< Въпрос за Библията от Юда
В: В Юда 1, кой е Юда?
Отговор: Юда е брат на Яков. Имало е повече от един Яков, но Яковът тук и Юда вероятно са били полубратя на Исус. Други възможности са апостол Юда (не Искариотски) и Юда, лидер в Ерусалим, който е бил изпратен заедно с Павел, Варнава и Сила в Деяния15:22 .
В: В Юда 1 какви са приликите и разликите между тази книга и 2 Петрово?
Отговор: Прилики:
1. „Слуга на Исус Христос“ във 2 Петрово 1:1 и Юда 1
2. Общо Спасение във 2 Петрово 1 и Юда 3
3. „Възлюбени“ (4 пъти във 2 Петрово и 3 пъти в Юда)
4. Използване на необичайната гръцка дума (despotes) във 2 Петрово 2:1 и Юда 4.
5. Клевети срещу славните същества във 2 Петрово 2:10 и Юда 8
6. Содом и Гомора във 2 Петрово 2:6-9 и Юда 7
7. Идващият съд на Христос във 2 Петрово 3:7, 10, 12–14 и Юда 13–15, 21
8. Подобни заключения: „и сега, и до деня на вечността. Амин“ във 2 Петрово3:18 , и „сега и за цялата вечност. Амин“ в Юда 25
Разлики:
1. Там, където има прилики, 2 Петрово обикновено влиза в повече подробности, с изключение на славните същества.
2. Апостолът във 2 Петрово 1:1 срещу братът на Яков в Юда 1
3. Благодат и мир чрез познание (2 Петрово 1:2) срещу милост, мир и любов (Юда 2)
4. Дължина: 2 Петрово е два пъти по-дълго от Юда (937 думи срещу 458 думи на гръцки).
5. Допълнителни теми: например, 2 Петрово 3:15-16 споменава Павел.
6. Юда използва много образни метафори
7. Второто послание на Петър съдържа допълнителни примери за Ной и кучетата.
8. Две препратки към апокрифите в Юда
9. В Юда се говори за борба за вярата, а във 2 Петрово – за избягване на покварата.
10. Юда 7,13 набляга на вечността, докато 2 Петрово 3:3-8,12 набляга на времето.
11. Докато Юда е много кратко, 2 Петрово е написано по начин, който предпазва хората от вяра в „строгия калвинизъм“. Примери за това са: „не иска никой да погине, а всички да дойдат на Покаяние“ (2 Петрово 3:9), „отричащи Господа, Който ги е изкупил“ (2 Петрово 2:1), както и онези, които са избягали от развращението на света, но отново са се заплели в него (2 Петрово2:19 –22).
Обобщение: Разликите и приликите могат да се обяснят с факта, че става дума за двама мъже с донякъде различен стил, които най-вероятно са разговаряли помежду си и са писали по едно и също време за сходни проблеми, като Петър е написал по-обширно писмо.
Въпрос: Скептикът Барт Ерман пише: „Трудно е да се повярва, че тези две писма [на Яков и Юда] биха могли да бъдат написани от двама арамиескоговорящи селяни от по-ниските слоеве на галилейското общество (чиито по-известен брат [Исус] не е известен като човек, способен да пише, камо ли да състави сложен трактат на гръцки)“. „Jesus, Interrupted“, стр. 134–135
На друго място Ерман пише: „Имаме известна информация за това какво е означавало да си селянин от по-ниските слоеве на населението в селските райони на Палестина през I век. Едно от нещата, които това е означавало, е, че почти със сигурност си бил неграмотен. Самият Исус е бил изключително изключение, тъй като очевидно е могъл да чете (Лука4:16 –20), но няма нищо, което да сочи, че е могъл да пише… Колко души са могли да четат? Неграмотността беше широко разпространена в цялата Римска империя. В най-добрия случай може би 10 процента от населението беше приблизително грамотно. И тези 10 процента биха били заможните класи… Нищо в Евангелията или в „Деяния на апостолите“ не сочи, че последователите на Исус са могли да четат, да не говорим за писане. Всъщност в „Деяния на апостолите“ има разказ, в който се казва, че Петър и Йоан са били „неграмотни“ (Деяния4:13 ) – древната дума за неграмотен.“ („Исус, прекъснат“, стр. 105–106). Също и в „Изгубените християнства“, стр. 203.
О: Ерман казва това, защото не вярва, че хората от Галилея са говорили гръцки. И това въпреки че на монетите им е имало гръцки надписи и че от три страни са били заобиколени от гръцкоговорящи региони. Има поне четири аргумента, които сочат, че Ерман греши.
