена връзка

Преводът на Уилямс тук е перифразирал: „както като слуга, така и като християнин“

Въпрос: В Фил. 17 какво е значимото в думата „партньор“ тук?

Отговор: Това не означава просто „партньор“ в общ смисъл, а по-конкретно „бизнес партньор“ или „сътрудник“.

Въпрос: В Филимон 17–18 това ли е пример за учението за вменяването на праведността?

Отговор: В книгата „Отговори на 1001 библейски въпроса“, стр. 67–68, се казва, че да. Точно както нашите грехове бяха приписани на „сметката“ на Христос, Павел се предложи да плати всичко, което Онесим дължеше на Филемон.

Има две прилики между това и изкуплението на Христос.

1. Не е несправедливо Павел да плати дълговете на Онисим. Павел се предложи доброволно да го направи за него, точно както Христос се предложи доброволно за нас.

2. Няма данни дали Павел е платил това, дали Онесим го е платил, или Филемон е опростил някакви дългове. По същия начин предложението на Христос е за всички, но плащането не се извършва за онези, които не желаят да приемат Христос.

Разлики: Повечето аналогии не са съвършени, и тази също не е. От Филемон зависеше дали да приеме предложението на Павел. Онесим нямаше голямо право на глас в случая. За разлика от това, ние сме спасени по Благодат „чрез вяра“ и, както показва Евреи 4:2, евангелското послание нямаше никаква стойност за някои, защото не беше съчетано с вяра.

Въпрос: В Фил. 17–19 не би ли се притеснявал Филемон или други християни, че робите им може да попитат Павел кога могат да избягат при него? С други думи, какво ще стане с „опасната тенденция“ да се насърчават други роби да бягат и с прецедента, че господарите им не ги наказват?

Отговор: Смята се, че поне половината от хората, живеещи в Римската империя, са били роби. В миналото римляните са се сблъсквали с няколко робски въстания и са приемали избягалите роби много сериозно. Въпреки това Филемон не е трябвало да се тревожи за „опасната тенденция“; той не е трябвало да постъпи погрешно, за да не създаде проблемно прецедент, и същото важи и за нас. Това всъщност би създало прецедент, не за робите, а за християнските господари да бъдат милостиви към своите роби и да ги освобождават.

В: В Филимон 18 какъв принцип от богословието се преподава тук?

Отговор: Това е принципът на възстановяването. Ако някой е откраднал нещо или е сторил зло и му е простено, той все пак трябва да върне това, което е откраднал. Доколкото е възможно, той трябва да поправи злото, което е сторил.

В: В Фм 18, кога трябва да плащаме възстановяване за другите?

О: Ако Онисим е откраднал пари – било то за пътуване до Рим или по друга причина – той трябва да ги възстанови. Може да се каже също, че Онисим е „откраднал“ от Филемон цената на един роб. Но хората трябва да възстановят щетите, а Онисим вероятно не е бил в състояние да ги възстанови. Затова Павел се е предложил да ги възстанови вместо него. Днес може да има случаи, в които Бог иска от нас да възстановим щетите на другите или да платим за тях, въпреки че нямаме нито правна, нито морална отговорност да го направим. Тъй като Христос умря за нас, когато вината беше наша, можем да обмислим да изплатим дълга на друг.

Но тук има баланс. Бог не иска да бъдем „помагачи“ на хора, които са зависими или разточителни. Павел казва във 2 Солунци 3:10: „Защото още когато бяхме при вас, ви дадохме тази заповед: «Ако някой не иска да работи, да не яде.»“ (BSB). Не трябва просто да даваме пари, а трябва да даваме разумно. Разбира се, можем да избегнем проблема с неразумното даване, като просто никога не даваме нищо. Но това е твърде опростено решение; а Бог не иска това.

Някои хора са бедни, работят колкото могат, може би дори на три места, и все пак не им стигат парите. Други са бедни заради разходите за здравни проблеми – било то за самите тях, или за семейството им. Представете си колко обидно е за тези хора да се каже: „Те са бедни, сигурно са мързеливи.“ Трябва да бъдем мъдри, но трябва да бъдем и щедри.

Понякога някой може да ни помоли да платим обезщетение, защото според него сме длъжни, докато ние всъщност не смятаме, че носим отговорност за това; в нашето съзнание не сме длъжни. Трябва ли все пак да платим обезщетението? Понякога отговорът е „да“ – за да бъдем добри свидетели и светлина в света.