1. Близост до Капернаум и Финикия: Назарет, където е израснал Исус, се е намирал на около 15 мили от Финикия в една посока и само на около 20 мили от Капернаум, където са живели много гръкоезични хора. Галилея е граничила на запад, север и изток с гръкоезични региони. Източно от Галилея се е намирала „Декаполис“, което на гръцки означава „десет града“. Обсебеният от демони от Гераса живееше в тази област. Стада от свине се отглеждаха (и съответно се консумираха) от гръкоезичните хора, които живееха там. Исус проповядваше там, когато прекоси Галилейското езеро. Той със сигурност говореше гръцки, когато проповядваше пред тях.
2. Монети от Галилея: Следното е взето от книгата „Греко-римската култура и Галилея на Исус“ от Марк А. Чанси (Cambridge University Press, 2005). Той казва, че ако разгледаме монетите в Галилея, „надписите обикновено са били на гръцки, макар че няколко монети, намерени в Палестина, имат надписи на иврит“. (стр. 168) … „Друга особеност, която отличаваше хасмонейските монети, беше ограничената употреба на гръцки език. Гръцки букви и монограми, чието значение не е ясно, се срещат върху някои монети на Хиркан I. Повечето от монетите му обаче използват еврейска писменост, която вече е била древна по времето на неговото царуване;“ (там, стр. 169) … „поне една монета на Агрипа II вероятно е била отсечена в Галилея, както личи от обграденото с венец гръцко „Тибериас“ на обратната ѝ страна. На лицевата страна се среща изображение на палмова клонка и надписът … [на гръцки] „Цар Агрипа, Победа на императора“.“ (там, стр. 183)
3. Грамотността в Римската империя няма значение: Ерман забравя, че процентът на хората в Римската империя (Испания, Британия, Германия и др.), които не са могли да четат, е без значение; важно е именно какъв е процентът на образованите хора сред евреите в Юдея и Галилея. Евреите са имали много по-високо ниво на образование в сравнение с повечето други народи в Римската империя. Фактът, че Синедрионът е обвинил Петър и Йоан, че са необразовани, не означава, че това е било така.
4. Грамотността в Палестина: Като странична бележка, в Дейр Алла в долината на река Йордан археолозите откриха упражнение по писане на ученик, в което три пъти се споменава Валаам, син на Беор. То е датирано чрез радиокарбонен метод към 800/760 г. пр. Хр.
В: В Юда 3 Юда написал ли е още едно писмо относно нашето общо Спасение?
Отговор: Юда имаше намерение да напише един вид писмо, но после промени решението си. Гръцката дума, преведена като „борба“, е тази, от която произлиза нашата дума „агонизирам“. Няма доказателства, нито в подкрепа, нито против, че Юда е написал второ писмо по-късно. Ако е направил това, Бог не е бил длъжен да осигури запазването му; Бог можеше да запази каквито писма пожелае.
Освен това изразът тук изобщо не предполага, че Юда е трябвало да напише второ писмо. Той просто означава, че Юда е предпочел вместо това да пише за това колко велико е нашето общо Спасение и че Юда съжалява, че е възникнала нужда от такъв вид писмо.
Като странична бележка, когато ние (правилно и законно) критикуваме други вярващи, както направи Юда, трябва да следваме примера на Юда и да го правим с загриженост и съжаление, че ситуацията е такава, че е необходимо изобличаване.
В: В Юда 3 до каква степен трябва просто да споделяме за вярата, а до каква степен да се борим за вярата срещу ересите?
Отговор: Това наистина зависи от конкретната ситуация и от общата култура. Юда предпочиташе да говори за вярата, но усети спешната нужда да промени подхода си, вероятно въз основа на това, което беше чул. Понякога се налага спешно да променим подхода си и да се заемем с учението на вълците, които атакуват църквата. Когато ситуацията не е спешна, все пак трябва да даваме учение, за да защитим стадото. Но като цяло, през по-голямата част от времето, трябва да бъдем като Юда и да предпочитаме да говорим за нашето общо Спасение.
В: В Юда 4–10 как хора, които са били разпуснати, отдавали се на неестествени страсти, развращавали плътта, пирували заедно и следвали нечестиви страсти, са могли да изненадат църквата?
Отговор: Хората могат да правят неща тайно. Юда не казва, че те са вършили някое от тези неща по време на богослужебните събрания. По-скоро те са вършили тези неща, без да знаят хората от църквата, или може би дори са се опитвали да заблудят някои други от църквата, и въпреки това все още са били търпени. Още по-лошо е, че някои отстъпници, които трябва да бъдат разобличени, са лидери в църквата.
В: В Юда 5, какъв беше смисълът да се избавят израилтяните от Египет, а след това да се унищожи по-голямата част от тях?
Отговор: Три неща трябва да се имат предвид в отговора.
1) Хората можеха да изберат дали да тръгнат с Мойсей или не. Всъщност, смесено множество, включващо и не-израилтяни, тръгна с тях в Изход 12:38.
2) В началото хората бяха готови да тръгнат и да следват Бога и Мойсей, но после промениха мнението си и пожелаха да се върнат в Египет (Изход 16:3).
3) Трябва да научим, че, подобно на тях, няма смисъл да тръгнем в добра посока, ако после се отвърнем и пожелаем да се върнем там, откъдето сме дошли.
В: В Юда 6 кои са вързаните ангели, за които Юда споменава?
Отговор: Това са падналите ангели, които в момента са вързани. Има три различни мнения.
1. Някои са вързани, други – свободни: Днес някои демони са вързани, а други са свободни и вършат зло на земята. Дори свободните демони, с които се е сблъскал Исус, се страхуваха, че Той ще ги хвърли в бездната.
2. Всички са частично вързани: Друго мнение е, че всички демони в момента са вързани, но дори и вързани, те могат да влияят на хората. Както се казва по аналогия в книгата „Библейски затруднения и привидни противоречия“ (стр. 225–226): „Един човек може да бъде осъден на доживотен затвор, но все пак да му бъде дадена привилегията да се разхожда в двора на затвора или дори извън него при определени условия и ограничения.“ Вижте „Християнско богословие“ от Милард Дж. Ериксон, стр. 447–448, за повече информация относно това виждане.
3. Комбинация: Моето виждане е хибрид между двете. Различните демони могат да имат различни ограничения и различна степен на свобода. Ясно е, че Юда казва, че ограниченията на някои демони са били засилени. Въпреки това никой демон не може да се противопостави на заповедите на Христос.
Въпрос: В Юда 6, вързаните ангели ли са онези от Битие 6, където нефилимите са били потомци на ангелски същества и човешки жени?
Отговор: Мненията по този въпрос се разминават.
Да. Еврейската апокрифна книга „1 Енох“, в първата и най-ранната от петте си „книги“, казва, че са били (1 Енох 6). Някои ранни християни са изпитвали голямо уважение към книгата „1 Енох“.
Не. Това може да се отнася за бунтуващи се демони като цяло. Вижте „1001 отговора на библейски въпроси“, стр. 65, за повече информация по този въпрос.
Във всеки случай това се отнася до множествено число на паднали ангели и не казва нищо за Сатана, който изкушава Ева, както вярва лъжливата религия на Църквата на обединението на пастор Мун.
Въпрос: Въз основа на Юда 6–7 можем ли да „заключим, че ангелите са паднали в резултат на неморален акт на неестествена похот“, както еретичният пастор Мун е проповядвал в петото издание (1977 г.) на „Божественото принцип“, стр. 71–72?
Отговор: Не. Юда 5–7 дава три примера: израилтяните, които излязоха от Египет (стих 5), ангелите, които напуснаха собствения си дом (стих 6), и Содом и Гомора (стих 7). Юда не споменава нищо за грехопадението на човечеството.
В: В Юда 9, кога архангел Михаил се е препирал със Сатана за тялото на Мойсей?
О: Писанието не казва, и това не се споменава никъде другаде в Писанието. Юда се позовава на това, за да изтъкне друга теза, така че очевидно е предполагал, че читателите са чували за това и преди. Това е споменато в апокрифното произведение „Възнесението на Мойсей“, което се нарича още „Заветът на Мойсей“. Разполагаме с по-голямата част от „Възнесението на Мойсей“, с изключение на края, който вероятно е съдържал този разказ.
В: В Юда 11, какъв е пътят на Каин?
О: Каин, син на Адам и Ева и убиец на брат си Авел, е споменат в Битие 4:1-24. Не знаем почти нищо друго за Каин, освен един важен факт: приносът му към Господа беше безкръвен и не беше приет от Бога. Както днес в някои либерални църкви, така и тогава в гностическите религии, хората са се опитвали да създадат „безкръвно християнство“; Исус, чиято кръв не е изкупила греховете ни.
В: Защо в Юда 11 се споменава Валаам?