В: В Филимон 19, колко точно би загубил човек, ако освободи роб?

Отговор: По онова време един млад, здрав, необучен мъжки роб струваше около 500 денария, а един денарий беше дневната заплата на обикновен работник. С други думи, това е около година и половина заплата. Но ние не знаем какъв роб е бил Онисим. Много роби бяха висококвалифицирани и работеха като счетоводители, учители, наставници и държавни служители. Така че Онесим може би е струвал повече от това. Римският писател Цицерон в „Q. Rosc. 28“ споменава един роб, купен за 3 000 денария, който е бил обучен и сега струва 50 000 денария. Освен това не знаем дали Онесим е откраднал нещо от Филемон, когато е избягал; той е трябвало да си намери отнякъде пари, за да пътува до Рим.

В: Защо в Фил. 19 Павел напомня на Филемон, че той дължи на Павел собствената си душа?

Отговор: Заради Онесим Павел тук е твърде категоричен. Павел всъщност казва: „Ако ти, Филемон, си ми благодарен, че споделих Евангелието с теб, за да спася душата ти, покажи благодарността си, като освободиш Онесим от робството.“

В: В Фм 19, грешно ли е било Павел да бъде толкова категоричен и строг?

О: Не. Павел обичаше както Филемон, така и Онесим. Павел знаеше, че освобождаването на роб е финансова жертва и че, макар и трудно, Филемон трябва да го направи. Понякога християните трябва да бъдат по-категорични по отношение на добрите неща, заради другите.

В: Защо в Фм 24 и Кол 4:14 Павел е заедно с Демас, след като Демас се отвърна, защото обичаше този свят (2 Тим. 4:10)?

О: Както и други, Демас първо е помагал в служението, а по-късно се е отвърнал. Върнал ли се е някога Демас и спасен ли е бил? Можем да се надяваме, че е така, но нямаме сведения нито в едната, нито в другата посока.

В: В Посланието до Филемон Филемон направи ли това, което Павел му поиска?

О: Книгата Филемон не казва. Може би това е оставено отворено, защото в живота ни ще има моменти, когато, подобно на Филемон, ще знаем, че Бог иска от нас да направим нещо, което е в пряко противоречие с нашата култура или с нашите естествени импулси и желания.

От друга страна, Филемон не е скъсал писмото (тъй като то е запазено), което е известен признак, че е направил това, което Павел е поискал.

В: Знаем ли за някой друг, който е написал писмо в защита на избягал роб?

О: Да. Около 60 години по-късно езическият управител Плиний Млади написа писмо до Сабиниан в защита на избягал роб, принадлежащ на Сабиниан. Това се споменава в „The Expositor’s Bible Commentary“, том 11, стр. 456.

Римският писател Цицерон споменава трима избягали роби в своите писания. Един от тях е бил задържан в затвора. Понякога им завързваха очите и ги караха да вървят в кръг цял ден, за да въртят мелничен камък, както биха правили животните.

В: Кога е написано Посланието до Филимон?

Отговор: Тъй като е написано, когато Павел е бил затворник, и след като Павел е пътувал из този район, има две вероятни дати.

58–60 г. сл. Хр., когато Павел е бил затворник в Рим

56 г. сл. Хр., когато Павел е бил в затвора в Ефес.

По-малко вероятна възможност е, когато Павел е бил в затвора в Кесария.

Либералните учени от Тюбингенската школа от XIX век, като Ф. К. Баур, смятаха, че тя е написана от някой друг през II век, но те се опитваха да отрекат посоченото авторство на части от почти всяка книга в Новия Завет, така че не е изненада, че биха отрекли и това, че Павел е написал Посланието до Филемон.

Повечето християни се придържат към по-късната дата, но Онесим би могъл да потърси убежище както в Ефес, така и в Рим.

В: Какви са приликите между Посланието до Филемон и Посланието до Колосяните?

Отговор: Учените не са единодушни дали двете книги са написани по едно и също време или с няколко години разлика. Но едната е писмо до църква, а другата – писмо до отделен човек, както и до църква (Фил. 2). Във всеки случай, ето приликите.

1) Колоса, заедно с Хиераполис и Лаодикия, се намираха във Фригия, а Афия беше фригийско име.