Отговор: Валаам се различаваше от другите двама с това, че не се противопостави открито на Божията власт. Валаам все пак отдаде почит на Бога. Но Валаам видя, че да бъдеш пророк е източник на богатство. Валаам смяташе, че единственото, което трябва да направи, е да се опита да върви по тънката граница, като се отдалечава колкото се може повече от Божията воля, без да стига твърде далеч в неподчинението си към Бога.
В: Защо в Юда 11 се споменава Корей (Коре)?
Отговор: Корей беше левит, споменат в Числа 16:1-38. Той и съюзниците му се възмутиха срещу Мойсей, като го обвиниха, че се опитва да „се провъзгласи за владетел над нас“ (Числа 16:13), и се възмутиха, че Аарон е Свещеникът, който принася жертвите. Корей убеди 250 мъже, както и други, да се разбунтуват срещу Божието ръководство. Мойсей не се изправи срещу Корей, а остави въпроса в Божиите ръце. Бог направи така, че земята да се разтвори и да погълне шатрите и семействата на Корей и на водачите на бунтовниците. След това Бог направи така, че да излезе огън и да погълне останалите 250 мъже. Общото между Каин, Валаам и Корей е, че те отказаха да се подчинят на Божията власт.
Въпрос: В Юда 12 какво са облаците без вода?
О: За сухата земя това са големи, внушителни неща, които обещават много, но не дават нищо. Те правят голямо шоу, но след това вятърът ги отнася.
В: В Йуд 12, какво представляват безплодните дървета през есента, които са „два пъти мъртви“?
О: Това може да означава напълно мъртви дървета или дървета, умрели два пъти. Въпреки това, много дървета изглеждат мъртви през есента, когато листата им са опаднали, а повечето плодове ще се появят едва следващата година. Но това са дървета, които наистина са мъртви, които никога няма да разцъфнат или да дадат плод. Върховете им изглеждат мъртви като спящи дървета без листа. Но тъй като са изкоренени, корените, клоните и цялото дърво са мъртви, от върха до корените.
За човека това може да се отнася до втората смърт в Откровение 21:8 или до онези, които са познавали Христос, но по-късно са отстъпили от вярата, както се споменава в Евреи 6:4-8 и 2 Петрово 2:20-22.
В: Защо в Юда 13 се споменават бурните вълни на морето?
Отговор: Бурните вълни на морето притежават огромна сила. Макар че силата често може да бъде използвана за добро, като например водна мелница на река, тази сила не може да бъде контролирана от нищо. Водата бурно се движи напред-назад, създавайки само пяна. Силата не само е безполезна, но всъщност е и разрушителна.
В: Защо в Юда 13 се споменават блуждаещите звезди?
Отговор: Образът на блуждаещата звезда е този на една от шестте или седемте звезди, която не запазва своето място сред останалите звезди, а блуждае където си поиска по небето. Днес ние ги наричаме планети. Ако използвате блуждаеща звезда като навигационна помощ, ще се изгубите точно толкова, колкото изглежда изгубена самата блуждаеща звезда.
В: В Юда 14 за кой Енох става дума?
О: Това не е Енох, който беше син на Каин в Битие 4:17. По-скоро това е Енох, потомък на Сет и седми от Адам в Битие 5:21-24. Това е същият Енох, който ходеше с Бога и когото Бог възнесе на небето. Енох от Битие 4:17, син на Каин и трети от Адам, е различно лице.
В: Защо в Юда 14–15 Юда цитира псевдоапокрифната „Първа книга на Енох“ като истинска?
Отговор: Защото този стих е верен, въпреки че има грешки в други части на „1 Енох“, която е била известна още преди 110 г. пр. Хр. Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.
1. Въпреки че цитатът се намира в „1 Енох“, не е сигурно, че Юда е цитирал директно от книгата „1 Енох“. Макар думите да са почти същите, те биха могли да произхождат от общ източник. Общият източник би могъл да бъде книга, съдържаща това истинско пророчество, или самият Бог.
2. „1 Енох“ е претърпяла промени. Въпреки че книгата е от дохристиянската епоха, някои смятат, че този цитат е бил вмъкнат след написването на Посланието на Юда и преди XV век от заблуден Монах. Решете сами; ето цитата от Свитъка от Мъртво море 4Q204; обърнете внимание на пропуските. „… мириадите от неговите светии … плът за всичките им … арогантни и нечестиви …“ (Този цитат е взет от „Свитъците от Мъртво море“, преведени от Флорентино Гарсия Мартинес; първоначално публикувани на испански като „Textos de Qumrán“).