2) „Благодат и мир да ви бъдат от Бога, нашия Отец“ (Фил. 3 и Колосяни 1:2б)

3) И двете се считат за написани от Павел и Тимотей, макар че съдържанието на Филимон очевидно е само от Павел. Въпреки това Тимотей може да е бил писар на Павел.

4) И в двете писма се споменава Архип (Колосяни4:17 ; Филимон 2)

5) „вярата в Христа Иисуса и любовта, която имате към всички светии“ (Колосяни 1:4) и „вярата в Господа Иисуса и любовта ви към всички светии“ (Филимон 5)

6) „Аз, Павел, пиша този поздрав със собствената си ръка.“ (Кол. 4:18а) „Аз, Павел, пиша това със собствената си ръка.“ (Фил. 19)

7) Те завършват с „Благодат да бъде с вас“ (Кол. 4:18б) и „Благодатта на Господа Исус Христос да бъде с вашия дух“ (Фм 25)

В: Какви доказателства имаме в Посланието до Филемон, че тази книга трябва да бъде в Библията?

Отговор: Честно казано, тъй като Филимон е толкова кратка книга, нямаме толкова много препратки към нея, колкото към другите книги. Ето три причини, поради които знаем, че тя трябва да бъде включена в Библията.

1. Павел я е написал, а той е бил апостол. Петър потвърждава, че думите на Павел са Свещеното Писание във 2 Петрово 3:15-16.

2. Самият Павел казва, че е апостол в 1 Тимотей 1:1; 2:7, Римляни 1:1; 1 Коринтяни 1:1; 9:1, 2 Коринтяни 1:1, 11:5; Галатяни 1:1, Ефесяни 1:1; Колосяни 1:1; 2 Тимотей 1:1; Тит 1:1.

3. Свидетелства от ранната църква

Мураториевият канон (170–210 г. сл. Хр.) (ANF, том 5, стр. 603) споменава, че Павел е писал до седем църкви в своите послания: до коринтяните (2 послания), до ефесяните, до филипяните, до колосяните, до галатяните, до солунците (2 послания) и до римляните. Павел е написал Посланието до Филемон, Посланието до Тит и две послания до Тимотей.

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) споменава, че Маркион не е „поставил ръцете си за фалшифициране“ върху Посланието до Филемон, макар че не е посочил името на книгата. Тертулиан, „Против Маркион“, книга 5, глава 21, стр. 473 (по подразбиране)

Ориген (225–253/254 г. сл. Хр.) цитира Филемон 14: „Павел с мъдрост казваше на Филемон в Посланието до Филемон относно Онисим: За да не бъде твоето добро по принуда, а по свободна воля.“ „Проповеди върху Еремия“, проповед 28, глава 2, стр. 224

След Никея

Евсевий Кесарийски (326–339–340 г. сл. Хр.) споменава „съвоенници“, както и в Филимон 2, но това е най-близката препратка към Филимон, която той прави.

Хиларий от Поатие (355–367/368) цитира първата половина на Филимон 1: „Прочетете апостолите: Павел, слугата на Христос, се гордее с оковите си. Нека видим дали този „затворник на Исус Христос“...“ „За Троицата“, книга 4, гл. 39, стр. 83

Атанасий Александрийски (367 г. сл. Хр.) не се позовава на конкретни стихове от Посланието до Филемон, но изброява книгите на Новия Завет в „Празнично писмо“ 39, стр. 552

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век) споменава Посланието на Павел до Филемон като част от Новия Завет. В нея е цитирано цялото Послание до Филемон 1.

Канонът от Челтнъм (= Каталогът на Момсен) (около 360–370 г. сл. Хр.)

Ефрем Сириец (350–378 г. сл. Хр.)

Кирил Йерусалимски (ок. 348–386 г. сл. Хр.) (по подразбиране)

Синодът в Лаодикия (във Фригия) (343–381 г. сл. Хр.) в канон 60, стр. 159 изброява книгите от Стария и Новия Завет. Канон 59, стр. 158 гласи, че в църквата могат да се четат само каноничните книги от Стария и Новия Завет.

Амброзиастер (след 384 г. сл. Хр.) се позовава на Филемон 2, 6, 12, 25

Амфилохий „Iambi ad Seleucum“ (394 г. сл. Хр.)