3. Не е малко вероятно Юда наистина да е цитирал от книгата „1 Енох“, и това е наред. „1 Енох“ има поне пет различни автори, а този стих е от първата и най-ранна част. Книгата „1 Енох“ е смесица от истина и заблуда, и Бог може би е накарал Юда умишлено да цитира една истина оттам, за да не бъде това истинско пророчество от Бога запазено само в извънбиблейски източници.
4. Въпреки че „1 Енох“ съдържа поне една божествена истина, това не означава, че е трябвало да бъде част от Писанието. Не е достатъчно една книга да е запазила няколко думи от Бога; тя трябва да съответства изцяло на това, което Бог иска да бъде в Писанието. Писанията на Уесли, Лутер и Калвин също съдържат много от Божията истина, но това не означава, че някое от тях е без грешки, и самите те биха възразили срещу това техните писания да се считат за Свещеното Писание.
Накратко, както каза Ханк Ханеграф в радиопредаването „Bible Answer Man“ на10/29/1997 : книгата „1 Енох“ е била високо уважавана. „Високо уважавана“ означава, че съдържа много истини, но не означава, че е боговдъхновена. Аз мога да кажа, че Исус ще дойде отново. Това е вярно, но това не означава, че съм боговдъхновен.
Въпрос: В Юда 14–15, тъй като Юда [предполагаемо] е получил вдъхновение от невдъхновената книга „1 Енох“ 1:9, как християните могат да критикуват Джоузеф Смит за това, че е получил вдъхновение от езическата египетска „Книга на мъртвите“, когато Джоузеф Смит е написал мормонската „Книга на Авраам“?
Отговор: Книгата „1 Енох“ е извънбиблейска еврейска книга, със смесен произход, съдържаща смесица от истина и заблуда. Цитатът на Юда съвпада с един стих от „1 Енох“. Нищо не изключва възможността Енох действително да е казал това.
За разлика от това, мнозина са доказали, че свитъкът, за който Джозеф Смит измамно твърдеше, че е превел от него „Книгата на Авраам“ на мормоните, е бил идолопоклонническа, езическа книга.
В обобщение:
1. Не може да се докаже (нито да се опровергае), че Юда е копирал този стих от Енох.
2. Дори ако Юда наистина е взел това от „Първата книга на Енох“, тя е компилация и може да съдържа фрагменти от боговдъхновени пророчества.
3. В рязък контраст с това, фалшивият превод на Джоузеф Смит е бил от книга за идоли – египетската „Книга на мъртвите“.
Още за Джозеф Смит и мормонската „Книга на Авраам“
Информация за еврейската книга „1 Енох“:
„1 Енох“ е сборна книга, състояща се от пет части, написани в различни периоди от различни автори. Цитираният пасаж е от първата и най-ранна част. Възможно е обаче цитатът да е бил добавен по-късно. Най-ранният екземпляр, с който разполагаме, е фрагмент от Свитъците от Мъртво море. Най-ранният екземпляр обаче, съдържащ този цитат, е от XV век в Етиопия. В нея има известна доза истина, но съдържа и митологични елементи, като например разказите за различни ангели и демони. Книгата „1 Енох“ не е изгубена за съвременния свят.
Информация за египетската „Книга на мъртвите“:
Египетската „Книга на мъртвите“ вероятно не е била четена често. По-скоро нейната цел е била да бъде погребана заедно с богатия починал, за да служи като магически талисман, който да улесни влизането му в отвъдния живот. Вариациите на „Книгата на мъртвите“ бяха толкова, колкото и нейните копия, тъй като във всяко едно от тях беше записано името на починалия. Мнозина са превели конкретния фрагмент, който Джозеф Смит е използвал, за да преведе, както се твърди, „Книгата на Авраам“. От мормонски източник можете да прочетете превода в книгата „Посланието на папирусите на Джозеф Смит“ от Хю Нибли (Deseret Book, 1975). За източници, които не са свързани с мормоните, можете да прочетете „Променящият се свят на мормонизма“ от Джералд и Сандра Танър (Moody Press, 1981), стр. 360, или „Намереният папирус на Книгата на Авраам“, стр. 14. И трите превода са по същество еднакви.
Контекст относно мормонската „Книга на Авраам“:
Според Джозеф Смит мормонската „Книга на Авраам“ е била написана от Авраам за неговите пътувания в Египет. Джозеф Смит твърдеше, че тя е написана на същия език като „Книгата на Мормон“, и че я е превел със свръхестествена помощ. Мормоните от Солт Лейк Сити (LDS) имат четири свещени писания, като едно от тях – „Скъпоценната перла“ („The Pearl of Great Price“) – съдържа „Книгата на Авраам“ като една от книгите си . „Книгата на Авраам“ 1:21–26 е единствената основа в мормонските свещени писания за античерната доктрина на мормоните. Тази доктрина гласеше, че чернокожите никога не биха могли да заемат най-висшето свещеничество. Тази доктрина беше променена от мормонската църква през 1978 г.
Контекст на твърдението на Джоузеф Смит:
1. Джоузеф Смит твърди, че е „превел“ свитъците в „Скъпоценният бисер“, стр. 29.
2. Три от четирите оригинални английски копия съдържаха египетските йероглифи до английския текст.
3. Трите изображения съвпадат
4. Най-показателно от всичко е, че Джоузеф Смит е написал книга, озаглавена „Египетска азбука и граматика“, в която уж се е опитал да научи другите на своя фалшив египетски език.
5. Смит превеждаше средно над 100 думи на един египетски йероглиф, докато нормално би трябвало да са една до две думи на йероглиф.
6. Никой не е разкрил Джозеф Смит в тази измама по онова време, защото тогава в Америка нямаше никой, който да може да чете древен египетски.
В обобщение: Мормоните включват в свещените си писания фалшив превод на идолопоклонническа, езическа книга. Макар че някои от тях са забелязали прилика между тяхната ситуация и Юда 14, която се намира в 1 Енох, ситуацията е напълно различна, защото:
1. Дори ако Юда наистина е цитирал от книгата „1 Енох“, тя не е идолопоклонническа, окултна книга. Това е еврейска книга, в която се смесват истина и заблуда.
2. Не може да се определи дали Юда действително е цитирал от книгата „1 Енох“. Възможно е те да са имали общ източник, или това да е било добавено към „1 Енох“ преди 15-ти век от заблуден Монах.
В: В Юда 16 и 2 Пет. 2:18 какво се има предвид под „усти, които изригват арогантност“ и под „високомерни, но празни думи“, и правят ли хората това днес?
Отговор: Гръцката дума тук, hyperonka, буквално означава „надут“ или „подут“. Тя се използва и в двата стиха, а изричането на такива „подути“ думи означава да се правят преувеличени твърдения за собствената си важност и полезност. Днес хората могат да мислят, че другите ще ги ценят повече, ако правят неверни или преувеличени твърдения за себе си. Първата им грешка е да мислят, че другите ще им повярват. След като доверието бъде загубено, е трудно да се възстанови.
В: В Юда 21, тъй като не можем да изгубим Спасението си, как и защо се запазваме в Божията любов?
Отговор: Някои истински християни вярват, че хората могат да загубят Спасението си. Други не вярват в това. Независимо от това обаче всички могат да се съгласят, че точно както едно дете може да прави неща, които карат родителите му и него самия да се разплачат, така и ние можем да правим неща, които разбиват сърцето на Бога. Точно както едно дете може да иска да избяга от дома, така и ние, подобно на Йона, можем да се опитаме да избягаме от Бога. Дори християни могат да се включат в секта или да се отвърнат от вярата. Ако обаче те са предназначени за небето, те ще устоят и ще се върнат.
В: В Юда 22 кои са седемте заповеди, дадени на вярващите?
Отговор: Има седем заповеди.
Юда 3 Борете се усърдно за вярата
Юда 17 Помнете ученията и особено предупрежденията на апостолите.
Юда 20 Укрепвайте се във вашата най-свята вяра
Юда 20 Молете се в Светия Дух
Юда 21 Пазете се в Божията любов
Юда 21 Очаквайте милостта на нашия Господ Исус Христос, която ще ви донесе вечен живот
Юда 22-23 Проявявайте милост към онези, които се съмняват; спасявайте другите, като ги изтръгвате от огъня; а към трети проявявайте милост, смесена със страх.
Въпрос: В Юда 23 какво означава да изтръгнеш някого от огъня?
Отговор: Това звучи подобно на Амос 4:11, където израилтяните са описани като „въглени, изтръгнати от пламъка“. Свещеникът Исус също е „въглен, изтръгнат от огъня“ в Захария 3:2. Когато едно дърво вече е започнало да гори в огъня, да го изтръгнеш означава да го извадиш от огъня, за да не изгори напълно. По подобен начин ние искаме да споделим Евангелието с грешниците, за да могат те да чуят Евангелието чрез нашите думи, а Бог, чрез нас, да ги изтръгне от огъня на ада. Ние не можем да заменим кръста, но можем да бъдем посредници в разпространяването на посланието на кръста, за да доведем хората при Христос.