Йоан Златоуст (396 г. сл. Хр.) е написал три проповеди върху Посланието до Филемон. В първата проповед той казва, че Павел е написал това послание до Филемон, един възхитителен човек.

Сирийският каталог на Света Катерина (около 400 г. сл. Хр.)

Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.) (по подразбиране)

Папа Инокентий I от Рим (около 405 г. сл. Хр.)

Руфин (374–406 г. сл. Хр.)

Картагенският събор (218 епископи) (393–419 г. сл. Хр.) (подразумева се)

Йероним (373–420 г. сл. Хр.) разглежда книгите от Новия Завет. Той изрично споменава всяко от четирите Евангелия, посланията на Павел до седемте църкви, Посланието към евреите, както и посланията на Павел до Тимотей, Тит и Филемон. След това Йероним разглежда Деянията на апостолите. Накрая той обсъжда седемте послания на Яков, Петър, Йоан и Юда. Накрая той разглежда „Откровението на Йоан“. Писмо 53, гл. 9, стр. 101–102.

Йероним (373–420 г. сл. Хр.) се позовава на Филемон 2, 6, 12

Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.)

Йоан Касиан (отец на полупелагианството) (419–430 г. сл. Хр.)

Доказателства за еретици и фалшиви книги

Еретикът Маркион е включил Посланието до Филемон в своя канон, според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 11, стр. 453.

Еретикът Пелагий (416–418 г. сл. Хр.) се позовава на Филемон 2, 6, 12

Пелагианският еретик Теодор от Мопсуестия (392–423/429 г. сл. Хр.) се позовава на Филемон 6,25

Всички тези текстове са запазени и до днес.

В: Как знаем, че днешното Епистола до Филемон е надеждно запазена версия на това, което е било написано първоначално?

Отговор: Има поне три основателни причини.

1. Бог обеща да съхрани Своето слово в Исая 55:10-11; Исая 59:21; Исая 40:6-8; 1 Петрово 1:24-25; и Матей 24:35.

2. Свидетелствата на ранната църква. Вижте предишния въпрос за някои от авторите, които са се позовавали на стихове от Посланието до Филемон.

3. Най-ранните ръкописи на Посланието до Филемон, с които разполагаме, показват, че има малки различия между ръкописите, но никакви теологически значими грешки.

p87 съдържа Фил. 13–15, 24 (частично), 25б с пропуски (ок. 125 г. сл. Хр.). Почеркът е почти идентичен с този на p46.

В „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ на стр. 608 се посочва, че първоначалните редактори са датирали p87 към „началото на III век“, тъй като почеркът е почти идентичен с този на p46, а p46 преди се е смятал за от III век. Тъй като сега е известно, че p46 е по-ранен, той се предатира към средата до края на II век. Второ доказателство е, че буквите както на p46, така и на p87 са почти идентични с тези на Папирус Оксиринх 841 (вторичен почерк, 120–130 г. сл. Хр.). Трето доказателство е, че p87 има „поразителни прилики“ с p52, датиран от началото на II век.

стр. 61 Римляни 16:23, 25–27; 1 Коринтяни 1:1–2, 2–6; 5:1–3, 5–6, 9–13; Филипяни 3:5-9, 12-16, Колосяни 1:3-7, 9-13, 1 Солунци 1:2-3; Тит 3:1-5, 8-11, 14-15; Филемон 4-7. ок. 700 г. сл. Хр.

около 700 г. сл. Хр. – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

Около 700 г. сл. Хр. – 1975 г. – Аланд и др., трето издание.

Около 700 г. сл. Хр. – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание.

Синайски [Si] 340–350 г. сл. Хр.

Писмото до Филемон не е запазено във Ватиканус [B]

Александрийски [A] ок. 450 г. сл. Хр.

Бохайрски коптски [Boh] III–IV век

Сахидски коптски [Sah] III–IV век

Ефраеми Рескриптус [C] 5-ти век

I Вашингтон, окръг Колумбия, 5-ти век (Фм 2, други?)

Кларомонтанус [D] V/VI век

В книгата „Текстът на Новия Завет“, стр. 167, написана през 1968 г., се посочва, че има поне 10 унциални ръкописа (с четирима коректори) и 42 минускулни ръкописа.

Вижте www.BibleQuery.org/Philemon Manuscripts.html за повече информация относно ранните ръкописи на Посланието до Филемон.