В: В Посланието на Юда, как знаем, че тази книга е написана от Юда?
О: Авторът казва, че е Юда, и това е единственото доказателство, с което разполагаме, независимо дали е в подкрепа или против.
В: Как знаем, че днешният текст на Посланието на Юда е надеждно запазен вариант на това, което е било написано първоначално?
О: Има поне четири причини.
1. Бог обеща да съхрани Своето слово в Исая 55:10-11; Исая 59:21; Исая 40:6-8; 1 Петрово 1:24-25; и Матей 24:35.
2. Доказателства от ранната църква. Ето авторите, които са се позовавали на стихове от Юда. От 25-те стиха на Юда, авторите от периода преди Никея са цитирали или са правили алюзии към всеки един стих, с изключение на седем (6 стиха плюс 2 полустиха). Това са Юда 2, 18, 20–22а, 23б–25.
Ириней (182–188 г. сл. Хр.) Юда 3 „вярата, предадена ни“ – Фрагмент 36 на Ириней, стр. 574. В гръцкия текст в Юда 3 вместо „нас“ стои „светиите“, но с изключение на това това е точната формулировка. Тази формулировка се среща само в Юда 3.
Ириней (182–188 г. сл. Хр.) прави алюзия към Юда 7, споменавайки Содом и Гомора от времето на Лот като пример за праведния съд на Бога. Ириней, „Против ересите“, книга 4, глава 36.4, стр. 516. Концепцията за Содом и Гомора като пример се среща в Библията само в Юда 7 и 2 Петрово 2:6.
Мураториевият канон (190–217 г. сл. Хр.): „Йоан е написал Апокалипсиса. Две послания, принадлежащи на Йоан или носещи името Йоан. Посланието на Юда.“ ANF, том 5, стр. 603.
Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) цитира Юда 5,6 като написано от Юда. „Наставникът“, книга 3, глава 8, стр. 282
Климент Александрийски (193–202 г. сл. Хр.) цитира част от Юда 19, 22б, 23а; „Стромати“, книга 6, глава 8, стр. 495
Климент Александрийски (193–202 г. сл. Хр.) се позовава на Юда 8–17 като „Юда пророкува“. „Стромати“, книга 3, глава 2, стр. 383
Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) цитира Юда 1,4–14,19 като написано от Юда във фрагменти от Касиодор, стр. 573.
Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) споменава писанието на апостол Юда в „За облеклото на жените“, книга 1, стр. 16.
Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) прави алюзия към Юда 23 в „За скромността“, глава 18, стр. 94. „… отказано на грешниците, особено на онези, които са били ‚осквернени от плътта‘,“
Ориген (225–254 г. сл. Хр.), когато разглежда книгите от Писанието, цитира Юда 1 като написана от Юда. Коментарът на Ориген върху Евангелието от Матей, книга 10, глава 17, стр. 424. Той също така цитира част от Юда 1 като написана от Юда в своя коментар върху Евангелието от Матей, книга 13, глава 27, стр. 491.
Ориген (225–254 г. сл. Хр.) цитира свободно три четвърти от Юда 8. Коментарът на Ориген върху Евангелието от Матей, книга 10, глава 24, стр. 430
Анонимният „Трактат срещу Новациан“ (254–256 г. сл. Хр.), глава 16, стр. 662, цитира Юда 14, 15
След Никея
(половината) „Църковна история“ на Евсевий (323–326 г. сл. Хр.), книга 2, глава 23, стр. 128, посочва, че се счита, че Яков и Юда са написали писмата, носещи техните имена, макар това да е оспорвано. „Никейски и постникейски Отеци“, втора серия, том 1, стр. 128
Атанасий (367 г. сл. Хр.) не се позовава на конкретни стихове от Юда, но изброява книгите от Новия Завет, включително Юда, в „Празнично писмо“ № 39, стр. 552
„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век) споменава книгата на Юда като част от Новия Завет. Тя цитира целия 1-ви стих от Юда.
Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) споменава Юда в „Седемте католически послания на Яков, Петър, Йоан и Юда“ в Лекция 4.36, стр. 28
X Дидим Сляпият (398 г. сл. Хр.) се позовава на Юда 4,19. Въпреки това той отхвърля книгата на Юда като Свещено Писание, тъй като тя цитира апокрифни книги.
Расколникът Луцифер от Каляри, Сардиния (361–ок. 399 г. сл. Хр.) се позовава на Юда 1, 3, 4, 5, 8, 12
Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.) се позовава на Юда 8
Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.) споменава четирите Евангелия, 14-те послания на Павел, Яков, Петър, Йоан, Юда, Деянията на апостолите, Откровението на Йоан, „Мъдростта на Соломон“ и „Сирах“ (= Еклесиастик).
Йероним (373–420 г. сл. Хр.) се позовава на Юда 8,23
Йероним (373–420 г. сл. Хр.) споменава поименно „Новия Завет“, Матей, Марко, Лука, Йоан като „четворката на Господа“, седемте църковни послания на Павел, Посланието към Евреите, Посланията към Тимотей, Тит и Филемон, Деянията на апостолите, седемте послания на Яков, Петър, Йоан и Юда, както и Откровението на Йоан – всичко това в писмо 53, глава 9, стр. 101–102.
Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) се позовава на Юда 1:19
Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) цитира Юда 19 в „За кръщението, срещу донатистите“, гл. 50, стр. 651
Августин от Хипо цитира Юда 24 като написано от апостол Юда в „За изобличението и Благодатта“, глава 10, стр. 475 (том 5). Също така в „Градът на Бога“, книга 18, глава 38, стр. 383
Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.) цитира Юда 5 като написано от апостола в „Седем книги“, книга 5.9, стр. 586
Йоан Касиан споменава един от апостолите и цитира Юда 6 в „Втората беседа на абат Серенус“, гл. 8, стр. 378
Кирил Александрийски (444 г. сл. Хр.) се позовава на Юда 4, 5, 19
3. Свидетелства на еретици и други автори
Еретикът Прискилиан (385 г. сл. Хр.) се позовава на Юда 8.
4. Най-ранните ръкописи на Юда, с които разполагаме, показват, че има малки различия в текста, но няма теологически значими грешки.
стр. 72, папируси „Бодмер 7“ и „Бодмер 8“: 1 Петрово 1:1–5:14, 2 Петрово 1:1–3:18 и Юда 1–25. (около 300 г. сл. Хр.) Снимка на част от този ръкопис (показваща 2 Петрово 1:16–2:2) се намира в „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“, стр. 468. Там се посочва, че почеркът е „документален“.
p74 (=Bodmer 17) Деяния 1:2-5,7-11,13-15,18-19,22-25; 2:2-4; 2:6-3:26; 4:2-6,8-27; 4:29-27:25; 27:27-28:31; Яков 1:1-6,8-19,21-23,25,27; 2:1-3,5-15,18-22,25-26; 3:1,5-6,10-12,14,17-18; 4:8,11-14; 5:1-3, 7-9, 12-14, 19-20; 1 Петрово 1:1-2, 7-8, 13, 19-20, 25; 2:6-7, 11-12, 18, 24; 3:4-5; 2 Петрово 2:21; 3:4, 11, 16; 1 Йоан 1:1,6; 2:1-2,7,13-14,18-19,25-26; 3:1-2,8,14,19-20; 4:1, 6–7, 12, 16–17; 5:3–4, 9–10, 17; 2 Йоан 1, 6–7, 13; 3 Йоан 6, 12; Юда 3, 7, 12, 18, 24 (VII век)
VII век – 1968 г. – В „Текста на Новия Завет“ се съдържат Яков 2:4 и 1 Петрово 1:12
7-ми век – 1975 г. – Аланд и др., трето издание
6-ти век – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание
стр. 78 (= папирус Оксиринх 2684) ок. 300 г. сл. Хр. Юда 4–5, 7–8 В „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ на стр. 602 се посочва, че това не е много надежден текст. „В четирите стиха той съдържа две уникални и три редки четения, като всички те са в противоречие с най-ранното свидетелство [стр. 72].“ (цитирано от Гренфел и Хънт, „Папирус Оксиринх“, 34:4) По-ранното не винаги е по-добро.
В сирийския превод „Пешито“ липсва Посланието на Юда.
Синайският [Si] (340–350 г. сл. Хр.) съдържа цялото Послание на Юда
„Ватиканус“ [B] (325–350 г. сл. Хр.) и „Александринус“ [A] (ок. 450 г. сл. Хр.) съдържат цялото Послание на Юда.
Бохайрски коптски [Boh] III–IV век
Сахидски коптски [Sah] III–IV век
Филоксенски сирийски [SyrPh] 507/508 г. сл. Хр.
„Ефраеми Рескриптус“ [C], V век
Арменски [Arm] от 5-ти век
Харклейнов сирийски [SyrH] 616 г.
Грузински [Geo] от 5-ти век
Етиопски [Eth] от около 500 г. сл. Хр.
Вижте www.BibleQuery.org/Jude Manuscripts.html за повече информация относно ранните ръкописи на Юда.